Изобщо не смятам, че преводачът - особено когато става дума за литература - се прецаква с няколко странички пробен текст. Имала съм всякакви случаи - в началото на "кариерата" ми направо да ми дадат книга, която ми плащат, пък после преценяват дали да ми дадат втора (дадоха ми), и сега, въпреки че предоставям списък с издадени заглавия, пак да ми искат пробен превод. Не ме мързи и за 2-3 стр. никога няма да го направя на въпрос, но такива от по 10 отдавна отказвам, щото си имам достатъчно друга работа и достатъчно сметки за плащане, както и достатъчно благотворителни занимания, които сама съм си избрала :) Освен това в този процес и аз успявам да добия известна представа за стила на работа на издателството и да бягам навреме, ако трябва. Много мразя обаче да ми дават по една страница от различни места от книгата... май всъщност досега винаги съм осуетявала подобни намерения още в зародиш.
Иначе по въпроса за дипломите - сдобиването с първата поръчка за книга беше кошмар, защото не съм нито с езикова гимназия, нито с филология, и винаги ще съм благодарна на редакторката, която просто обяви конкурс и избра превод, а не сиви. Оттам нататък стана лесно. За документи и изобщо работа с агенции не мога да се изказвам, но за превод на художествена литература да гледаш първо и най-вече дипломите, е голям абсурд.

http://irinamanusheva.url.bg/

Редактирано от irkam на 15.11.14 11:24.