Предлагам да открием широкомащабна дискусия по темата "що е то високопланинското изхождане и има ли то почва у нас въпреки по-малките надморски височини". Дали на некой му е направило впечатление общия принцип, върху когото са изградени тези, обикновено кичести орахатяващи дървени кибитки? Те са просто устремен кръгъл поглед надолу, към изначалния път. Дали ще са около масива на сърцето пламтящо на европейския алпинизъм-масива на Монблан, дали около невероятния Монте Роса или в Суровий Кавказ, или може би на прохода Саланг в Афганистан? Ето като начало и словата на един жив потърпевш от последния: "И нашите (войници) пастроили там туалетна. Влизам аз, пускам си това и чакам по навик звук. Но няма звук. Гледам стреснато надолу-ужас! пят хиляди метра. Излизам навън и им викам на нашите: Защо не ме предупредили? А те ми сочат и викат: То си пише! Поглеждам аз и чета "Внимания. Не поглеждайте надолу."
Е, в тази могъща и многообразна тема може да не включваме Карпатите, с онези зинали до хижите цепнатини към центъра на земята, с воня, вероятно като оная, която е бликала до пророчицата Пития в храма на Аполон в Делхи. Или като от панталона на некой дедо, тръгнал рано сутринта в събота да търси вестник "Дума".

Абе то май отзвук няма...
Ама освен ако не си ял бобец и не си в някой от високопланинските циркуси дето ехото е в състояние да ти издуха каскета...

Иначе както викаше старшинката в казармата - най-важно е да няма осколки.....

Айде много наздраве от USA...
Mamka im...!!!!

Мноооооого интересна тема .......
Изхождайки от нуждата да се изхождаме .......

"О, неразумний юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин...."

Яяаааа, интересна тема намирам тука...

И никой не ще да коментира... тц-тц-тц-тц.....

Предлагам да направим класификация на видовете високопланински изхождания.

Аз бих започнал с т. нар. emergency изхождане, защото то може да бъде доста неприятно и е добре човек да бъде подготвен.

emergency изхождане се налага, когато например те връхлети могъщ напън изневиделица насред баира. Знаем, че народната мъдрост гласи: "неизходен турист баир не качва", следователно без много да му мислим трябва да си намерим подходящо местенце за отходния процес. Инак рискуваме да си останем насред баира неизходени (питайте медицинскте лица колко опасно може да бъде едно такова състояние).

Най-подходящи за целта са малки полянки образувани между големи туфи клек. Клекът расте нависоко, следователно и тревата по полянката ще бъде ниска. Това е особено важно за осигуряване на необезпокояван отходен процес. Високата трева (да не говорим за бодли) внася особен привкус към акта на дефекация, който е труден за възприемане от по-несвикналите. Полянки с висока трева, хвойна, тръни и други гъзодразнители е добре да се избягват и да се ползват само в краен случай от по-напреднали високопланински дефекатори.

През зимата проблемът с изхождането се усложнява. Основни фактори за това са ниските температури, дълбокият сняг и липсата на естествени прикрития (заради дълбокия сняг). Нека разгледаме поотделно тези фактори:

- Ниските температури са главен източник на неприятни усещания по време на дефекация. По време на отходния процес се наблюдава повишен риск от измръзване на някои свободно висящи и открити части от тялото. Наред с това (ако температурите са много ниски), може да се наложи изхождащият се турист да употреби трион и длето за финализиране на дефекацията.

- Дълбокият сняг създава особено неприятно усещане поради характерната клекнала стойка, в която се извършва дискутирания от нас процес. Желателно е, преди за започнем акта на дефекация, добре да си утъпчем малка площадка.

- Липсата на естествени прикрития е предимно психологическа пречка пред едно пълноценно изхождане. При по-напредналите високопланински дефекатори, това изобщо не е проблем и дори допринася за сплотяването и побратимяването на членовете на групата.

Тук е мястото да споменем и един положителен ефект, който се наблюдава през зимата. В следствие от факторите ниски температури и дълбок сняг продуктът от нашето изхождане остава по-добре консервиран и следователно би зарадвал с по-голяма сила някой планински археолог-копрофил, впуснал се напролет в научни изследвания.

В заключение можем да кажем, че emergency изхождането е понякога неприятна, но неделима и важна част от планинското изкачване. За да се намали рискът от този тип изхождане, е добре сутрин преди тръгване (след закуска) да се направи едно планирано изхождане. Добре е също така да се познава маршрутът и предварително да си отбелязваме на картата подходящите места за emergency изхождания.

Предлагам като четиво за самоусъвършенстване следните четива:
1)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Kirilius на 09.06.05 17:43.

Откъдето и да го погледнеш - бакалавър по кенефология та дрънка.

А спомняте ли си, как на Елбрус след третото ми (ни) emergency изхождане, Евгений викна: Ех, осрахте го този връх! То от толкова много баир-будали целия връх беше в приятно жълто-кафяв цвят вместо в бял

Мдаааа, аз все още тая съмнения, че миризмата, която се разнасяше сутринта на изкачването НЕ беше от серните изпарения около върха

...относно emergency изхожданията в зимни условия.

Много важно правило:
За да сте добре подготвени, винаги носете у себе си необходимите пособия за нормално изхождане - най-напред хартия, а по желание - чук и трион. Липсата на хатрия води до употреба на сняг, а резултатът е плачевен.

БЪДЕТЕ ГОТОВИ!

Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене

Като се свикне използването на сняг не е много неприятно, естествено при температури много под нулата е друга работа.

Друго, което се сещам по темата е за едно растение, което е известно като "туристическо щастие". Знаете го - с едни големи продълговати и мъхести листа/май цветовете му са жълти на една дълга "пръчка"/, изглеждат едни такива мекички и на човек му се струва че са идеални за целта. Предполагам като новобранец всеки е бил "образован" от стари туристи, колко ценно е това цвте. Няма значение колко примамливо и подходящо Ви се струва и какво са Ви говорили за "щастието" - НЕ ГО ПОЛЗВАЙТЕ, не става, мъхчето, което остава си е направо гадно.

Невероятно проникновено и подробно класифициране на емерджентната дефекация, Кирилус! Това ще е нов и изключителен принос в българския туризъм и алпинизъм. Ний с некои личности по тоз начин се побратимихме. Имаше едно време една патриотична песен за двата братски народа: "Рамо до рамо, крило до крило, както винаги е било!". Та и ний така "Ханш до ханш, тазови кости до тазови кости!" и опа-кръвни братя. Но некои тогава съвсем безочливо и без капка свян пред целия поделбруски ледник свършиха тая работа и то защото от лакомия предната вечер беха консумирали изгнили чеснови скилидки. Даже не си прикриха бялата задница. И още, туй под Елбруса, не беше жълто и кафяво само от емерджентната ди гросен арбайтен на алпинистите, ами си бехе и профузни повръшни.
Тук вече ще трябва да спомена добрите уроци, които ми даваше в живота моят добър приятел и другар бай П. Става дума за планираното ранно сутрешно изтропване: "Сутрин като стана-казваше той-първата ми работа е да ида и да се из.....Ако не го направя, ше знаеш, целият дневен режим ми се обърква. После по пътя към работата почва да ме боли корем, става ми едно тегаво и гадно, значи". И той, когато групата тръгваше рано сутрин, винаги вървеше последен. и предварително се ориентираше топографски, избираше некоя бистра дъхава речица, яко нагазваше в нейното забързано планинско течение и се освобождаваше. Ето, това е един много прецизен пример за планомерното равномерно изхождане.
А Дългий човече от САЩ, там изобщо хората серат ли? Като ги гледам по телевизията имам чувството, че само тъпчат отгоре и нищо не пускат отдолу по цели месеци. Гаче гъзньото им черво (както нашите възрожденци са наричали една обособена част от ректума или правото черво) се е качило изотгоре?

Въпросното растение е известно още и като "Мечо ухо". Съгласен съм, че славата му е прехвалена, но неоспорим факт е, че мъхестите му листенца са спасявали не един благороден анус от непоправимо омазване

Е, както се казва, събрахме се!!! Странно защо, но в тази особено полезна и поучителна тема от форума участваме само бойни другари, иначе казано, brothers in shit... "Мечото ухо" или "Щастието на туриста" си има и още едно именце - "Волски език", и, както добри хора вече предупредиха, е мит - не става за качествено избърсване. Затова, за Бога, братя, носете си тоалетна хартия в изобилие, за да можете да помагате и на своите brothers in shit, когато се наложи.
Иначе височинните рекордьори по отделните изкачвания мисля, че са известни - бай П. и Краси на Монблан, Борето под Елбрус (кой още там беше, не помня...), а дядя Доктор, на Аконкагуа къде най-високо разтовари вашата група и кой спечели награда за най-високопланинско изхождане?

Доколкото ми е известно от чуждия печат, всичките на Аконкагуа са тропали на Лагер ІІ-Берлин, на ок.5900м. освен ако некой не се е скрил у камъните тайно от другите.Но това е щело да си проличи, защото после всички се оплаквали след тая работа сутринта, че им замръзнали по неколко пръста на прибърсващата ръка.
А помните ли едно от споменатите вече лица на самиот Монблан как макар и напънат ревеше:"Кажете ми къде е Италия? Кажете ми бе къде е границата, защото искам в Италия да се изсера! Там да го метна!" И как пред цялата тълпа ранобудни европейци и даже оня, завития от нощта в спалния чувал се издруса мощно по балкански?

На мен това растение още като шестгодишен ми беше представено, а и ми е известно и до ден днешен, като "мечтата на туриста". Използвал съм го многократно с определен успех. Съгласен съм обаче, че приписваните му свойства са по-скоро легендарни, отколкото истински. Въпреки че е меко и мъхесто, по-скоро замазва, а не бърше.

Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене

Да продължим темата за планираните изхождания с една илюстрация на място, подходящо (поради липса на по-добро) за този род дейност:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само да добавя, че почитаемият Дохтоору има видеозапис от вътрешността на гореописаното съоръжение, на който ясно се виждат полюшваните от вятъра хартийки.

Ти с чук и трион имаш ли личен опит?

"Беласица не може да е спомен. Беласица е моят кон огромен."

ПРОЗА ЗА ПРЪДНЯТА

Изпускали ли сте се в автобус? Гадно е, нали? А в асансьор? Кошмар!!! Или по време на секс? Е, човещинка... Ето ви една малка класацийка с видовете пръдни. Предполагам, че ще има продължение, защото материята е много сложна. Вервайте ми. Много сложна. Хубавото е, че постоянно търпи иновации и нововъведения. Ето го и него... Списък с класифицираните пръдни до момента (по звук, миризма, плътност, цвят, смъртоностно действие, периметър на поразяване и др.). Работата на цял един екип във Факултета по физиологични навици продължава. Научните работници са подложени на ежедневно обгЪзяване, за да могат в най-скоро време да ни снабдят с информация за нещата такива, каквито са... миризливи... ВИДОВЕТЕ ПРЪДНИ (ПО АЗБУЧЕН РЕД, ДА АМА НЕ):

Алармена: добра пръдня за начинаещите... Лесна е за идентифициране, защото започва с висок тон и завършва с нисък такъв. Като линейка по цариградско шосе, или като аларма за противовъздушна атака в южно багдадско преградие. Звучи точно така, все едно ще се случи нещо много лошо.

Модулирана-демодулирана: тази пръдня получава сила на звука от друг източник. Например метална фуния, допряна до сбръчканата дупка на задника, пластмасова тръба, или дори тоалетна чиния. Тази премодулираната пръдня може да всее ужас в роднините и да доведе съседите до хронично безсъние... А домашният любимец? Е, една уста за хранене по-малко.

Очаквана: е те тази е пръдничката, която ви стои в дебелото черво, и се опитва да се пребори със свития като ислямско-фундаменталистки юмрук, сфинктер. Пръднята чака в засада моментът, когато ще се изплъзне и ще се разсее в стратосферата.

Бластер (или “Империята отвръща на удара”): много сте гледали фантастики. Издава звук като бластер, или по-точно като опирането на лазерните мечове на Люк Скайуокър и Дарт Вейдър. Дзззззззззт-въззззззззт. Luke, I am your father, join the Dark Force.

Задна седалка: обикновено не се чува, заради шумът от двигателя по време на движение. Този, който пътува на задната седалка смята, че уличното движение може да прикрие както миризмата, така и звукът на изпусната му душица. Ето защо не се притеснява да пррррррррррръдне както си трябва. Много често е последвана от шофьорска реплика: “Кой пръдна отзад, бе, мамка му”?!

Гъдел за мъдете: получава се, когато мъжът седи във вана и пръднята лекичко се изплъзне под водата. Фината газова емулсия от малки балончета много често се пръска след като излезе от гъза, гъделичкайки бедрата и тестисите. Почти винаги малките балончета се задръстват и остават в космите на мъдете, като малки смрадливи перлички в скротума на мъжа...

Бананова: изключително коварна пръдня, която тихичко излиза изотзад и смърди на развален стар почернял банан.

Бананананананова: същата като горната, но доста по-продължителна...

Лаещият паяк: без миризма, появява се в гъстонаселени райони и помещения. Пръдливецът не може да бъде идентифициран, а звукът напомня на лаещ паяк?!?

Кукумявка: звукът на тази душегубка много наподобява кукумявченето на кукумявка. Почти всяка сутрин преди да изгрее слънцето, можете да чуете някои от тия пернати кривогледи пиленца да си говорят сами на себе си... Прилича на някакъв налудничав смях, особено краят на клюновата тирата. Ако чуете пръдня съставена от над 8 ноти, като завършва с две октави надолу, и ако звучи някакси маниакално... ето това е Кукумявката, да еба...

Пълнител на автоматична карабина Шпагин: казвате си, ей ся вече си еба и майката от срам. Стискате, стискате, отивате на някое място и аха да си отпуснете, пак се появява някой външен човек. Разбира се онова вече напира отзад. Колкото и да стискате ТЯ излиза на порции и прилича на картечен огън от времето на тачанките и Великата Октомврийска Соц. Революция.

Воден свят: хората, които не в своя живот са различавали пръдните си една от друга, или се държат така, че пръдни не съществуват, трябва да признаят, че пръднята във ваната, морето, езерото, реката, океана или езерото е нещо специално. Това е единствената пръдня, която може да бъде забелязана с просто око. Дори може да бъде почувствана как се отърва в тялото ви. Джакузи? Забравете тази лигавщина. Пръднята във ваната може да бъде единична или множествена, както и благоуханна и смертелна. Това няма значение. От значение е местонахождението на пръдльото. Един изстрел и се чува: муфффффф на повърхността, или няколко малки подводни гърмежа правят пър-пър-пър на повърхността (това второто е нещо като касетъчна бомба и поразява по-голям периметър). Воден свят, това е една от най-лесно познаваемите пръдни на човека.

Напалм (или “Огън, следвай ме”): тази пръдня има способността да се самозапали при контакт с кислорода във въздуха. Има и способност да се самозапали направо в червото. Аре сега, все едно не сте чували за хора избухнали в пламъци преди или след като са пръднали с Напалм?!? Всъщност, това е често използван похват от палестинските камикадзета... да пърдят на обществени места в Израел.

Йети: мамка му, вашата пръдня ли остави тези мечи следи по снега? Тя ли успя да изгони шерпите и да пусне лавината, която затрупа базовия лагер на холандската експедиция в Непал? Тя ли постави началото на глобалното затопляне? Копеле, само Богът на пръдните знае кво става в твоя гъз!

Меча лапа (или “Кошмари на Пъъъъъррдкхр Стийт): миризмата на това нещо може да ви събуди от дълбок сън, да разплаче плачеща върба, да изкара от кома ваш приятел катастрофирал преди 3 години, да изчисти корозията на железните решетки на прозорците, да смъкне тапетите на всички панелки през две пресеки, да олющи латекса на съседите през 7 етажа, да скъса асансьорните въжета... Независимо дали се ражда с крясък или излиза по терлички, тва нещо полепва по кожата ви и само нервно-паралитичен газ може да ви спаси от пръдняшките конвулсии. Човек, преживял такава пръдня носи последстивията цял живот... Сравнен с нея, химическото оръжие ВиЕкс-2 (VX-2) е като парфюм Хуго Босс разреден с горнобанска вода.

Говедо: блах, звукът от това нещо троши прозорците в радиус от 400 метра, пука тъпанчетата на всички пастири и говедари в една малка котловина, а ударната вълна от тази пръдня предизвиква вътрешни разкъсвания в цивилното население. Миризмата й е като на разложен труп на животно, което прилича на дете между говедо и куче болно от бяс?!? Най-голямата пръдня в света на пръдните: то самото име говори за нея. Може да се случи на всеки и на всякъде. Един приятел започна да пърди такава пръдня, аз отидох да гледам Джеймс Бонд, след това пихме кафе и се прибрахме по домовете си. На разсъмване той умря, защото пустата пръдня беше съборила всички носещи греди в къщата му и тя го затрупала в съня му.



Благодарение на Митко Димитров от Стара Загора!





Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене

Редактирано от Яceн_ на 10.06.05 17:18.

Хо-хо, в поста за класификацията на изхожданията съм дал линк към това четиво за домашна работа:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не мога да не се намеся. В интерес на издържания високонаучен стил на темата дотук, е важно да се поясни, че цитирате три вида растения. Общото между тях е широката листна петура, която позволява да се използват в екстремални планински условия за заместител на тоалетната хартия. Но човек трябва да знае с какво точно си бърше задника. Под наименованието "мечта" или "щастие на туриста" се има предвид растението лопен (Verbascum). Meчата лапа пък е вид салвия (Salvia sclarea). Волският език е вид папрат (Phyllitis scolopendrium). С последното растение бъдете особено внимателни, защото е защитен вид, включен в Червената книга. По възможност го избягвайте.

Товарищ Цаковой,

изключително се радвам да детектирам вашето присъствие в нашия скромен и често скучен форум. Тук липсват както тънки и рафинирани майстори на простотията, така и висококултурни люде

Надявам се, не се чудиш на какво си ме научил




Поздрав
Ясен

Красотата ще спаси света...

И преди това свалете ските от краката си.

Ето това вече е сериозна работа! Крайно време беше някой да внесе яснота по обсъждания въпрос, да подходи нАучно и да разсее безпросветната тъма по отношение на "лапата", "езика", "щастието" и пр. И после само някой да смее да каже, че от нашата дискусия няма полза! Жалко само, че няма снимки на трите растения, за да мога да вържа точно кое какво е! Но, независимо от това, благодарско за пояснението!

Аа, форумецът си е много хубав! Има и глупости чат-пат, но то без това не може - секакви хора участват, все пак! Често има изключително полезни и интересни теми / постинги, ако знаеш по пещерните форуми каква тъпотия е сравнено с тук. Аз за съжаление нямам много време да споделям преживяното през уикендите, но сега, като видях, че по повдигнатата от хер Доктор тема участват почти само познати, не можах некак си да се въздържа!

...спомням си дъжда. Беше наистина гаден. Слизахме от Ехо вече втори час и нямаше сухо място по нас.

И вървеше Спас. И бе тъжен, ала не беше мокър*. Орисия зла го бе сполетяла. И тихо стенеше сърце юнашко.

Видите ли, Спас няколко дни не се изходил в града. Пазел се за Балкана, чист и неопетнен, ако мога така да се изразя. И пълен с положително очакване, ако позволите и така да се изразя

Мигът тогава не дойде и той слезе все така готов в града. Тъжно, ала не са отишли напразно усилията му, нито вярвам, че от един неуспех ще се отчае.

Да даде Господ всекиму такъв другар да го научи на ум и разум. Че подготовката за планина не е шега работа


* Спас има навика да си купува истински гортексови дрехи за 20лв.





Поздрав
Ясен

Красотата ще спаси света...

да се ходи под високи скали...

Зависи. Яки конфузи са ставали както ако човек е спазил съвета ти, така и ако го е пренебрегнал.
Пример за втория случай ми е разказан от познат, който се кълне че го знае от очевидец. Седим си на барчето на Студенец и докато чакаме дамите да се завърнат от "по себе си", пича заразказва: "Било е точно тук, преди седем осем години, народа се поизтегнал на слънце, похапва, пийва, почива - красота и спокойствие. И изведнъж всички глави се обръщат по посока на дълъг, изпълнен с ужас вой. А източникът му клекнал, с гол гъз с широко разкрачени ски, стремително се приближавал към дървените пейки, където и се спрял. Някаква чужденка решила да си облекчи мехура /то при жените малката и голяма нужда нали все са от една стойка/, мушнала се без да си сваля ските в горичката и ... голям срам. Разправчше, че жената се затворила в хотела и не се показала до края на "почивката" и.
Пример за това какво става, ако човек си махне ските си имам личен. За толкова години по пистите, не ми се беше случвало да ход "по голяма"/ на "по малка" съм много добър: излизане от пистат и под някой бор; извъртане на ските; забиване на щеките; изваждане на ръцете, като ръкавиците остават на темляците; кеф;всичко в обратна последователност;/Преди две години обаче, нещо се бях поразстройл и реших, че вместо да карам като на тръни, по-добре да клекна. А то не е лесна работа. Ясно Ви е, че извън пистат снега е дълбок и пръхкав. Поотъпках си площадка със ските и много внимателно ги свалих. Почнах да се разхвърлям - яке, ГАЩЕРИЗОН, и т. н., а работата все пак е спешна. Най-после свърших и когато вече се бях заел да се хигиенизирам, снега под единият ми крак подаде и аз се килнах странично. Дъто барабар с прднего стоящите ми атрибути се забиха в снега една педя. Малиии как подскочих - не е истина. За пореден път благодарих на нашите, че са си направили момченце, че то ако всеки път, когато ми се пишка, трябваше да минавам по този път, щях да откажа ските.
Така че със или без ски, трябва да се подхожда внимателно, с нужното уважение към това толкова интимно мероприятие.

А! Браво! Тази снимка на елбруския нужДникЪ е по-хубава от моите.

Прочее, сещате ли се как се казваше в казармата освидетелстването на машините (не зъбите на посещающите Черната джамия) преди годишен технически преглед? ДефекТация...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Горе на чист въздух и сред природата било другояче...

Не, че е лъжа де!

Ама ако знаеш как съм си патил от тия му навици...

Един Октомври беше, нощувахме на "Рай" в петък вечер, в събота се прехвърлихме на "Плевен". И видиш ли на Спас му дойде гениалната идея, че трябва да мине през селото си (Дъбово), преди да се прибере до Свищов. Като за целта сутринта в осем и половина някъде категорично заяви в неговия типичен стил: "Аз тръгвам към Карлово, щото трябва да мина през село. Яско, айде с мен, да не ме открадне някой." Или нещо от тоя род...
На което аз естествено отговорих, че не е със всичкия си. Към девет и половина вече ми беше дотолкова досадил да ме врънка, че почти бях капитулирал. В този момент обаче се отказа, метна раницата на гръб и хукна. Абе в края на краищата резултатът беше, че хукнах подире му. Поставих му и една амбициозна задача да гоним по-ранен влак, но тогава още не подозирах, че той няма никакво намерение да си дава зор.
За историята нужно ще бъде да спомена, че макар да беше началото на Октомври, беше рълно с боровинки. Полуизсъхнали, във вид на стафиди, затова пък толкова по-ароматни и сладки. Бая ни бавиха по пътя...

Егати дългия увод стана, за да разправям на всички как Спас се е изхождал на 2000 м н.в.

Не знам дали някой от вас се е излъгвал някога да слезе по коловата маркировка, която върви от Жълтец право надолу към "Левски". Не тази, която стига разклона "Рай" - "Равнец" - "Левски". Тази, за която говоря, минава по на запад. Абе наи щях да бъда кратък... Та НЕ МИНАВАЙТЕ ОТТАМ! Баирът е ужасен, но за сметка на това продължителен. Независимо дали нагоре или надолу.

Да си продължа мисълта. Малко преди излизането на нормалната пътека от "Рай" за "Левски" е най-стръмната част, а в същото време се налага да се заобиколят едни скалички. Аз припкам напред, защото нали гоним влак. Усетих се обаче, че Спас го няма зад мен. Спрях аз, обърнах се и зачаках. Минута, две, три, айде бе, викам си, нещо става там горе. Викам: "Спасе, Спасе", говедото ми се обажда:"Чакай малко, знаеш ли колко боровинки има тук!" Абе зарежи боровинките, айде, че изтървахме влака! Ама полза никаква... Минава четвърт час, аз овиках Балкана, оня само: "Чакай, чакай!" Кой да ми каже, че клекнал да си върши голямата работа? Ако някой е бил свидетел на това действие при него, ще разбере за какво иде реч. То е цял ритуал. Свещенодействие. И продължава минимум половин час!
Изприщих се отдолу. А както казах, беше на най-стръмното място. Въобще не ми се качваше нагоре, иначе щях да го набера по баира, както му виси лайното от задника. Е, аз мислех в онзи момент, че единственото, което ще трябва да направя, е да го издърпам за ушите и да го отмъкна от боровинковата плантация. Защото до края бях с убеждението, че диването яде боровинки.

Абе спасова работа. Накрая естествено изпуснахме влака, още повече, че по време на слизането по реката от "Левски" надолу ме убеждаваше, че реката е златоносна и вижда поредната златна песъчинка на дъното. Колко пъти спирахме, за да вадим злато, няма да ви обяснявам!


Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Zlatna на 13.06.05 19:06.

Имаше злато - няма майтап. Колкото лещено зърно но това диване от бързане не ми даде да го извадя.

Не знам какво е на 4000 метра но в нашите планини никога не бих се заврял в тоалетна освен ако не е адски дъжд и наистина не мога да трая повече. Аз обаче мога и то доста. На едно екскурзионно си го носих от Стара Загора през Вихрен - Синаница - Голямо спано поле чак до Тевно езеро. Там си имам построена тоалетна на открито. Романтика. Клекало от камъни точно срещу връх Каменица. Седалка по точно с дупка. Седиш си гледаш каменопадите отсреща и си мислиш "Брей това аз ли го направих?" Проблемът ми последния път беше че много трудно я открих. След като я ползвам я закривам с една голяма каменна плоча а от между многото камъни си е нещо почти неоткриваемо. Последния път обаче върху каменната плоча направих пирамидка от камъни и двойна маркировка от каменни пирамидки до закрития кенеф на заслона. Не посмях да се изходя в него. Отврат. Отдолу тече вода и сигурно много ще плиска. Така че да знаете ако ви е гнус да се изходите там може да ползвате откритата тоалетна. Тръгва се надолу към езерата между два реда каменни пирамидки. Лек завой надясно и се стига до последната която си е тоалетна. Разстояние не повече от 100-150 метра. Вдига се капака на тоалетната чиния и се действа. Вътре не би трябвало да е останало почти никакви остатъци освен тоалетна хартия. Явно тя се разлага много по бавно от изходения материал.
Изводът е - ползвайте "Мечтата на туриста" - екологично по чисто е.

А да не казвам предния ден Ясен какви ги е вършил на Ботев. Разправяха ми достоверни източници а пък и съм го виждал така че не се съмнявам. Напил се на Рай ама така че на следващата вечер на Плевен беше болен. Междувременно обаче от Рай към Плевен го напънало на Ботев. А там страхотна гледка - Рила, Пирин, Родопи, Кончето и какво ли още не. Супер ясно време каквото много трудно се улучва на Ботев. Вятър. Групата гледа гледки а Ясен си намерил някаква скаличка, покатерил се отгоре, гризе ябълка, гледа гледки и трупа материал от високото чак долу.
Може да съм бил неточен някъде /за справки - Симеон Бояров/, но тези три елемента на високопланинското акане са основни за него. Гледка, да пада отвисоко, и да ти духа вятър отзад. Ябълката е просто приятно допълнение.
"Ясен обича да му духа". Това обаче е друга тема от друг поход, за който той разправи но не напълно.

И други премеждия има Ясен в този дух. Нека каже как се прави високопланинско изхождане висящ на треви и с Практика на врата която някой се опитва да му вземе за да документира събитието.

Значи в USA тва е култ...

Кенефа се вика restroom - демек ходиш там да си почиваш и да се "разтоварваш". Често има и весели надписи по стените - например някои докъто си "почивал" си залепил и сополите на стената. Друг инициативен и граждански отговорен хамериканец ги оградил с маркер и написал с едри букви сопол. Демек да се обърне вниманието на менеджерите на "рест роома" към тия запетайки.

Особено внимание привлича и самата конструкция на тоалетните. Те са направени от санитарен фаянс с голям просвет и конична форма така че се образува особено характерно "водно огледало" в което цопват обектите на тази дискусия. ЦОПВАНЕТО е незабравимо и уникално...

Може би това е израз на върховната инжинерна мисъл на съвременна Америка където всичко е стандартизирано и унифицирано от корпоративните интереси. В светлината на този факт се крие и разковничето към тайното изкуство да се познае класовата принадлежност на индивида ползващ в момента съоражението.
В цопването се крие цялата истина за даден човек. Естествено най-лесни за разгадаване са мексиканците те са купонджии и веселяци който дори се радват на звучността или моща на напора в тяхните черва. Обикновено той дори е подсилен от характерната им храна - боб, царевица и много лютивина...

В най-екстремните случаи напора е толкова мощен и звучен, че цепи въздуха а отделената субстанция е в течна консистенция и от скороста и силата си отскача от повърхността на "водното огледало" и оплисква всичко в радиус три метра. Особено опасни са някои осколки които остават незабелязани по тавана и имащи навика да падат внезапно....

Иначе типичния американец е свенлив и само в краина нужда е склонен да "свещенодейства" извън комфорта на дома си. Но това рядко става поради твърде ленивите черва тъпкани десетилетия с FAST Food. В днешно време особено популярни са така наречените FIBERS или фибри (цеулоза) по наше му...

Целуозата е съшествен фактор за образуване на фекалната маса! И този факт се експлоатира безогледно под формата на различни търговски продукти. Хапчета, разни гранулирани храни и снаксове.
Ефекта е поразяващ. Образуваното "чудовище" има заплашителни размери и консистенция. Не се подава на лесно потапяне във водното огледало и се получава феномена на многократното пускане на водата....

Но има и много химични тоалетни. Където има зор и потребителска "нужда" се намира и предприемач. Има цяла гама миризми и цветове. Мен лично най ме кефи този с мириз на теменужки. Напомня ми за казармата където старшинката искаше нужника да мирише на теменужки и от там се зароди израза за теменужика....

Така по местните планини се ползват основно такива теменужници. Пък доколкото се знае тук (без да броим Аляска) няма кои знае какви височини поне не повече от 4417 м.н.в. Височина която вярвам повечето хора от форума са надхвърлили отдавна...

Така седят нещата тук има и още много за разправяне ама това на живо и каса бира. Че тукашната не струва и 1 стотинака...

Айде наздраве и поздрави от двама ни с Г.

Да разправям всички твои геройства ли?


Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене

В този вариант историята не я бях чувал. Но така се получава, когато източникът е комбинацията Спас+Симо. Не се знае къде му е началото и къде му е края. И все ще се усуче навсякъде.

Спасе, бъркаш много здраво хронологията. Не, че всичките тези неща не са се случили, но не наведнъж, а в отделните дни. Освен това моментът с хапването на ябълката го споделяхме с Джеймса. Питай го, ако искаш.

Абе я стига толкова...

Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене

Ама си мисля че ще се получи интересно четиво

Редактирано от Tишo на 14.06.05 09:39.

Нещо не мога да отворя линковете

Товарищ,


май няма да ти се отдаде да ги отвориш. И аз ги мъча от вчера.




Поздрав
Ясен


П.С. В профила ми има мейл

Красотата ще спаси света...

...чак пък толкоз...

Ако някога, някъде се случим заедно в една компания, може и да се насладиш на разказите ни...



Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене

Значи требва спокойно и хладнокръвно да обсъдим физическите закони,на които се подчиняваше този кенеф и особено това закачливо повдигане на хартийките от дупката и безжалостното им лепване на гъза в точния миг.Защото това се случваше само когато някой отваряше портичката и изуваше гащи.Само тогава се наблюдаваше това атмосферно преместване отдолу нагоре и лепването съответно.Таман се хванеш за обтегачите (защото нали помните момчета,че кабинката се държеше на едни стоманени обтегачи отвътре,за които трябваше да се хващаме,понеже разтовареното през нощта обикновено вече беше замръзнало.И как това ни принуди да зарежем употребата на хартия и да бъркаме с пръсти.Затова и Евгени геройски задържа чак до 4тия ден. Този епизод ми напомня и един от разказите на бай П. за отходната система на съветските океанографски параходи.Значи таман новобранецът се пребори с морската болест и спре да дрейфува-и хоп-приходи му се по голяма нужда.Това обикновено става вече в големите ширини с големите вълни и му гледат старите кучета сеира.И там,на корабите,клозетите на съветските океанографски научноизследователски параходи всъщност са едни големи ламаринени тръби под ъгъл и свободно насочен отвор към морските ширини.Таман клекне и се олаби човека, некоя вълна като удари кораба-хоп качи се по тръбите и му върне онез работи, т.е. подплисне му дупето разредено със солена морска вода.
А това за оная англичанка с изутите гащи е верно и мисла,че е било на Банско.
Аз искам да попитам друго-тука едни непотвърдени слухове твърдат, че едни от пишещите тези редове са ходили по голема нужда през зимата на х.Демяница с въже,котки и пикел.Верно ли е това,защото некакъв от ПСС-то с червения гащиризон барабар се изсипал по стълбите върху лайната лански?

Ами верни са слуховете тъй да се каже. Това беше преди много, много години в една далечна галактика, но така си беше (почти).

Беше през март и наоколо беше порядъчно студено. Тъкмо бяхме пристигнали в хижата и аз тръгнах да разтоварвам самосвала, когато един напет спасител със ски-обувки ме изпревари и закрачи тежко по стълбите надолу. Там обаче го чакаха 2-3 пръста твърд стъклен лед, които той осъзна (по-скоро почувства), когато се изпльоска в цял ръст секунда след това. От думите, които изрече после, реших, че не се кефи много

Аз се върнах, надянах котките, взех пикела за всеки случай и ... останалото го знаете, както се казва.
Следобед се върнахме няколко човека с пикели и натрошихме всичкия лед за да не се налага всеки път да ходим с котки...

Последното ме подсеща за изхождането със ски-обувки на краката. Много кофти работа! Големите обувки възпрепятстват клякането, което се отразява пагубно върху стойката на дефекатора! Дори човек цял живот да е работил над стойката си, като сложи ски-обувки и край! Все едно на една балерина да и дадеш ски-обувки и да очакваш същата грация и финес... Не става...
А да не говорим, когато дефекаторното съоръжение (кенефа), което се използва, е мокро или заледено. Тогава от дефекатора се изисква максимална концентрация и съсредитиченост, защото в противен случай би свършил седейки върку собствените си такованка... мдааа...

По въпроса за изхождането със ски-обувки на краката...

Най-удобно и лесно ми е да ходя по голяма нужда със ски-обувки. При клякането дават с нищо незаменима опора. Стойката вярно е малко особена, затова пък отпускането и наслаждението са пълни. И няма никакъв проблем когато е мокро. Виж, върху заледени повърхности нямам наблюдения, но съм склонен да се съглася, че ще е много проблемно.

Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене

Ето виждам че горе споменатите факти се подкрепят и от други хора...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно със ски обувки не ми е много ясно как ще стане без да рискуваш да запазиш природата чиста....

Кенефа се вика restroom - демек ходиш там да си почиваш и да се "разтоварваш".
В някакъв български филм за времето преди Освобождението един от героите помня, че каза "Отивам да се орахатя". Определено за рест-рума ставаше въпрос.

"Беласица не може да е спомен. Беласица е моят кон огромен."

Абсолютно съм съгласен с описанието на нужника на тевното... Там имах едно интересно преживяване...

нали занете - кенефите са два един до друг. аз бях в долния. в горния също имаше дефекатор. неговото произведение като цопна във водата, чак мен ме изплиска...

Ползвай още по долния. Има маркировка от два реда каменни пирамидки до него, на открито е, няма миризми, има наистина вдъхновяваща гледка. Намира се на около стотина метра от чешмата в посока долното езеро.

Чета я тази тема и се смея със сълзи.
Все съм знаела до колко могат да са откровени мъжете за такива неща, но събрани в една тема... можеш да хванеш мускулна треска на корема от смях.

"... Аз имам моето световъртене в мен..."

Айде малко спамче и от мен:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти, мила! Луда работа!

"... Аз имам моето световъртене в мен..."

Eто тук един образователен материал:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Kirilius на 05.11.05 07:45.

А какво ще кажете по темата за пияното лайно?