|
Тема |
Re: високопланинските изхождания-предлагам дискусия [re: Дoxтoopy] |
|
Автор |
Kirilius (новак) |
|
Публикувано | 15.06.05 14:19 |
|
|
Ами верни са слуховете тъй да се каже. Това беше преди много, много години в една далечна галактика, но така си беше (почти).
Беше през март и наоколо беше порядъчно студено. Тъкмо бяхме пристигнали в хижата и аз тръгнах да разтоварвам самосвала, когато един напет спасител със ски-обувки ме изпревари и закрачи тежко по стълбите надолу. Там обаче го чакаха 2-3 пръста твърд стъклен лед, които той осъзна (по-скоро почувства), когато се изпльоска в цял ръст секунда след това. От думите, които изрече после, реших, че не се кефи много
Аз се върнах, надянах котките, взех пикела за всеки случай и ... останалото го знаете, както се казва.
Следобед се върнахме няколко човека с пикели и натрошихме всичкия лед за да не се налага всеки път да ходим с котки...
Последното ме подсеща за изхождането със ски-обувки на краката. Много кофти работа! Големите обувки възпрепятстват клякането, което се отразява пагубно върху стойката на дефекатора! Дори човек цял живот да е работил над стойката си, като сложи ски-обувки и край! Все едно на една балерина да и дадеш ски-обувки и да очакваш същата грация и финес... Не става...
А да не говорим, когато дефекаторното съоръжение (кенефа), което се използва, е мокро или заледено. Тогава от дефекатора се изисква максимална концентрация и съсредитиченост, защото в противен случай би свършил седейки върку собствените си такованка... мдааа...
|
| |
|
|
|