|
В събота имахме уговорката да се съберем с приятели на х. Мечит, които се бяха качили от предната вечер. Искаше ми се да оползотворя деня и затова се спрях на малко по-непопулярен маршрут. В 13 часа тръгнах от с. Мала църква, по посока вр. Средонос. В гората пътища много, но посоката е ясна. Периодически се натъквах и пак изчезваха остатъци от някогашната, червена, лятна маркировка. За около два часа излезнах на билото и от там възкачвайки се на едно възвишение за първи път зърнах разположените на югозапад скали на върха. Стана ми ясно, че не сме успели да го изкачим при предното ни посещение на района, просто беше доста встрани от Царския път и нямахме никакъв шанс да го открием в мъглата. Действително, бяха ми необходими още 50 минути, провирайки се из смърчите, а после и внимателно лавирайки из неизцяло затрупания клек, в чийто въздушни джобове понякога пропадах. Изненада представляваше старата, почти заличена, единична диря на снегоходки, чийто следи зябелязвах от време на време. А от горе гледката във всички посоки, освен пленителна е и с подчертана опознавателна стойност, за доста пикантни маршрути. Някак от самосебеси се наложи решението да продължа напред по билото. Понякога се затъваше друг път стъпвах на относително твърд сняг, но така или иначе мощната снага на вр. Будачки камък не беше толкова достъпна колкото изглеждаше на пръв поглед, а до изнизването на светлата част от деня, времето - кът. В 17:30 се добрах до връхната кота. От запад се задаваше мъгла, носена от изведнъж понамалелия вятър. Не я изкачах а бързо се спуснах към премката и жалоните и след 40 мин. бях на х. Мечит. Тук свърши преходът ми за деня, както за съжаление и положителните емоции, от разходката из позабравената Пашаница.
Още с приближаването на хижата, в сумрака имах неприятна среща с два джета. Не си бях запалил челника, защото достатъчно се виждаше, а те на фарове профучаваха нагоре и надолу с бясна скорост, на метър от мен, без дори да намалят. Всеки път се налагаше да се отмествам, за да им направя път, а от чистия въздух и спокойствие не беше останал и помен. Движението на подобни превозни средства, едва ли е законово регулирано, но те все по-масово нахлуват из нашата природа и с това увеличават обективните рискове. Стигайки, оказа се, че положението е още по-трагично: пространството пред новата сграда - обърнато на паркинг, където се забелязваха също и поне десетина джипа, че дори и една по-висока лека кола. Пътят бил опесъчен.
Оказа се, че сме настанени в старата хижа, защото там имало свободни места, а в столовата й от предната вечер, с кратко прекъсване, се вихреше ученическа компания, почитатели на чалгата. Хапнахме в новата хижа и изчакахме до 1 след полунощ, когато вече много ни се спеше. Хижарят беше започнал да почиства помещението и явно смяташе също да си ляга. Учтиво му обяснихме, че предната вечер не са си легнали приятелите ми до 3 през нощта заради шума, а сега вече времето също доста е понапреднало и го помолихме като домакин, да вземе мерки, така че поне да се намали музиката. За наше учудване, обаче той само смутолеви нещо от сорта, че днес им бил направил забележка и повече не ни обърна внимание. Прибрахме се в стаята си, разположена точно над столовата. Стана ясно, че в подобна обстановка не може да се спи и затова слезнах да направя някакъв опит за диалог. Долу данданията беше в стихията си, а много от хората по масите и столовете. Компанията се състоеше основно от тийнейджъри, ученици, на различна възраст. Но се забелязваха и няколко "девойки" на границата на малолетието. Естествено имаше и батковци, качили се с джипове от Самоков, но и от тях е съмнително дали някой беше прехвърлил 20 годишната възраст.
Тактично оставих песента да свърши и пробвах да взема думата в паузата. Не ми обърнаха внимание и затова отидах до лаптопа в ъгъла и спрях музиката. Насочих се към най-нормално изглеждащите от групата и им обясних молбата ни за толератност, както и това че цял ден сме ходили и утре също ни чака преход, а това все пак е туристическа хижа. Искахме единствено да се съобразят с нас и да намалят звука. Първият отговор, който ми даде един младеж, беше: "Кво да се съобразяваме, ние сме трийсет човека". В същото време от различни краища на помещението скочиха неколцина с намерение да ми се нахвърлят. Един пикльо, гол до кръста, който допреди малко беше зает усърдно и със злоба да удря с обувките си и да тъпче де що види върху масата, сега ми се появи в гръб и ме дръпна за косата. Обърнах, се но го бяха задържали. Искаше ми се да го фрасна за наглостта, но почти не бях пил и трезво прецених ситуацията. Просто щеше да бъде голяма грешка от моя страна, защото засега все пак повечето от компанията им проявяваха разум, тъй че задържаха най-агресивните от тях и обещаха да намалят музиката. С тях купонясваше и момчето, което помагаше в хижата и днес ми бе подало бирата, така че и то се зае да успокоява положението. Използвах обстановката бързо да се измъкне от столовата, тъй като беше въпрос на време някой да се отскубне и да ме удари. И добре че сторих така, тъй като веднага след мен се появи затичан, голият до кръста, а след него и цялата сурия. Пред хижата тъкмо бяха излезли и част от компанията ми, която с мен се състоеше от четири момчета и три момичета. Така двете групи се засякаха, а този дето търчеше отпред за момент се спря. Реши че изпитва физиологични нужди и започна да си ги задоволява на пътеката. Това предизвика веднага възмущение и Мира му се развика за простотията. В резултат скоро той се нахвърли с намерението си да я удари, но в последния момент се спъна в снега и не я уцели. Приятелите му го хванаха и някой пак ни обеща, че ще намалят музиката. Общо взето обстановката се бе нажежила доста и беше нужна искра да я разпали. Прибрахме се в стаята, която беше преходна. От нея се влизаше в две по-малки. Останах с впечатлението, че всички си легнахме, тъй като си пожелахме лека нощ и загасихме осветлението, но скоро се чу отвън дандания. Влезе Стефан - пушел пред вратата на сградата и изведнъж 4-5 човека започнали да го удрят. Здраво го бяха бушонирали, каза че Светльо и Данчо също са излезнали, но не знае къде са. Обляках се бързо и ги срещнах на вратата. Бяха прилично овъргаляни в снега, а са се измъкнали с охлузвания и малко бой, благодарение на появата на хижаря. Ситуацията беше загрубяла и за полиция, но Глобул нямаше сигнал в помещението. Скоро нахълта някакъв, който имаше отношение към дейността на хижата и ни се развика за кучето, което кротко си лежеше под леглото?!? После друг дойде да ни обясни, че нямало смисъл да се оплакваме на когото и да било, тъй като хижарят и арендаторът били много силни и въобще не можели да им направят нищо.
Оказа се че, в едната от съседните стаи са осемте най-малки момичета от чалга компанията, а в другата - учителката им, със съпруга си бивш военен. Чак като стана данданията тя слезе да си ги прибере. В резултат пък те се заеха да допиват намерена в стаята пълна бутилка водка и да пушат, шумно приказвайки си. Направихме им забележка, като наблегнахме и на крехката им възраст, при което едното от тях се изцепи: "Е па я съм на петнайсет".
За останалата част от нощта вратата я барикадирахме с едно легло, но почти не заспахме.
На сутринта всякви планове за деня ни се бяха изпарили. Желанието ни беше, единствено да се махнем от тази хижа, на която преди това толкова й се радвахме, за поддръжката и реконструкцията в последно време. Надявахме се, че й е провървяло на хижари, във форума също се чуваха само положителни отзиви, каквито бяха и личните ни впечатления допреди случката. Всъщност основните виновници за всичко са именно домакините:
Затова, че допуснаха да се стигне до тук: да се наливат непълнолетни до безумие, да не се съобразяват изобщо с мястото, времето и останалите посетители. Отгоре на всичко после се държаха с нас така, все едно ние сме някакви натрапници и причина за проблема. Отказаха да ни регистрират и вземат парите, както и да ни издадат някакъв документ за ползвани стоки и услуги. Нищо чудно, по-късно и да отрекат че въобще сме ходили там. Колкото до бабаитчетата дето ни набиха, те бяха една групичка около 15-тина души и си заминаха с джиповете за Самоков. Та те не за първи път идвали там и за разлика от нас, бяха и си останаха в близки отношения с домакините.
|
Как бяхме набити на х. Мечит
