Предлагам да открием широкомащабна дискусия по темата "що е то високопланинското изхождане и има ли то почва у нас въпреки по-малките надморски височини". Дали на некой му е направило впечатление общия принцип, върху когото са изградени тези, обикновено кичести орахатяващи дървени кибитки? Те са просто устремен кръгъл поглед надолу, към изначалния път. Дали ще са около масива на сърцето пламтящо на европейския алпинизъм-масива на Монблан, дали около невероятния Монте Роса или в Суровий Кавказ, или може би на прохода Саланг в Афганистан? Ето като начало и словата на един жив потърпевш от последния: "И нашите (войници) пастроили там туалетна. Влизам аз, пускам си това и чакам по навик звук. Но няма звук. Гледам стреснато надолу-ужас! пят хиляди метра. Излизам навън и им викам на нашите: Защо не ме предупредили? А те ми сочат и викат: То си пише! Поглеждам аз и чета "Внимания. Не поглеждайте надолу."
Е, в тази могъща и многообразна тема може да не включваме Карпатите, с онези зинали до хижите цепнатини към центъра на земята, с воня, вероятно като оная, която е бликала до пророчицата Пития в храма на Аполон в Делхи. Или като от панталона на некой дедо, тръгнал рано сутринта в събота да търси вестник "Дума".

Абе то май отзвук няма...
Ама освен ако не си ял бобец и не си в някой от високопланинските циркуси дето ехото е в състояние да ти издуха каскета...

Иначе както викаше старшинката в казармата - най-важно е да няма осколки.....

Айде много наздраве от USA...
Mamka im...!!!!

Мноооооого интересна тема .......
Изхождайки от нуждата да се изхождаме .......

"О, неразумний юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин...."

Яяаааа, интересна тема намирам тука...

И никой не ще да коментира... тц-тц-тц-тц.....

Предлагам да направим класификация на видовете високопланински изхождания.

Аз бих започнал с т. нар. emergency изхождане, защото то може да бъде доста неприятно и е добре човек да бъде подготвен.

emergency изхождане се налага, когато например те връхлети могъщ напън изневиделица насред баира. Знаем, че народната мъдрост гласи: "неизходен турист баир не качва", следователно без много да му мислим трябва да си намерим подходящо местенце за отходния процес. Инак рискуваме да си останем насред баира неизходени (питайте медицинскте лица колко опасно може да бъде едно такова състояние).

Най-подходящи за целта са малки полянки образувани между големи туфи клек. Клекът расте нависоко, следователно и тревата по полянката ще бъде ниска. Това е особено важно за осигуряване на необезпокояван отходен процес. Високата трева (да не говорим за бодли) внася особен привкус към акта на дефекация, който е труден за възприемане от по-несвикналите. Полянки с висока трева, хвойна, тръни и други гъзодразнители е добре да се избягват и да се ползват само в краен случай от по-напреднали високопланински дефекатори.

През зимата проблемът с изхождането се усложнява. Основни фактори за това са ниските температури, дълбокият сняг и липсата на естествени прикрития (заради дълбокия сняг). Нека разгледаме поотделно тези фактори:

- Ниските температури са главен източник на неприятни усещания по време на дефекация. По време на отходния процес се наблюдава повишен риск от измръзване на някои свободно висящи и открити части от тялото. Наред с това (ако температурите са много ниски), може да се наложи изхождащият се турист да употреби трион и длето за финализиране на дефекацията.

- Дълбокият сняг създава особено неприятно усещане поради характерната клекнала стойка, в която се извършва дискутирания от нас процес. Желателно е, преди за започнем акта на дефекация, добре да си утъпчем малка площадка.

- Липсата на естествени прикрития е предимно психологическа пречка пред едно пълноценно изхождане. При по-напредналите високопланински дефекатори, това изобщо не е проблем и дори допринася за сплотяването и побратимяването на членовете на групата.

Тук е мястото да споменем и един положителен ефект, който се наблюдава през зимата. В следствие от факторите ниски температури и дълбок сняг продуктът от нашето изхождане остава по-добре консервиран и следователно би зарадвал с по-голяма сила някой планински археолог-копрофил, впуснал се напролет в научни изследвания.

В заключение можем да кажем, че emergency изхождането е понякога неприятна, но неделима и важна част от планинското изкачване. За да се намали рискът от този тип изхождане, е добре сутрин преди тръгване (след закуска) да се направи едно планирано изхождане. Добре е също така да се познава маршрутът и предварително да си отбелязваме на картата подходящите места за emergency изхождания.

Предлагам като четиво за самоусъвършенстване следните четива:
1)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Kirilius на 09.06.05 17:43.

Откъдето и да го погледнеш - бакалавър по кенефология та дрънка.

А спомняте ли си, как на Елбрус след третото ми (ни) emergency изхождане, Евгений викна: Ех, осрахте го този връх! То от толкова много баир-будали целия връх беше в приятно жълто-кафяв цвят вместо в бял

Мдаааа, аз все още тая съмнения, че миризмата, която се разнасяше сутринта на изкачването НЕ беше от серните изпарения около върха

...относно emergency изхожданията в зимни условия.

Много важно правило:
За да сте добре подготвени, винаги носете у себе си необходимите пособия за нормално изхождане - най-напред хартия, а по желание - чук и трион. Липсата на хатрия води до употреба на сняг, а резултатът е плачевен.

БЪДЕТЕ ГОТОВИ!

Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене

Като се свикне използването на сняг не е много неприятно, естествено при температури много под нулата е друга работа.

Друго, което се сещам по темата е за едно растение, което е известно като "туристическо щастие". Знаете го - с едни големи продълговати и мъхести листа/май цветовете му са жълти на една дълга "пръчка"/, изглеждат едни такива мекички и на човек му се струва че са идеални за целта. Предполагам като новобранец всеки е бил "образован" от стари туристи, колко ценно е това цвте. Няма значение колко примамливо и подходящо Ви се струва и какво са Ви говорили за "щастието" - НЕ ГО ПОЛЗВАЙТЕ, не става, мъхчето, което остава си е направо гадно.

Невероятно проникновено и подробно класифициране на емерджентната дефекация, Кирилус! Това ще е нов и изключителен принос в българския туризъм и алпинизъм. Ний с некои личности по тоз начин се побратимихме. Имаше едно време една патриотична песен за двата братски народа: "Рамо до рамо, крило до крило, както винаги е било!". Та и ний така "Ханш до ханш, тазови кости до тазови кости!" и опа-кръвни братя. Но некои тогава съвсем безочливо и без капка свян пред целия поделбруски ледник свършиха тая работа и то защото от лакомия предната вечер беха консумирали изгнили чеснови скилидки. Даже не си прикриха бялата задница. И още, туй под Елбруса, не беше жълто и кафяво само от емерджентната ди гросен арбайтен на алпинистите, ами си бехе и профузни повръшни.
Тук вече ще трябва да спомена добрите уроци, които ми даваше в живота моят добър приятел и другар бай П. Става дума за планираното ранно сутрешно изтропване: "Сутрин като стана-казваше той-първата ми работа е да ида и да се из.....Ако не го направя, ше знаеш, целият дневен режим ми се обърква. После по пътя към работата почва да ме боли корем, става ми едно тегаво и гадно, значи". И той, когато групата тръгваше рано сутрин, винаги вървеше последен. и предварително се ориентираше топографски, избираше некоя бистра дъхава речица, яко нагазваше в нейното забързано планинско течение и се освобождаваше. Ето, това е един много прецизен пример за планомерното равномерно изхождане.
А Дългий човече от САЩ, там изобщо хората серат ли? Като ги гледам по телевизията имам чувството, че само тъпчат отгоре и нищо не пускат отдолу по цели месеци. Гаче гъзньото им черво (както нашите възрожденци са наричали една обособена част от ректума или правото черво) се е качило изотгоре?