Ако говориш за смисъл на акт за раждане или договор за покупко-продажба, може и да си прав. Но за художествен текст, филм и пр. това, което казваш е направо обидно. Не ми е все едно под какво се подписвам. Може и да е некадърен текста ми, но е мой. А нямам право дори да разбера какъв ще е "моят" текст, преди да го видя по сергиите, издаден, подвързан и окончателен. И не може един редактор да маха неутралната дума "разруха" в един изцяло и напълно сив и равен като стилистика текст, за да сложи "съсипия", понеже на него му скимнало , че тази дума му харесва повече като звучене, а след това дори да не ме пита защо съм използвала баш пък най-"нехубавата" дума и толкова ли не познавам нейни синоними. И да не погледне текста като цяло, а да чете от запетайка до запетайка.

Миналата година поздравих една приятелка, защото видях неин превод по сергиите, а тя ме помоли като минавам по "Славейков", където видя книгата, с коректорче да забелвам нейното име.

Та така, оси, ако не си се сблъсквал с този проблем, сигурно ти се вижда смешен и прекалено раздут. Ама то и зъбът е мъничък, пък как боли.