Ами, както е прието В България, аз работя това, което не ми е работа.

На времето случайно ми попадна характеристиката ми от 8-ми клас, която се даваше на следващото училище, но не и на ученика. Там пишеше, че трябва да се насоча към хуманитарните науки, и че съм посредствен в математиката (напълно вярно, дори под посредствен). Аз обаче постъпих (с изпит) в математическата паралелка на гимназията, просто защото в Троян това беше Еверест на местните училища (от 21 човека - 21 висшисти, което тези, които си спомнят, не беше лесно като сега).

Характеристиката ми от гимназията беше почти препис на тази от 8-ми клас, а учителката ми по български и литература много се надяваше, че ще кандидатствам журналистика. Не посмях. Първо, тогава журналистиката беше с особен статут и второ (май всъщност това беше първо), хич не се виждах да възхвалявам идиотските идеи на социализЪма. Влязох в МЕИ.

Кариерата ми показва, че не съм бил от най-слабите инженери, но винаги ми е било по-интересн откъде произлизат думичките, каква е връзката между тях в различните езици, как такива основни думички като "живот" и "корем", "майка" и потник, могат да са толкова объркани в два езика на практически едно и също племе, като руския и българския.

Този пролог трябваше само да ме доведе до изповедта, че съм нерационелно обсебен от книгите. Имам над 1000 (нито една на видно място в хола). Енциклопедията на братя Данчови си купих за 200 лева, въпреки, че няма антикварна стойност, понеже беше наскоро преподвързана, но за мен са важни страниците й. Имам и една Библия, издадена в Цариград през 1874 година, която си купих в Копривщица за 270 лева, въпреки, че не само не съм религиозен, но не съм и вярващ. Но пък тази Библия е отпечатана тогава, когато повечето хора са били вярващи и целта й е бил да задоволи техните религиозни нужди, а не (само) да напълни нечия кесия, като сега, защото Библията пак е на мода. В този смисъл тази Библия е ИСТИНСКА, за разлика от днешните "ментета".

Е, имам и някои инженерни джаджи, създадени от мен когато такива в България не се продаваха, например, напълно работещ телефон, монтиран в кутийка от четка за зъби, с клавиатура от тогава модерните електронни часовници, мултиметър с цифрова индикация, монтиран в кутийка от запалка, по-малка от кутия за цигари (тогава в България изобщо нямаше цифрови мултимери) и други бъзикни.