Отзад напред - "Пътеводителя" не го брой, той е друга бира. Първото издание е още през 1989 г., съмнявам се преводачът да е получил пари за преиздаванията. (А какво стана с този човек, между другото? Не съм забелязвал името му впоследствие.) Следващите книги от поредицата пък са превеждани в онези мътни времена преди 1994 г., та там нито тиражите са ясни, нито възнагражденията.
Относно примерния канадски договор. Нямам нищо против подобна уговорка, даже напротив. Просто не разбирам какво основание имам да изисквам от издателя обвързване с тиража. Не знам как точно се правят подобни договори, но виждам два варианта. 1 - искам стандартна цена + процент за допълнителен тираж. Какво ще накара издателя да предпочете мен пред друг преводач, който иска единствено стандартната цена? И вариант 2 - искам по-ниска цена + процент за допълнителен тираж. Тук вече се влиза в конфликт на оценки - кой какви прогнози има за тиража. Ако преводачът вярва, че книгата ще има успех и съответно по-висок тираж, а издателят не смята така, явно издателят би се съгласил на този вариант, тъй като той предполага, че това е по-изгодно за него. Но ако и двамата са на едно мнение за потенциала на книгата, какво може да накара издателя да се съгласи на такова уреждане на отношенията?
И ще се повторя - не името на преводача продава книгата. На всичкото отгоре не може да се оцени дали една книга има успех благодарение на автора, или благодарение на преводача. Виж, обратното лесно се вижда - вижда се кога преводачът е развалил произведението. Така че какви причини бих могъл да изтъкна пред издателя, за да го убедя в справедливостта на подобно мое искане?