ИВЗ, абсолютно си прав за "беше бил". Не може от една дума да се съди за целия превод. Затова има и редактори, но понеже цялата ни работа е такава (всички се стремим да правим поне по книга на месец), всеки малко или повече прибързва, претупва, не се замисля достатъчно. И грешките се натрупват. Изумен съм например как в оригиналните издания на книгите, които превеждам, няма една-едничка правописна грешка! А в нашите... :( Когато ми излезе книга, при първото прелистване намирам я правописна грешка, я нещо, което съм можел да преведа по-добре.
Колкото до другото, мисля, че примерният договор, към който пратих линк, е красноречив. Тук работим като плочкаджии. Нареждаш думите на някого в "банята" и той после върху тях може да се къпе, да си..., да се... и така нататък
Ако прочетете внимателно в линка, договореният хонорар като долари за страници се изплаща като минимално възнаграждение на преводача. След това за всяка бройка над ХХХ тираж се дължи Х процента. Преводачът отстъпва правата за превода на издателя само за срока, за който е валиден договорът за отпускане на авторските права. Демек след това издателят трябва да сключи нов договор, както с автора, така и с преводача.
Ама нейсе, тук това ще стане през следващото хилядолетие. Не мога да разбера защо гледате толкова пренебрежително на тези неща.
От друга страна (понеже обичам да теоретизирам) всичко е свързано. Нас ни цакат, но и ние цакаме някого, сигурен съм, че всеки в тази държава шмекерува по някакъв начин, поне ни е весело