"Имам приятелка, която превежда също от години художествени и научно-популярни книги. Дисциплинирана е и няма деца и други допълнителни ангажименти. Последно преведената от нея книга по нейна информация е 340 страници от 1800 знака за срок от два месеца и то с много мъки. Нейният коментар за обсъждания тук случай беше: "Това са цели 143 книги, падат се по 17 книги на година, като за 2006 е една книгата, за 2007 са три, така че спринтът започва реално от 2008 и е абсурд да се постигне от един човек!"
Абсурд е, я. Аз също съм превеждала художествена литература - няколко книги - и имам реална представа колко много време и усилия отнема художественият превод. Как се разпечатва, изчита, коригира, как след време ти идва по-добра идея и се връщаш да оправиш нещо ... Описаното от Ирина Манушева темпо е подходящо само за редактор. Според мен, тя върши точно това - изчита преводите, нанася корекции, дава по-добри идеи ... Книгите излизат от нейно име, но кой знаe колко безименни преводачи помагат за суровия превод! Като си помислиш, в това няма нищо чак толкова лошо, нито е ново. И Валери Петров, бог да го прости, така е превеждал Шекспир. "Препявал" го е, по-точно, без даже да знае английски.
|