по въпроса... Откриват се все нови и нови неприятни неща.
По смисъла на Закона за защитените територии в един резерват при природни бедствия и каламитети е възможна теоретично всякаква човешка намеса, ако тя бъде счетена за целесъобразна от представители на БАН и стопанисващите резервата. Отново искам да подчертая, че аз не съм привърженик на сеч или каквото и да е друго действие по простата причина, че съм лаик и нямам правото на такова мнение. В случая обаче въпреки ясното и недвусмислено експертно посочване на опасността за живата към 2002 и 2003 години гора дори не са били били правени системни и регулярни научни наблюдения и оценки. Докато за 2001 и 2002 РИОСВ - София сочи около 15 отложени документа, за 2003 и 2004 за направеното по проблема свидетелстват само 2-3. А най-голямата част от смърчовата гора измря през лятото на 2004... Най-вероятно договорът за разширен мониторинг от 2003 изобщо не е бил изпълнен, което, струва ми се, се явява в разрез с решенията на Комисията по околна среда и води към 39-то Народно събрание.
Апропо, вече са мъртви не 30 хектара, както през 2003, а почти половината от горите в резервата, които имат обща площ от 605 хектара, тоест грубо казано около десет пъти повече...
След този отговор на РИОСВ - София вече не ме учудват шикалкавенията, опитите да се отклони интереса към тези проблеми, взаимните обвинения на отговорните, грубото отношение, отказите да се разговаря.
Предстои да се подаде ново заявление за достъп до обществена информация с цел да се получат копия на по-важните от цитираните в отговора на РИОСВ - София документи (включително разяснения за договора за разширен мониторинг от 2003, неговите конкретни извършители, задачи и методики и, естествено, финансирането му, а също така и междинните и окончателните му заключение - ако ги има, а ако не то поне да се зяви направо, че такива няма), както и да се поиска копие от заключенията на "бързата екологична оценка" от есента на 2004, която трябва да е готова през този месец.

Тъжен поздрав:

Синева