Няма такова нещо като взаимно доверие на този етап.

Доверие се гради години и се губи за секунди.

Като оставим всичките ти квалификации настрана, само житейският ти опит трябва да те е научил, че човек се изпитва в екстремна среда, каквато може да не се получи и десет години.

Така че пробен превод, за да провериш масовия случай (предполагам поне 90%), в който човекът не мами, а сам прави превода.

Съществува вероятност като му дадеш 10 дни за 5 страници да го направи прилично с хиляди проверки и допитвания. Естествено, после не може да поддържа темпо и качеството отива по дяволите. Затова тестът се дава с разумен срок.

Какво се получи при мен с конкретния случай, от който тръгнаха нещата - сега ще докажа, че ще се радвам да получа този превод, но далеч не съм склонен да се надскачам, още по-малко да мамя или се подмазвам (както спомена не помня кой).

Направих превода вечерта и го изпратих сутринта на следващия ден. Заявителят ми благодари и ми предложи, понеже имало време, ако искам да си поогледам превода още веднъж (преди той да го е гледал). За мен това е грешна постановка. Значи понеже сега имам три седмици за седем страници, дай да ги напудря на мах, пък после като ме натисне реалният срок, каквото дойде. Казах му, че му гарантирам като минимум това качество, с което съм му предал превода. Ако сега го устройва, значи и целият превод ще му свърши работа.

Следващ момент.

В понеделник ми се обадиха от доста популярна агенция. Бил съм бил кандидатствал при тях (смътно си спомням, щото е минала поне година, пък и не бяха една и две), та се сетили за мен. И следва въпрос: "Откъде знаете езика?". Какво означава това? Госпожата ми се обажда с година закъснение и не е прочела половината страничка, където ясно и конкретно съм написал откъде знам езика и с какви документи разполагам! Нищо, аз съм възпитан. Отговарям й. "Ама Вие нямате гимназия или филология? "Хелоооуууу!?!?!? Аз какво съм ти писал по-лани?

- Писал сте, че сте редактирали списание... (значи все пак нещичко е чела)
- Да. Четири години, единствен редактор/коректор на списание "Как да направя" - 35 години немско, десетина гръцко и после преводно в България…
- Ама вие и немски и гръцки ли знаете?
- Не. Редактирал съм стилово, терминологично, правописно и печатно преведен текст. Ако нещо е било съвсем неясно, съм прибягвал до оригнала за няколко думи.
- Аха…
- Има и развитие при мен – от шест месеца работя с една агенция, поръчките ми се увеличават всеки месец, което според мен означава, че се справям добре.
- Коя е агенцията. Искам да им се обадя.

Казвам й и след разговора й изпращам телефонен номер на СМС. След половин час се обаждам в моята агенция.
- Да се е обаждала една госпожа относно мен?
- Не е. Защо?
- За референции, като преводач. И тя търси преводачи.
- Не се притеснявай, ще получиш добри референции.
- Благодаря!

Звъня на госпожата.

- Само проверявам дали сте получили есемеса с телефонния номер.
- Да получих го и ще… да получих го.
- Благодаря. Дочуване.

Какво беше това „ще”, увиснало във въздуха? Значи няма да има ”ще”. Добре де, сетила се е да ми погледне документите. Получи допълнителна положителна информация. И се отказа. Поркоа бе джанъм? Да не си решила, че междувременно съм завършил филология?

В сряда й звъня пак. Някой ще каже – „нахалник!”. Друг – „Браво, човек трябва да се бори!”. Нито съм нахалник, нито се боря. Просто не обичам на некоректните хора да им е комфортно за моя сметка.

- Здравейте, аз съм… Дали добихте представа върша ли Ви работа?
- Ами… аз имах много работа и не съм… като реша, ще Ви се обадя.
- Благодаря!

Кво го правиш такова?

Аз съм решил да я изтормозя още малко. Другата седмица ще й предложа сделка. Дава ми превод десетина страници. Ако на нея или на клиента не му хареса, не ми го плаща и приключваме. Ако й върши работа, ми го плаща и решава дали ще продължим нататък. Не съм отчаян. Съвсем прилично припечелвам, а дори не знам дали ще имам капацитет за две агенции и редовна работа, но не обичам нещата да увисват във въздуха.