Ако някой наблюдаваше картината отгоре, щеше да види, как претъпканите улици на града се огъват пред една червена гъсеница, а именно Академик Невиждан на път към игрището. Разнесоха се приветствени възгласи и се разнесоха освирквания, а понеже това беше Анкх-Морпорк, най-често привествените възгласи и освиркванията бяха надавани последователно от всички заинтересувани лица.
В момента в който Извънреден Стражар Флуорит заедно с два други трола отвориха насила портите въпреки натиска на множество тела, шумът беше като един грамаден звуков чук. Троловете органи на реда отвориха за отбора път с предвидливостта и деликатността, станали толкова пословични за полицейския контрол над тълпите. Тази пролука водеше до оградена и строго охранявана зона, в центъра на която ги очакваха Архиканцлерът известен по-рано като Декана, целокупният отбор Анкх-Морпорк Юнайтед и Негова Милост херцог Анкхски, Командир на Градската Стража, Сър Самюъл Ваймс с лице като развален обяд.
- Какво, за всички адове, смятате да направите на моя град, бе клоуни? - изръмжа срещу им той и хвърли един поглед към Ветинари в неговата ложа посредата на трибуната, след което повиши глас - Цял месец се бъхтя като луд да прокараме споразумението от КД, и точно когато най-сетне джуджета и тролове стискат ръце и стават първи дружки, на вашта пасмина и скимва да забъркате нова новеничка ваша си КД.
- Хайде сега, Сам, - зауспокоява го Ридкъли - Това нали е просто обществена забава.
- Народът се тълпи пред портите, - продължаваше Ваймс - При това пред градските порти. Колко от тази бъркотия е по магия?
- Николко, Сам, поне доколкото знаем ние. По време на тази среща магия няма да се използва, това вече е обсъдено и решено и Де... - Ридкъли шумно преглътна - Архиканцлерът на Бързнекския Университет поема отговорността за тавмичната изолация на стадиона.
- Тогава слушайте внимателно, - рече командирът - На нито един от хората ми няма да му стъпи кракът на игралното поле, независимо какво се случи там. Ясен ли съм?
- Кристално, Сам.
- Извинявайте, г-н Архиканцлер, но в момента аз съм Командирът на Градската Стража, а не Сам, ако нямате нищо напротив, - скастри го Ваймс - Целият проклет град е само един инцидент, само чакащ да... не, инцидент, вече случил се и всичко което тръгне на зле, скоропостижно ще се влоши още повече. Няма да допусна да се говори, че проблемът е бил заради Стражата. Откровено казано, Муструм, бях очаквал да се представите по-добре.
- За вас съм „г-н Архиканцлер”, - сряза го студено Ридкъли.
- Що се отнася до мен, - продължи Ваймс - считам това за свада между съперничещи си улични банди. Знаете ли, в какво се състои работата ми, г-н Архиканцлер? Да охранявам реда, така че за стой ти гледай бих ви арестувал всичките буйни размирници накуп, но Негова Светлост не дава.
Ридкъли се прокашля:
- Позволете ми, и аз да ви поздравя за успешната ви работа в Кумската Долина, господине.
- Благодаря ви, - отвърна Ваймс - Така че, предполагам, че се сещате, колко ми е драго да ви видя, как забърквате един друг вид война, - командирът се обърна към Архиканцлер Хенри - Удоволствие е да ви видя отново, господине , радвам се, че сте се издигнали. Официално ви съобщавам, че за това място и време ви предавам пълномощията си по охраната на правопорядъка и оттук нататък, в качеството си на рефер, ги поемате вие. В рамките на тези линии е ритнитопката, престъпите ли ги, там ви чакам аз, - той пак се обърна към Ридкъли - Внимавайте къде стъпвате, г-н Архиканцлер.
И той се оттегли последван от останалите стражари.
- Е, какво, предполагам че добрият командир се е изтормозил тея дни, - забеляза весело Архиканцлер Хенри и си извади часовника - Бих искал да кажа две думи на двамата капитани.
- Добре, както знам, аз съм единият, - откликна Ридкъли.
От редиците на Юнайтед излезе един мъж:
- Джоузеф Праскин, между другото от Бут Свински Складове. Вари го, печи го, капитан съм.
Праскин протегна ръка на Ридкъли и, трябва да му се признае, почти не трепна от здравото ръкостискане.
- Значи, господа, - заговори бившият Декан - Сигурен съм, че сте запознати с правилата, минали сме ги вече доста пъти. От вас искам добра чиста игра. Едно дълго, ъ, изсвирване с моята свирка ще означава, че прекъсвам играта поради нарушение, контузия или някаква друга причина, засега известна само на мен. Едно още по-дълго изсвирване, или майче по-точно разсвирване бележи края на полувремето и време за закуски, след което срещата ще бъде продължена. По време на прекъсването, както разбирам, ще се състои показно шествие на Анкх-Морпоркския акордеонен оркестър, но съм сигурен, че ще посрещнем това изпитание с чест. Позволете ми да ви напомня, господа, че на полувремето сменяте вратите. Освен това, моля ви, внушете на отборите си, че вратата, към която следва да стрелят, не е тази зад гърбовете им. Ако забележа сериозно нарушение, играчът ще бъде отстранен от игрището. Значително по-дълго разсвирване, което поне колкото се отнася до мене, ще продължи докато ми свърши въздухът, ще обозначи края на срещата. Ако може още веднъж да ви напомня, също както вече ви обясни командир Ваймс, че в границите на тези четири, доста мърляви тебеширени странични линии, аз съм правомощният носител на власт, отстъпващ единствено на самите богове, макар че и те не са застраховани. Ако в който и да е момент от срещата се изясни, че самите правила са непрактични, аз ще ги променя. След сигнала на моята свирка, ще издигна жезъла си и ще активирам магия, която ще възпрепятства действието на всяка друга магия в рамките на тези свещени линии, докато не дам край на срещата. Ясно ли е?
- Да, сър, - израпортува г-н Праскин.
- Муструм? - подсети бившият Декан многозначително.
- Да бе, да, хубаво, - изръмжа Ридкъли - Паднало ти е сега и гледаш да се поперчиш, нали? Хайде да почваме.
- Господа, моля ви, постройте отборите си за изпълнение на Националния Химн. Господин Стибънс, предполагам, че сте намерили мегафона, благодаря ви много, - той вдигна фунията пред устата си и изкрещя през нея - Дами и господа, на крака за Националния Химн.
Пеенето на Националния Химн никога не е излизало стройно, поради усещането на добрите граждани на Анкх-Морпорк, че не е патриотично да пееш песни за туй, колко си патриотичен, въз основа на възгледа, че ако някой пее, колко е патриотичен, значи или замисля нещо лошо или е Държавният Глава . Този ден допълнителен проблем представляваше акустиката на арената, която беше прекалено твърде добра, което допълнително се усложняваше от факта, че скоростта на звука в единия край на стадиона лекичко излизаше от ритъм с този от другия край - недостатък допълнително влошаван от опитите на народа от двете страни да наваксат разликата.
Тези акустични аномалии не бяха от особено значение, ако си застанал до Муструм Ридкъли, понеже Архиканцлерът беше един от онези джентълмени, които го пеят красиво, отчетливо и много, ама много гръмогласно.
- „Щом пръдне дракон, щом хипопотам пропее, сърцето ми за Анкх-Морпорк милее”, - запя той.
За своя изненада Трев забеляза, че Лут е застанал мирно по струнка. Собствената му уста караше на автопилот, а очите му оглеждаха гордия строй на Анкх-Морпорк Юнайтед. Петдесет на петдесет, мислеше си той. Половината свестни бачкатори, другата половина - Анди и неговите аверчета. Погледът му фиксира Анди, точно като си помисли това и Анди го озари с една усмивчица и го посочи закратко с пръст. Аз обаче нали, заради старото ми мамче, не играя, помисли си Трев. Той сведе поглед към дланта си и се увери, че там няма никаква звезда, това беше сто на сто. То и без друго, продължи да си мисли той, взирайки се в противниците, ако всичко се оплеска, нали в крайна сметка съдията е магьосник.
- „Не се хвалете с войнска гмеж, ний храбро ще ви бием с кеш”, - ревеше публиката в най-разнообразно темпо и тоналности.
Все пак наистина, вървяха мислите на Трев, той нали няма да изключи собствената си магия, нали?
- „Чии са ваште шлемове, чии са ваште гащи?”
Все пак наистина, той нали няма да вземе да се прецака така, нали? Единственият, който може да спре шибанията, ако нещата се оплескат, няма да се мине така, нали?
- „Чии са генералите ви? Всичките са наши!”
Да, точно това е сторил! Баш сега го направи!
- „Морпоркия! Морпоркия! Света владееш ти.”
Трев изкрещя в опит да заглуши надигащата се в него паника. Направи го, нали всички го видяхме! Нали жезълът му е също в полето, където не може да прави магии. Той хвърли един поглед на Анди и Анди му кимна. Да, и той я схвана тая работа.
- „На едро ще ви купим. Врагът ще ни плати.”
В равнините Сто се счита, че само негодниците знаят втория куплет на националния си химн, защото всеки, похабил времето си да го зубри, няма как да няма някоя проклетия на ум. Поради това вторият куплет на Анкх-Морпоркския химн беше нарочно съчинен така, че да съдържа предимно „на-на-на”, тук таме с някоя по-нормална дума отчаяно задържаща се някак на повърхността, тъй като вторият куплет и без друго ще си звучи така. Трев го слушаше с дори повече агония от обикновено.
Но всички заедно се включиха в бодър унисон за последния стих, който го знаеха всички:
- „На едро ще ви купим, дължите ни пари!”
Гленда, с ръка през гърдите колкото и стигаше дължина на ръка, рискува да метне поглед към каквото сигурно се наричаше Кралска Ложа тъкмо навреме да види как Ветинари вдига златообразно оцветената купа и възторжените възгласи се развихриха. Анкх-Морпорк не беше много петимен да приветства Патриция си, но виж златото градът приветстваше и да го събудиш от сън. И все пак на Гленда и се стори, че дочу някакъв странен отглас, идещ като че из-под земята, като че ли целият стадион беше една огромна уста... И после усещането се загуби. А денят продължи.
- Господа? Играчите да заемат местата си, - рече високомерно Архиканцлерът на Бързнек.
- Ъ, може ли за един момент, сър? - примъкна се набързо до него Трев.
- Ах, да. На Дейв Младонадеждов момчето, - сети се бившият Декан - Сега ще играем ритнитопка, господин Младонадеждов, както сигурно сте забелязал.
- Да, сър, ама нали, ъ, такова...
- Знаете ли някаква убедителна причина да задържа началото на срещата? - поиска да знае съдията.
Трев се предаде.
Хенри извади монета от джоба на жилетката си и викна:
- Муструм?
- Ези, - каза Архиканцлерът и не се падна ези.
- Отлично, господин Праскин... у кого е топката?
Пльонг! Пльонг!
Лут хвана топката във въздуха и отговори:
- У мен, сър.
- О, вие бяхте треньорът на Академик.
- Да, в случай на необходимост, играещ треньор.
- Господа, забележете: оставям топката в центъра на игрището.
Вярно си беше, че Архиканцлерът по-рано наричан Декан се възползваше на поразия от падналата му се възможност. Той отстъпи няколко стъпки, направи драматична пауза, извади тържествено свирка от джоба си и я размаха. Наду я със сила, на каквато беше способен само мъж с неговите габарити. Лицето му затрепери и почервеня. Тогава той вдигна мегафона до устата си и изкрещя:
- ВСЯКО МАМИНО СИНЧЕ, ДЕТО НЕ СИ Е ДОНЕСЛО ЕКИПА, ЩЕ ИГРАЕ ПО БЕЛИ ГАЩИ!
Последва викът на Пондър:
- Някой ще ми каже ли, кой му е дал това?
Народът изрева и можеше да се чуе, как смехът се разпространява все по нататък, плъзвайки по улиците, всеки разказваше нататък и се надигаха такива спомени, че двама души се заеха да пишат извинителни бележки от майките си.
На едната врата Библиотекарят се превъртя на ръце на горната греда и кацна отгоре й за по-вобра видимост. На другата врата Чарли Бартън, вратарят на Юнайтед, методично си разпалваше лулата. А човекът с най-тежкия проблем на стадиона този ден, като се изключи може би Трев, беше редакторът на „Вестника” г-н Уилям дьо Слов, който просто не можеше да повери на някакъв си подчинен репортажа за това уникално, възможно най-престижно събитие, но не беше много сигурен, как точно да процедира.
При началния сигнал той изкара следното:
Предводителят на Юнайтед, може ли да бъде наречен „предводител”? Трябва да намеря по-подходящ термин за него, но това ще го оправя в офиса, та той, по всичко личи, не е наясно, какво да прави с топката. Архиканцлер Ридкъли (BF, ... А не, това ще го попълня по-късно) изстрелва топката силно напред, добре де, по-точно тя уцелва Джими Уилкинс, бивш играч на Миньор, който не личи да знае, какво да прави с нея. Не, не, той я хваща с ръце! С ръце! Реферът, който е бивш Декан на Невиждания Университет, го привиква за, както предполагам, опреснителен курс по правилата на този нов спорт ритнитопка.
Мегафон, мислеше си Дьо Слов, ето какво ми трябва, извънредно грамаден мегафон, така че да мога да казвам на всички, какво се случва.
Топката е връчена на, момент да видя, номер 69, о да, многостранно надарения професор Бенго Макарона, който съгласно новия правилник има правото на така наречения пряк свободен удар от мястото, където е било извършено нарушението и, какво виждам, Бенго Мака... съжалявам, професор Бенго Макарона от Академик Невиждан се засилва и ... мили богове! Топката профучава през цялото поле на височината на гърдите, издавайки звук като подплашен пъдпъдък (да проверя Природораучните Бележки за съответствие със съответното подобие) и уцелва г-н Чарли Бартън „Възголемия” в стомаха с такава поразителна сила, че го отнася чак в мрежата! Какъв спектакъл! И това, както изглежда е гол! В смисъл не гол човек, а „гол” според правилата на играта, струва ми се! Цялата публика е на крака, въпреки че, технически погледнато, повечето и до този момент бяха на крака [той пишеше съвестно, следвайки добре известното желание на журналистите да уточняват всичко]. И да, ето, те скандират името на героя на този миг и припевът разнесъл се от устните на привържениците на Академик в техния триумф по всичко личи е: „Само Макароона, само Макароона, един е Макароооо-нааа” . Не, не. Нещо се случва. Макарона напуска игралното поле и оживено говори нещо на публиката. Като че ли им чете конско. Тези, които са го чули изглеждат омърлушени.
В този момент един от помощниците на редактора дотича с кратко съобщение за произтеклите от другата страна на полето събития. Дьо Слов записваше бързо, надявайки се, че импровизираната му стенография няма да го подведе.
С цялата гореща кръв и решимост, толкова очарователно типични за жителите на Генуа, професор Макарона очевидно настоява всякакви приветствени скандирания в негова чест да включват цялото му име и пълния списък на научните му титли, които той в момента услужливо записва. Вижда се също така суматоха около вратата на Юнайтед, където няколко съотборника на Чарли Бартън му помагат да си намери лулата, както и, както подтвърждават нашите източници [редакторът на „Вестника” обожаваше израза „както подтвърждават нашите източници”], другата половина от баницата със свинско, която той, както подтвърждават нашите източници, е ял по време на отбелязването на гола. Очевидно, също както и мнозина от нас, той е подценил скоростта на новата топка.
А сега виждаме топката отново в средата на полето, където се развихрят нови пререкания.

- Но те нали току що вкараха гол! - оплакваше се г-н Праскин.
- Да, точно така, - каза бившият Декан леко прегракнало - Това значи, че те вкарват топката в игра.
- Но значи, че ние не я ритаме, а нали току що ни вкараха гол!
- Да, но правилата са такива.
- Но това не е честно, и ние искаме да ритаме, те ритаха последни.
- Но играта не се решава с ритане, господин Праскин, а с това, какво постигате с него.

И ето, Архиканцлер Ридкъли се засилва. Извръща се пъргаво и запраща топката към собствената си врата!
Редакторът пишеше бясно:
Почти целият отбор на Юнайтед се втурва напред за да се възползва от това удивително faux pas, не съумели да осмислят [редакторът обичаше и този израз, както беше много по-завъртяно от „не забелязали”], че прочутият Библиотекар на Невиждания Университет току що...
Той се спря, премигна, сграбчи за яката един от помошниците си току що дотърчал с пълния списък на научните титли на Бенго Макарона и го натири в стола си.
- Пиши всичко, каквото ти диктувам! - кресна му той - И дано твоята стенография е по-добра от моята, защото ако не е, утре си уволнен. Това е безумие!
Направили са го нарочно, обзалагам се, че са го направили нарочно. Той ритна топката директно към собствения си вратар, обзалагам се, съзнавайки, че ще може да се възползва от всеизвестната мощ на горната част от тялото на Библиотекаря за хвърляне на топката почти през цялата дължина на полето. И ето го Бенго Макарона, в една или друга степен останал незабелязан от съперниците си, стремително насочил се към летящата сфера, докато Юнайтед са напуснали крепостта си подобно на злощастните Мараниди по време на първата Продостийска война [редакторът обичаше да смята себе си за познавач на класическата литература].
- Никога не съм виждал подобно нещо! - изкряска той в ухото на почти оглушалия си помощник - Те подведоха целия Юнайтед да се озоват където не трябва.
И ето го Макарона. Топката е като че ли залепена за крака му. И ето насреща му остава единственият член на злополучния тим Юнайтед, който знае, какво предстои. Г-н Чарз Бартън „Възголемия”, който независимо от всичко излиза с разклатена походка от вратата си като Гигантския Октоподий при вида на мормидонските орди.
Редакторът замлъкна, забравил ума и дума при вида на съкращаващото се разстояние между двамата мъже.
- О не! - възкликна той.
Народът гръмко възликува.
- Какво стана? - залюбопитства помощникът с готов за бой молив.
- Видяхте ли? Видяхте ли? - косата на редактора беше разрошена и изобщо той приличаше на мъж на границата на умопобъркването - Макарона пробяга в кръгче около него! Нямам представа, как топката можа да се задържи на крака му.
- Искате да кажете, че го е финтирал? - поиска да уточни помощникът.
Шумът на тълпата щеше да е ослепителен, ако можеше да се види.
- Още един гол, - рече редакторът отпускайки обезсилен на стола си - Два гола за няма и две-три минути! Не, той не го финтира, а го обиколи в кръгче! Два пъти! И, кълна се, накрая бягаше даже още по-бързо.
- А, да, - сети се помощникът не спирайки да пише - Веднъж бях на лекция за този вид неща. За това, как нещата не падат върху космическата костенурка, сър. Подобно на ефекта на прашката, той може да е придобил допълнителна скорост от въртящия момент, докато е обикалял внушителната талия на вратаря, сър.
- Чуйте само виковете на тълпата! - възхищаваше се редакторът - И ги запишете!
- Да, сър, нещо като: Само Професор Макарона D. Thau (Датиго), D. Maus (Чеп), Magistaludorum (QIS), Octavium (с отличие), PHGK (специалност блит), DMSK, Mack, D. Thau (Бърз), Гостуваш Професор по Пилета (Университет „Ян Завоевателя” (ет. 2, Дом на Производителя на Скаридени Консерви, Генуа)), Primo Octo (Deux), Гостуваш Професор по Блит/Слуд Обмяна (Ал-Хали), KCbfJ, Професор на Разменни Начала по Теория на Блита (Унки), D. Thau (Унки), Didimus Supremius (Унки), Почетен Професор по Субстратни Детерминации на Блита (Чеп), Лектор по Изследвания на Блита и Музика (Куирмски Колеж за благородни девици), само Професор Макарона D. Thau (Датиго), D. Maus (Чеп), Magistaludorum (QIS), Octavium (с отличие), PHGK (специалност блит), DMSK, Mack, D. Thau (Бърз), Гостуваш Професор по Пилета (Университет „Ян Завоевателя” (ет. 2, Дом на Производителя на Скаридени Консерви, Генуа)), Primo Octo (Deux), Гостуваш Професор по Блит/Слуд Обмяна (Ал-Хали), KCbfJ, Професор на Разменни Начала по Теория на Блита (Унки), D. Thau (Унки), Didimus Supremius (Унки), Почетен Професор по Субстратни Детерминации на Блита (Чеп), Лектор по Изследвания на Блита и Музика (Куирмски Колеж за благородни девици), един е Професор Мааакарооона D. Thau (Датиго), D. Maus (Чеп), Magistaludorum (QIS), Octavium (с отличие), PHGK (специалност блит), DMSK, Mack, D. Thau (Бърз), Гостуваш Професор по Пилета (Университет „Ян Завоевателя” (ет. 2, Дом на Производителя на Скаридени Консерви, Генуа)), Primo Octo (Deux), Гостуваш Професор по Блит/Слуд Обмяна (Ал-Хали), KCbfJ, Професор на Разменни Начала по Теория на Блита (Унки), D. Thau (Унки), Didimus Supremius (Унки), Почетен Професор по Субстратни Детерминации на Блита (Чеп), Лектор по Изследвания на Блита и Музика (Куирмски Колеж за благородни девици), ееедин еее Мааакааарооонааа D. Thau (Датиго), D. Maus (Чеп), Magistaludorum (QIS), Octavium (с отличие), PHGK (специалност блит), DMSK, Mack, D. Thau (Бърз), Гостуваш Професор по Пилета (Университет „Ян Завоевателя” (ет. 2, Дом на Производителя на Скаридени Консерви, Генуа)), Primo Octo (Deux), Гостуваш Професор по Блит/Слуд Обмяна (Ал-Хали), KCbfJ, Професор на Разменни Начала по Теория на Блита (Унки), D. Thau (Унки), Didimus Supremius (Унки), Почетен Професор по Субстратни Детерминации на Блита (Чеп), Лектор по Изследвания на Блита и Музика (Куирмски Колеж за благородни девици). Но той не е ли в засада, сър?
- Изглежда точно такъв е протестът на покрусените войни на Юнайтед, - отвърна редакторът - Те са се скупчили около рефера и какво ли не бих дал за място на първия ред на този спектакъл.
- Там няма никакъв ред, сър, камо ли първи, - посочи помощникът.
- По всичко личи... - редакторът внезапно застина като ударен по главата - Кой е това?
- Кой какво, сър?
- Вижте там горе на трибуните! На местата за висшестоящата класа, както бих могъл да добавя, за които ние нямаме покана.
Слънцето услужливо се възползва от възможността да се яви из-зад облаците и целият Хипопотамодрум се изпълни със светлина.
- Това е мацето с микроризницата, сър, - поясни помощникът.
Дори и някои от протестиращите играчи на Юнайтед сега бяха зяпнали към трибуните. Вярно че от нея човек го боляха очите, но тези очи отново и отново се притегляха натам.
- Имам нейн плакат над леглото си, - сподели помощникът - Всичко живо я търсеше под дърво и камък, - той се прокашля - Казват, че, нали знаете, не жулело.

Всички ритнитопковци на полето, изключая злощастния още не освестил се Чарли Бартън, се бяха скупчили около рефера, който им обясняваше:
- Повтарям: голът е съвършено редовен. Може би с малко повечко тарикатщина и перчене отколкото е било необходимо, но все пак напълно според правилата. Наблюдавахте тренировките на момците от Невиждания. Спортът не стои на едно място. Не ви праща щракограма, какво ще прави по-нататък.
Един глас малко по-отдолу добави:
- Елементарта грешка е да се разчита, че дори и най-сърцатият вратар ще е в състояние без ничия подкрепа да защити мрежата си срещу комбинираната мощ на съперниковия отбор.
Това беше Лут.
- Господин Лут, вие не би трябвало да им казвате такива неща, - обади се Ридкъли.
Господин Праскин се беше омърлушил. Предаден от отбор, история и очаквания.
- Виждам, че има още доста да се учим, - призна си той.
Трев примъкна Лут настрани:
- И ей сега сичко ще се разкапе, - предупреди той.
- О, хайде сега, господин Трев. Ние стоим много добре. Или поне Бенго.
- Не го гледам него. Гледам Анди, а пък Анди гледа Бенго. Само чакат да им падне. Шъ оставят горките дъртаци да се претрепят, а после просто ще поемат нататък.
И тогава Трев получи кратък нагледен урок за това, защо магьосниците са магьосници.
- Имам едно скромно предложение и се чудя, дали няма да ме изслушате, господин рефер. Въпреки, че ние в Невиждания Университет сме абсолютни новаци, все пак имахме доста повече време да схванем чалъмите на новата ритнитопка отколкото настоящите ни съперници. Следователно, предлагам да им подарим един от нашите голове, - каза Ридкъли.
- Не може така, сър! - възрази Пондър.
- Защо, да не би да е срещу правилата? - тонът на Ридкъли стана някак по-дълбок и значително по-помпозен - Запитайте се, дали спортсменството, добронамереността и щедростта са против правилата, моля?
Към края на това изречение гласът му можеше да се чуе почти до самия края на стадиона.
- Е, разбира се, че няма правило срещу това, сър. Няма също така и правило, забраняващо да си простираш прането посред срещата, и това е така, защото на никого няма да му скимне да го прави.
- Хубаво. Господин Праскин? Един от нашите голове вече е ваш. Вече сме, така да се каже, наравно.
Праскин се озърна слисан към съотборниците си.
- Ами, ъ, ако настоявате, сър.
- И през ум няма да ми дойде да приема не за отговор, - рече сърдечно Ридкъли.
- Какво за всички богове го накара да стори това? - зачуди се редакторът на „Вестника”, когато до него дотърча задъханият носител на известието.
- Това беше много щедър жест.
- Защо беше това? - поиска да знае Пондър.
- Аз съм открита душа, Стибънс. Безогледно щедър, такъв съм си. Да не съм аз виновен, че те не знаят, че ги превъзхождаме, така че това ще ги гложди до края на срещата.
- Доста... хитро, сър.
- Да, нали? Много съм горд с това нещо. Я, пак ние вкарваме топката в игра. Нищо чудно, че този спорт е толкова популярен.
- Това беше забележителен психологически ход, - изкоментира Лут, докато се връщаха с Трев към страничната линия - Вероятно донякъде жесток, но умен.
Трев си замълча. Свирката пронзително възвести подновяването на играта, незабавно последвано от крясъка на съдията:
- ОТ МАЛКО ГРАДУШКА ГЛАВА НЕ БОЛИ, БЕ ХЛАПЕ, А Е ЗДРАВОСЛОВНО И ЩЕ ТЕ ЗАКАЛИ.
- Това е магия, - сепна се Трев - Нали не трябваше да я има?
- Не, - обади се иззад гърба му Пондър Стибънс - Това е просто обладание.
- Да, играта опира изцяло до обладанието, господин Трев, - посочи Лут.
Трев пак вдигна поглед към трибуните. Ето я сияйната фигурка на Жулиета, само на няколко стъпки от самия Ветинари, обградена от Гленда и Пепе. Та тя е направо богиня. Няма как да стане, нали? - помисли си той. Тя и някакво си момче от свещоливницата.
Няма начин. Не и сега.
И тогава Бенго изкрещя и като че всички гласове на стадиона се сляха в едно всеобщо „ООООООУ!”
И пак изсвири свирката.
- Какво се случи, сър? - попита помощникът на редактора.
- Не съм съвсем сигурен. Пак подадоха топката на Макарона и той се сблъска с двама играчи на Юнайтед и всички изпопадаха.

Лут, пръв стигнал до падналия Макарона вдигна към Трев мрачен поглед:
- Разместени са и двете колянни капачки. Ще ни трябват двама души да го отнесат до Лейди Сибил.
Бившият Декан огледа строго насъбралите се ринтитопковци и запита с капчици пот капещи от брадичката му:
- Е, какво стана тук, господин Изцепков?
Анди моментално вдигна пръсти до перчема си и израпортува:
- Ами, сър, аз тъкмо се бях насочил към Господин Макарона за съобразно с правилата единоборство и изобщо не забелязах, че на Джими Лъжицата тук му е дошла точно същата идея и че идва на скорост от другата страна, та изведнъж сичките се озовахме по гъз, прощавайте за клачския.
Трев го изгледа на кръв. Изразът на лицето на Анди не прикриваше нищо. Той лъжеше. Ясно си беше, че лъжеше. Той знаеше, че всички останали знаят, че той лъже, но на него не му пукаше. Фактически той доста се наслаждаваше на ситуацията. Обувките му бяха досаттъчно тежки да държат на котва цял кораб.
- Ама те го гепиха на сандвич, сър, - оплака се пред рефера Трев.
- Имате ли някакво доказателство за нарушение, млади момко?
- Е, нали виждате, как го прецакаха човека.
- Да, но бихте ли могли да приведете конкретни доказателства за преднамереност?
Трев се ококори, докато Лут не му подсказа шепнешком:
- Можеш ли да докажеш, че са го нагласили?
- Някой може ли? - огледа играчите съдията.
Е, никой не можа. Трев се зачуди, колцина ли щяха да промогат, ако Анди не стоеше право пред очите им, невинен като акула.
- Аз съм съдията, господа, следователно мога да изсъдийствам само това, което лично съм видял, а аз не видях нищо.
- Да, щото те се погрижиха да е така, - избухна Трев - Чуйте само публиката. Те сичките го видяха!
- Виж само! С ботушите на тея може да се бичат дъски, - добави протестите си Ридкъли.
- Да, действително, скъпи ми Муструм, тоест, извинявайте, капитане, обаче все още няма правила относно допустимите за носене обувки, докато най-малкото точно такъв вид ботуши традиционно се е използвала в играта ритни-в-топката.
- Но тея тук човек убиват!
- Не се и съмнявам накъде клоните, но какво очаквате от мен? - сви рамене Хенри - Имам предчувствието, че ако в този момент прекъсна мача, ние двамата с вас няма да се измъкнем от тази ситуация живи, защото дори ако самите ние избегнем яростта на тълпата, по никакъв начин няма да съумеем да избегнем гнева на Ветинари. Срещата ще продължи. За Академик Невиждан би могъл да излезе някой от резервните играчи, а пък аз ще, я да видим... - той извади бележник - А, да, аз отсъждам пряк свободен удар точно от мястото на този нещастен инцидент. И бих искал да добавя, че отсега нататък ще гледам много строго на всякакви бъдещи „инциденти”. Господин Праскин, моля, разяснете това на вашите съотборници.
- Пряк свободен, баба ми! - избухна Трев - Те току що пребиха най-добрия ни играч, а вие ще ги оставите да им се размине и да се подсмихват под мустак?
Реферът обаче беше, в крайна сметка, бившият Декан. Тоест мъж навикнал на конфронтации лице в лице и нос в нос с Муструм Ридкъли. Той хвърли на Трев един смразяващ поглед, обърна се много подчертано към Архиканцлера и рече:
- А вас, капитане, ви моля, внушете на отбора си, че решенията ми са окончателни и не подлежат на обжалване. Отпускам ви пет-минутна почивка, която да използвате за тази цел, както и за да могат някои от вашите момчета да изнесат горкия професор Макарона от полето и да потърсите някакъв шарлатанин да го прегледа.
Глас точно из-зад гърба му изрева:
- Направо тук до вас има един такъв, сър.
Те се извърнаха. Един мъж малко по-голям от живота, с цилиндър на главата и малка чанта в ръка им кимна.
- Доктор Лоун, - поздрави Ридкъли - Не очаквах да ви срещна тук.
- Нима? - отвърна наежено докторът - За нищо на света не бих пропуснал такова нещо. А сега някои от момчетата ви да го докарат ей в този ъгъл и аз ще го погледна. Сметката ще я изпратя на вас, нали, Муструм?
- Не бихте ли желали да го закарате на някое по-спокойно местенце? - предложи реферът.
- Няма страшно! Искам да я държа под око тази игра.
- Размина им се, - изкоментира Трев, докато се връщаха към тъч-линията - И всички знаят, че им се размина.
- Останалите от отбора са все още на линия, Господин Трев, - заутешава го Лут докато си връзваше обувките.
Сам си ги беше направил, не ще и дума. Изглеждаха като ръкавици.
- Аз също, - продължи Лут - Нали аз съм първа резерва. Обещавам, че ще направя всичко по силите си, Господин Трев.