|
Сама в гората на Коледа…
… без снегоходки, котки и червена шапчица!
Винаги има някой път, когато е за първи път. Компанията заколеди, някои се разболяха, а аз в разгара на подготовката за Бъдни вечер си приготвих раницата. Падна ми се парата от питката и реших, че това е добър знак да направя първия си соло-преход. Извадих само примуса, то като съм сама кой да черпя с кафе…
Идеята беше за разходка към Рилски езера през хижа Вада, с коледна нощувка в някоя от хижите. До разклона на ЦПШ всичко беше ОК, слънцето беше размекнало пътя, поразчистен неопесъчен. От разклона до х. Вада – красив, бял, снежен път – като за зимни гуми. Паркирах при друга кола до неразчистения паркинг (някой беше писал по форума, че е платен), хижаря не го открих и не ми се размотаваше повече, минаваше обяд. С нови зимни гети и спрей за летните обувки се забързах към горските пътеки.
Първата се оказа – джипна до разклона на водохващането. От там, никакви следи и по двете пътеки, тия хора къде са се изпокрили, трети почивен ден е? Поразмислих и реших, че при това хубаво слънце към билото ще е най-добре, а и вятърът остана в София. Знаех че тази пътека се казва „Извади душа”, но после ми казаха, че всъщност е „Извиси душа”. Ура, има маркировка! Неусетно стигнах до открито заравнение и от там раздвоение... Поогледах, слънце, карта (Жоро - Moj за азимут ми е разказвал) и ето го ориентирът – острия връх на Харамията. След малко си бях на пътеката с маркировките, ама аз като гледам по шишарките и щях да тръгна към Зелени рид. Навлязох в гората и се усетих, че до този момент съм си водила разни диалози в главата (то нали съм зодия Близнаци) и така все едно не съм сама. В този момент спрях и … какво величие – чух тишината!!!!!!!! Абсолютна тишина, никакви звуци от птици, животинки и дървета. Тогава се сетих, че в книгите пише „…след това с пращене на счупени клони се хвърли звярът …”. Е, ако е мечок имам отбрано мезе – сандвич със сьомга, за глиган - имам ябълки, за вълк – нищо. Тогава се разбрах, че всичко живо се е смълчало, защото Звярът съм аз. Те нормалните туристи си ходят, не зяпат, бързат към билата и върховете. А аз внасям смут в гората. Забързах се и вече чувах грачене на гарги и разни други птици.
Следвах стара, позатрупана пъртина, само заешки следи. Само че, зайчето лекичко, а аз затъвах до коляно. Провирах се в тунели от отрупани със сняг клони и колкото и да се навеждах, снегът все в гърба ми. Стигнах билото – гледки, красота, щраках снимки, мазах слънцезащитен крем. И като отпих водата – шишето пълно със сняг. Да, ама не! Беше си замръзнала, както и ръцете ми, докато снимах без ръкавици. (Те хората бяха писали нещо за термоси). Гледах и сенките едни дълги... Тогава усетих онова свиване в стомаха, както се казва „под лъжичката”. То челник имам, но ако се забия по козята пътека към Молитвеника … и хукнах от жалон на жалон по пътеката към Долното езеро. На хоризонта се показа новата хижа „Рилски езера”, успокоих се и отново извадих фотоапарата. Кристална Коледна приказка …, празнично изживяване!
Стигнах плажната полянка до езерото, сега заледено и заснежено и за пързалка не става. След около 40 мин катерене бях в старата хижа „7-те рилски езера”. Единствен посетител. Хижарите Ваня и Жоро ме настаниха в кухнята на топло. Наташа, тяхна гостенка им беше донесла продукти и Ваня направи страхотен тиквеник и пълнени чушки. Извадихме кой каквото имаше и стана празнична трапеза. Спретнаха ми креватче от две пейки с дюшек и спах страхотно. А каква жега беше при – 10 градуса навън. На другия ден пообиколих района. Пъртината минаваше по средата на Рибното езеро. Времето беше слънчево, но променливо, пролазваше мъгла, а ме чакаше и компания за връщане. С Наташа слязохме през зимната пътеката на р. Джерман, после х. Ловна и х. Вада. Тъй като вече не бях сама, слизането не се брои.
На х. Вада ме чакаше колата, с чистачките и зимните гуми, и 4 лв. за паркинг. Дизелът не запали и хижарят каза, че съм могла да оставя акумулатора вътре на топло. Все пак ме бутна и се прибрах благополучно в София.
Ей, направих го, първи соло траверс и то зимен!!! Който не го е правил, не знае какво изпуска, затова го пиша. Може да го видите и на снимки.
|
Сама в гората на Коледа
