Права си, че има случаи, в които водачът е хубаво нещо.
Аз лично водих това лято 37 испанци по Стара планина. Случихме отвратително време. Колко съм им треперил, сам си знам.
Като дете са ме водили и мен 2 пъти (като станах на 16, започнах сам да се водя и открих, че е далеч по-вълнуващо). В първия случай водачът беше печен планинар. Вдъхваше сигурност със самото си присъствие. Аз за пръв път тръгвах с раница на гърба и каквото си бях хилаво и слаботелесно, много се притеснявах, като слушах другите да си говорят: "утре имаме да ходим два часа... вдругиден три..." Мислех си - ами дали ще мога аз да издържа три часа с тая раница по тия големи и ужасни баири? Или ще взема да падна някъде и да пукна от умора? Само един кусур имаше тоя човек, беше егати злостния пушач - не ги гасеше даже по нагорнищата, ужас някакъв. Това беше... е, малко след потопа.