Здравей, лейди Ивъл!

Ще ми се да вярвам, че в редовете ти няма и капка (само) ирония! Огледално погледнато, и аз си мечтая да работя на място, където мога да спра погледа си на по-приятни и разнежващи гледки от тези вкъщи или изобщо в града.

През почивните дни обиколих две села с приятелско семейство. Нагледах се в буквалния смисъл на кончета, мама-праска с пухкави прасенца около нея, лаещи строго, но незлобно кучета, зайчета, патици, че даже и домашни гълъби.

Не мога да ти опиша колко ме отмориха тези гледки. За два дена изчезна типичното ми главоболие, болките в тила и изразът на дрогирана (с транквиланти) млада жена.

Благодаря ти, че ми отвори отново път към тези мечти!