Като прочетох пътеписа на Ани не се стърпях да драсна и аз два -три реда / а не съм писал тук незнам от кога /. Ако не за друго то поне да предпазя от грешки някой любител на самотното скитане. На 28 декември още по тъмно паркирах в началото на Мусаленската пътека над резиденция Бистрица. Студ, тишина и големи звезди. Мислех си за лека разходка до Мусала с връщане по билото на Ястребец и по пистите обратно надолу. На развиделяване бях на разклона за пътеката под връх Шатър и там едно дяволче ми каза – имаш време, снега е малко, пътеката е по-красива, няма да има хора ... и тръгнах. И всичко беше добре, докато започнах да подсичам билото под връх Шатър от западната страна. През лятото мястото е чудно красиво – пътечка през безкрайна клекова “джунгла” – пълна дивотия. Сега стана лошо. Снега е навят – над коляно. Пътеката – лошо маркирана – коловете са нарядко и скрити в клека. Е, с това съм се справял. Най- лошото е, че снега е превил клека до земята над и без това тясната пътека. Команда пълзешком напред – за повече от час напреднах има-няма километър плувнал в пот и със сняг в ушите. Няма наляво, няма надясно – само непроходим клек. И към обяд седнах в храсталака да премисля ситуацията. Напред има още много клек – знам. Снега е повече отколкото мислех – ако не мога да подсека връх Дено по пътеката от северо-запад, ще трябва да го изкачвам, а ще бъда уморен. Рисковано е да се спусна към х. Чакър войвода – не познавам терена. А денят е къс – не добре да се замръква на труден терен само с яке и тънък полар. И хайде обратно, през горна станция на лифта Ситняково, по пистите и ... в колата.
Нищо, пак останах доволен. Мисля си, че ако пътеката не се прочисти до 1 - 2 години ще бъде непроходима и през лятото. По същия начин вече е загубена пътеката между Ястребец и Велчевото мостче.
Е, хайде поздрави и успех на всички скитащи !