ДО ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЕКРЕТАР
НА БТС
СОФИЯ

КОПИЕ: ДО УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ
НА ТД “РИЛСКИ ТУРИСТ”
САМОКОВ




Уважаеми г-н Удев,

Пиша Ви настоящите редове по повод неприятния инцидент, който имахме на хижа Мечит, през нощта на 2-ри срещу 3-ти февруари.
Бяхме настанени в старата хижа, точно над столовата. От предната вечер, в тази сграда, вилнееше под звуците на чалгата пияна ученическа компания, изпратена му, според хижаря, от ТД “Рилски турист”, гр. Самоков. Групата се водела с придружаващ учител, но такъв изглежда имаше само за най-малките - момиченца на 14-15 годишна възраст, при това без почти по никакъв начин да им ограничава действията. Девойките активно и пълноправно участваха в купона, пиеха и пушеха и в самите стаи, без да се смущават от отправяните от нас забележки. Нашата групичка , 4 момчета и 3 момичета, (алпинисти и туристи), се беше дистанцирала в столовата на новата хижа. Към един часа след полунощ, вече бяхме проявили достатъчно толерантност и търпение. Някои от нас въпросния ден имахме и тъжък преход, а утре също ни очакваше такъв. Помолихме най-учтиво хижаря да си изпълни задълженията на добросъвестен домакин и просто да придума тийнейджърите да понамалят децибелите. За съжаление не срещнахме нито разбиране нито желание, за каквато и да било намеса от негова страна. Това ни принуди нас - гостите, да направим опит и да отстояваме сами естествената си нужда от спокойствие. Влезнах сам при младежите, за да не се стига до размяна на реплики и провокации. Гледката вътре не беше неочаквана – повечето с олюляване се бяха покачили върху масите, пейките и столовете, шумно пригласяйки на музиката. Изчаках да свърши песента и пробвах да взема думата в паузата. Не постигнах никакъв резултат и затова отидох в ъгъла на помещението и натиснах паузата на лаптопа. Обърнах се към тази част, която ми излеждаха с най-нормални физиономий и внимателно изложих молбата си. Първоначалният отговор на едно от момчетата бе “Ние сме трийсет човека, какво да се съобразяваме”, но скоро други от компанията обещаха да проявят разбиране и да намалят звука. В същото време, от различни краища на помещението се засилиха 4-5 бабаитчета, с намерението да ми се нахвърлят. Един от тях успя да ме дръпне и за косата, преди останалите да ги задържат. Напуснах столовата навреме, защото този последният се бе отскубнал и търчеше по петите ми, а след него и цялата компания. В същото време навън бяха излезнали и приятелите ми, както и една присъединила се възрастна туристка, също имала нещастието да е настанена в старата хижа. Тази среща в първия момент поохлади ентусиазма за саморазправа, но само за кратко. Въпросният младеж, гол до кръста, реши, че изпитва физиологични потребности и започна да си ги задоволява на пътеката. Това веднага предизвика възмущението на едното от момичетата ни и скоро, пикльото се спусна към нея. Не успя да я удари с юмрук, само благодарение на това, че се спъна в последните метри и замахвайки се пльосна на снега. От компанията му го хванаха и отново обещаха да намалят музиката.
Прибрахме се в спалното помещение, но другите три момчета останаха отвън. Едното да изпуши цигара пред вратата, а другите две са отишли до чешмата. И тогава са им се нахвърлили като глутница. Прибраха се овъргаляни в снега, с подутини и охлузвания. Спасила ги доста закъснялата вече намеса на хижаря. Оставащите няколко часа от нощта ги прекарахме без почти да мигнем, барикадирали вратата, защото не се заключваше, с легло. Не успяхме да извикаме полиция, тъй като Глобул нямаше добър обхват. Като капак на всичко отношението към нас от страна на домакините, след случката беше като към някакви натрапници, едва ли не виновни за събитията. Обяснено ни бе, че нямало смисъл да се оплакваме, защото арендаторът и хижарят били много силни и въобще нямало нищо да се промени. Отказаха да ни регистрират, както да ни издадат какъвто и да било документ за ползвани услуги. Побойниците бяха една групичка от около 15-тина човека, които на следващия ден се качиха по джиповете си и си заминаха. И друг път били идвали на хижата и отношенията им с хижаря бяха като между добри познати.
Като заключение ще отбележа, че до този момент се радвахме на х. Мечит, заради извършените подобрения в последно време. Мислехме си, че най-сетне е намерила добри стопани, но това бе преди да я заварим превърната в паркинг за джетове и джипки и претъпкана с хора, нямащи нищо общо с планината. Прибавяйки към това и неадекватното отношение на домакините, то считам че нещата не са се развили към добро. Нещо повече хижите, представляват последната крепост на най-чистата форма на туризма у нас – планинарството. Затова подобни случки имат дълбоко социален аспект. За събитията в момента е повдигната широка обществена дискусия, и в тази връзка молим за Вашето съдействие, да бъдат взети съответните мерки за изолиране на подобни неприятни ситуации.








София, 11 Януари 2007 г. С уважение:

Илиян Дуков
планински водач
“Отличник на БТС”
почетен член на СТД “Академик”
– Свищов
член на АК “Планинец” – София