- Благодаря ви, Дръмнот, засега това е всичко, - каза Ветинари.
- Да, сър, - отговори Дръмнот, кимна на лейди Марголота и се изнесе безшумно от стаята.
- Хевлок, не се и съмнявам в изключителната компетенстност на този Дръмнот, но на мен винаги ми е изглеждал много странно човече.
- Е, странно място щеше да е светът, ако всички бяхме еднакви, мадам, макар че признавам, че не би бил особено странен, ако всички бяха като Дръмнот. И все пак той е лоялен и извънредно достоен за доверие.
- Хъммм, - произнесе се Милейди - Има ли някакъв заслужаващ внимание личен живот?
- Доколкото разбрах, той събира различни видове канцеларски принадлежности, - отговори Ветинари - Понякога се замислях, дали не би могла да промени живота му към по-добро среща с млада дама съгласна да се преоблече като картонена папка.
Бяха седнали на терасата извън Продълговатия кабинет, която предлагаше съвършен изглед към центъра на града оставяйки наблюдателя почти невидим.
- Съглашението придвижва ли се? - поинтересува се Ветинари.
- Определено, - отвърна Милейди - Най-сетне мир между джуджета и тролове.
Ветинари се усмихна:
- Думата „мир” обикновено се определя като период на почивка и превъоръжаване преди следващата война. Бяха ли необходими много убийства?
- Хевлок, понякога сте толкова директен!
- Моля да ме извините, просто прогресът на историята се нуждае от касапи не по-малко отколкото от пастири.
- Нямаше убийства, - увери го Милейди, след което извъртя очи - Обаче все пак имаше ужасен минен инцидент, както и доста необичайно свличане на геологични пластове. От друга страна въпросът с Локо все още не е разрешен. Джуджетата продължават да настояват за тотално изтребване.
- Колко орки има там?
- Никой не знае. Може би Лут ще може да ги намери.
- Недопустимо е да се стигне до геноцид, - рече Ветинари - Историята винаги намира начин за разплата.
- Както се оказва, че той е в състояние доста да ни изненада.
- И аз така подразбрах. Съгласно всички донесения, нито един орк няма подобно постижение, освен него.
- Но под всичко това той ще си остане орк, - каза Милейди.
- Чудя се, какво ли остава под всички нас? - контрира Ветинари.
- Приели сте много висок риск, нали знаете? - забеляза лейди Марголота.
- Мадам, в този град всичко е риск, уверявам ви.
- А властта е игра с дим и огледала, - Милейди си взе виното.
- Колко странно, и ден не минава без Командир Ваймс да ми напомни за това. Нито една гражданска полиция не би могла да възпре разярено и решително население. Номерът е да не им се позволява да го осъзнаят. Нали?
На вратата се почука. Пак беше Дръмнот.
- Съжалявам за прекъсването, сър, мадам, но при създалите се обстоятелства прецених, че е препоръчително, - той изсумтя - Дамата с пайовете е тук.
- А, госпожица Сладкофасулска, легендарната изобретателка на знаменития Орачески пай, - възкликна Ветинари и хвърли един поглед на Милейди - И приятелка на господин Лут.
- Вече се срещнах с нея, Хевлок. Тя ми чете конско.
- Да, това и се удава много добре. Все едно приемаш чудесна студена баня. Моля, поканете я, Дръмнот.
- С нея има е един младеж. Идентифицирах го като Тревър Младонадеждов, син на прочутия ритнитопковец Дейв Младонадеждов, а тя ме осведоми, че действително ви е донесла Орачески пай.
- Смятате да приемете от член на широката общественост храна невкусена предварително? - ужаси се Милейди.
- От нея без никакви колебания, - отговори Ветинари - Напълно е невъзможно тя при каквито и да е обстоятелства да отрови каквато и да е храна. Не от уважение към мен, нали разбирате, а от уважение към храната. Недейте да ни напускате. Смятам, че ще намерите това за ... интересно.
Паят в ръцете на Гленда все още не беше изстинал, когато тя пристъпи в Продълговатия кабинет. Самата тя се смрази от вида на лейди Марголота, но някаква твърдост в нея се запъна и тя попита:
- Трябва ли да направя реверанс?
- Не, освен ако много ви се иска.
- Дойдохме да ви предупредим, - избълва Трев.
- Нима, - вдигна вежда Ветинари.
- Анкх-Морпорк Юнайтед ще размаже Академик Невиждан на кайма.
- Леле-мале. Нима?
- Те не са ви ваште средностатични играчи! - изломоти Трев - Тея са от Блъсканицата. Въоръжени до зъби.
- О да. Ритнитопката като война, - рече Ветинари - Е добре, благодаря ви, че ми съобщихте.
Настъпи тишина. Ветинари я наруши с думите:
- Има ли още нещо, което бихте желали да ми споделите?
Той задържа поглед върху пая, който Гленда държеше пред себе си, като някаква джаджа за опазване на целомъдрие.
- Не може ли да направите нещо? - попита тя.
- Това е игра, госпожице Сладкофасулска. При условие, че тъкмо аз предложих този мач, как мислите че ще изглеждам, ако се намеся? В крайна сметка правила ще има. В крайна сметка ще има рефер.
- На тях няма да им пука, - изтъкна Трев.
- В такъв случай, предполагам, че Стражата ще трябва да изпълни задълженията си. А сега, ако не възразявате, ми предстои за се заема с държавни дела, но, моля, оставете пая.
- Един момент, - намеси се Милейди - Защо дойдохте да предупредите Негова Светлост, млада госпожице?
- Не е ли това нещото, което се полага да направя? - отвърна Гленда.
- И просто ей така си влязохте?
- Е, паят помогна.
- Ние с вас, нали знаете, и преди сме се срещали, - рече Милейди.
Тя изгледа Гленда, а Гленда я изгледа в отговор и накрая успя да продума:
- Да, знам, и не съм изплашена, и изобщо не съжалявам.
Двубоят с погледи продължи поне с година повече от пределно търпимото, след което лейди Марголота рязко обърна глава и изкоментира:
- Е добре, поне с едното от двете сте сполучила, но без съмнение ще се насладя на пая, а също така и на мача.
- Да, да, - вметна Ветинари - Благодаря ви, че се отбихте, но ако ни извините, предстои ни да обсъждаме държавни дела.
- Хубава работа! - възкликна лейди Марголота, когато вратата зад тях се затвори - Що за хора развъждате в този твой град, Хевлок?
- Предполагам, че някои от най-добрите, - отговори Ветинари.
- И двама души от простолюдието могат просто така да нахлуят при вас без предварителна уговорка?
- Но с пай, - поправи я Ветинари.
- Очаквали сте ги?
- Да кажем, че не бях твърде изненадан, - каза Ветинари - Аз определено съм осведомен за състава на Анкх-Морпорк Юнейтед. Стражата също.
- И възнамерявате да ги допуснете на стадиона срещу сбирщина от престарели магьосници, обещали че няма да употребяват магия?
- Сбирщина от престарели магьосници и господин Лут, - уточни бодро Ветинари - Той явно е много добър в тактическото планиране.
- Аз не мога да позволя такова нещо.
- Това е моят град, Марголота. В Анкх-Морпорк няма роби.
- Той е мой повереник. Обаче предполагам, че вие ще пренебрегнете това.
- Намерението ми е точно такова. В крайна сметка това е само една игра.
- Но играта не просто игра. Каква игра очакваш утре?
- Война, - отговори Ветинари - А войната си е просто война.
Лейди Марголота рязко изпъна дългия си ръкав и в ръката й ненадейно се озова елегантна стоманена кама.
- Предлагам вие да го разрежете наполовина, - посочи пая Ветинари - А аз ще избера моята половина.
- А ако в едната половина има повече мариновани лукчета?
- Тогава мисля, че въпросът ще подлежи на преговори. Ще желаете ли още ...вино?
- Видяхте ли, как тя се опита да ме победи в надглеждане? - подметна Марголота.
- Да, - каза Ветинари - Видях, че тя успя.

Когато Гленда и Трев се върнаха на Хипопотамодрума, Лут ги изгледа с очакване.
- Хич не щя да слуша, - оплака се Трев.
- Значи толкова по въпроса, - не се впечатли Лут - Уверен съм в нашия успех идната сутрин. Имам основания да разчитам на нашето тактическо превъзходство.
- А аз просто се радвам, че няма да играя, - заключи Трев.
- Да, господин Трев, това наистина е много жалко.
Откъм близката маса, където Ритнитопковската Лига правеше последни уточнения, се разнесе нечий глас:
- А не, без такива. Глейте са, пак се бъркате. Ако пича от отбор Б е по-близо до вратаря... чакайте, обърках се... ако той е по-близо до вратата отколкото вратарят, е значи тогава, значи, няма как да не си е изкарал к’вото си трябва. Полага му се, нали така?
В отговор се чу въздишка, можеща да принадлежи единствено на Пондър Стибънс:
- Не, мисля, че не разбирате...
Друг глас се намеси уверено:
- Ако вратарят е толкова далече от вратата си, егати шматката ще е тоя бе!
- Вижте с’а, айде от начало, - включи се още един глас - Да речем, аз съм тоя тип ей тук, - като погледна натам Трев видя как един от мъжете запраща през масата топче смачкана хартия - Значи, ритнал съм топката чак до там, и ей ме на, ей тая хартишка. Е тогава какво, а?
Той пак блъсна хартишката и тя уцели молива на Пондър.
- Не! Това вече го обясних. И престанете да ми размятате тези хартийки, намирам го за доста разконцентриращо.
- Да, но ако я дриблира, няма проблем, - чу се още един глас.
- Ей, чакайте малко, - включи се поредният глас - К’во става, ако, такова, си получиш топката в твоята си половина и си я водиш до тяхната врата без да я подаваш на никого, и накрая я вкараш в мрежата?
- Това ще е съвършено по правилата, - каза Пондър.
- Да бе, тая работа как я мислите че ще стане, а? - подигра го човекът, който току що запрати пред масата поредната подгизнала хартишка, и това така му хареса, че прати след нея още една.
- Но ако се опита и сполучи, каква великолепна ритнитопка ще бъде това, нали? - възкликна Пондър.
- Къде е нашият отбор? - поинтересува се Трев оглеждайки се наоколо.
- Аз им предложих да си легнат рано, - отговори Пондър.
- За магьосниците ранно лягане е около два часа през нощта, - отбеляза Гленда.
- Освен това оставих инструкции тази вечер на отбора да се сервира специално меню, - добави Лут - В тази връзка, госпожице Гленда, позволете ми да ви помоля да заключите Нощната Кухня.

Мъртва тишина беше надвиснала тази вечер над трапезарията.
- Аз салати не ям, - заяви Блюстител Нобс (без роднинска връзка) - От тях имам газове.
- Как е възможно да се живее без паста? - възмущаваше се Бенго - Това е варварство!
- Надявам се, че сте забелязали, господа, че моята чиния е също толкова празна както и вашите, - обърна им внимание Ридкъли - Господин Лут е нашият треньор и аз дадох на господин Лут мястото на водача. Освен това тази вечер не е разрешено да се пуши.
Надигна се хор от оплаквания и той вдигна ръка за тишина.
- Освен това съгласно тези негови инструкции... - той се вгледа в доста нечетливия почерк на Лут и се подсмихна - забранени са също така и сексуалните сношения.
Това не доведе до очакваната от него реакция.
- Това разговори за онова нещо ли значеше? - зачуди се Завеждащият катедра Неопределени Изследвания.
- Не, това е „орален секс”, - осведоми го Ринсуинд.
- А не, това беше слушането на разговори за онова нещо.
Бенго Макарона седеше като че цапардосан по главата.
- Хайде сега, и без никакво среднощно примъкване към бюфетите, - продължи строго Ридкъли - Има си правила. Г-жа Уитлоу и г-ца Сладкофасулска са осведомени, че аз напълно подкрепям правомощията на г-н Лут в този случай. Хайде, покажете, че сте наистина отбор юнаци.
- В желанието си да изразя солидарност с останалата част на отбора, - надигна глас Лекторът по Съвременни Руни - имам основания да разчитам, че в капана за мишки в стаята ми е останало малко сиренце.
Ридкъли остана сам самичък с ехото от падащи сторове.

Архиканцлерът се прибра в стаята си и метна шапката си на закачалката. Не може без правила, каза си той наум, и не може да няма правило за тях и правило за мен. Той отиде до леглото си с осемстълбовия балдахин и отвори тайното отделение съдържащо кутията с тютюна. Сега обаче то съдържаше само малка бележка гласяща:
„Скъпи господин Архиканцлер,
В изпълнение на вашата резолюция на инструкциите на господин Лут, че на преподавателския състав тази вечер не са разрешени храна и принадлежности за пушене, си позволих да разчистя вашите цигари и тютюн за лула. Бих ли могла също така да спомена, че изпразних студения ви бюфет от обичайните студени закуски и туршии с цел предотвратяване на изкушение.”
- Мамка му, - измърмори полугласно Ридкъли.
След което отиде до гардероба и претършува джобовете на смокинга си, където откри бележка гласяща:
„Съгласно разпорежданията на Господин Лут, утвърдени лично от вас, г-н Архиканцлер [а да се смае човек, колко осъдителен почерк можеше да докара г-жа Уитлоу], си позволих да отстраня вашия запас от ментови дъвки за спешни случаи.”
- Промяна и упадък! - заяви на нощния въздух Ридкъли - Обкръжен съм от предатели! Изменят ми на всяка стъпка.
Той закрачи безутешно покрай книжните си рафтове и издърпа „Спътник на окултиста” на Бодри, книга която познаваше от корица до корица. И понеже я познаваше от корица до корица, на стр.14 намери една вдлъбнатинка, съдържаща пакетче свръх-пикантни пияни ментови дъвки, унция тютюн „Веселия моряк”, кутия „Уизла”... И, както се оказа една бележчица:
„Скъпи ми Архиканцлере,
Просто сърце не ми даде. Г-жа Уитлоу.”

Като че беше притъмняло повече от обикновено. Обикновено разпорежданията на Архиканцлера биваха изпълнявани и на състава на Академик Невиждан им се струваше, че всички врати пред тях в похода им в търсене на манджа се затварят, или направо се затръшват. Всеки килер беше заключен и защитен срещу магии. Отборът бродеше безпомощно от зала в зала.
- В стаята ми има малко студена паста, - спомена Бенго Макарона - Баба ми ми я даде като идвах насам. Ще изтрае още десет години и баба казва, че и след десет години ще е също толкова вкусна, колкото сега. За съжаление може и да е била права.
- Ако я донесеш, можем да я стоплим в моята стая, - предложи Лекторът по Съвременни Руни.
- Ако искате. Тя е с алигаторски тестиси, било много хранително. Много са популярни у нас.
- Не знаех, че алигаторите имали тестиси, - изкоментира Лекторът по Съвременни Руни.
- Вече нямат, - изказа се Блюстител Нобс (без роднинска връзка).
- Имам един сухар, който можем да си разделим, - предложи Пондър Стибънс и беше незабавно пронизан от питащите им погледи - Не, - заяви твърдо той - нямам намерение да подкопавам в още по-голяма степен заповедите на Архиканцлера. Толкова по въпроса, господа. Без йерархия сме за никъде.
- При Библиотекаря не може да няма банани, - сети се Ринсуинд.
- Сигурен ли сте? - оживи се Макарона.
- Мисля, че в подобни случаи Библиотекаря действа по принципа: „Ако ми отмъкнеш моите банани, аз ще си ги прибера от трупа ти”.
Трев, който дебнеше в сенките, изчака докато куркането на стомаси не заглъхна в далечината, затича се и почука на залостената врата на Нощната Кухня.
- Те сичките се събраха и заминаха за Библиотеката.
- Добре, мисля че той ще сподели с тях бананите си, - кимна Лут.
- Изобщо не виждам, къде е смисълът, - възкликна Гленда.
- Смисълът е, че те са другари по неволя. Те са отбор. Това е то ритнитопката. Трябва да научиш отбора да бъде отбор и тогава няма да ме притеснява, ако ще сутринта да се разпорят от ядене.
Лут се променя, помисли си Трев.
- Мога ли да ти задам един личен въпрос, господин Лут?
- Почти всички въпроси, задавани ми от хората, са лични, но все пак давайте, Господин Трев.
- Ами, ъ, такова. Понякога се уголемяваш, понякога се смаляваш. Как става тая работа?
- Това ни е вградено, - отговори Лут - Смятам, че е резултат от свиванията и разширяванията на морфичното поле. Въздейства на вашето възприятие.
- Когато си разстроен, ти много се смаляваш, - спомена му Гленда.
- А сега какъв изклеждам?
- Бая голям, - отговори Трев.
- Отлично, - кимна Лут, докато нагъваше парче пай - Утре възнамерявам да се уголемя още повече.
- Остава да направим още едно нещо, - сподели им Трев - Пепе иска да ми помогне. Мисли си, че ще играя утре.
- Е, ти ще играеш утре, - отвърна Лут.
- Не! Нали знаете! Нали обещах на старото ми мамче, а не може ей така да нарушиш к’вото си обещал на старото мамче, мир на праха й. Да имаш ключове от избата, Гленда?
- Да не мислиш, че ще ти кажа, Трев Младонадеждов?
- Така си и мислих. Искам две бутилки от най-доброто бренди. И, ъ, може ли сички да дойдете с мен, моля ви се? Мисля си, че Пепе не ми мисли злото, но той си е, ъ, ами нали го знаете, както е полунощ и такова.
- Мисля, че го знам аз Пепе, - каза Гленда.

Пред задната врата на Гофна имаше пазач, но преди той да успее да отпрати поживо поздраво Трев и неговите телохранители, цъфна Пепе.
- Леле! Три аверчета. Ама аз съм бил много страшен бе, - той ги изгледа дяволито - Здрасти, аверчета, носите ли ми брендито?
- Да, какво става тук, Пепе? Ти направо взе акъла на Трев, - укори го Гленда.
- Не съм! Аз напоследък изобщо от никого не взимам акъли. Просто му казах, че утре ще играе ритнитопка.
- Обещах на старото ми мамче, - повтори Трев, хващайки се за тази декларация сякаш беше дъска в бурно море.
- Но на ръката ти е изписана звезда, така че нямаш избор.
Трев си погледна дланта:
- Само разни му там линии.
- Е, има такива, дето ги виждат тея работи и има такива, дето не ги виждат. Аз съм от тея дето виждат. То е метафорично, бе човек. Но там е работата с тая работа, че ми се ще да ти дам едно такова нещичко, дето утре май може и да ти влезе в работа. Какво говоря бе? Може направо егати да ти спаси живота. Или поне брака ще ти спаси. Че няма как, тея дами тук ще искат да са сигурни, че ние от Гофна сме направили за теб каквото можем.
- Каквото и да изглежда, Трев, аз вярвам на Пепе, - каза Гленда.
- А това е господин Лут, - представи го Трев - Приятел е.
- Ъхъ. Знам аз, какво е господин Лут, - отвърна Пепе - И ти може да дойдеш. Драго ми е, че си ми... познат.
Той се обърна към Гленда:
- Вие, момичета, оставате тук, госпожице. Че тая задача не е много за дами, - той въведе момчетата в мрака зад вратата - Това, дето ще ви го покажа сега, господа, е свръх-секретно, така че ако изпортиш нещо, Трев Младонадеждов, тогава Анди Изцепков ще ти се стори като побойника от детската градина.
- То Анди в детската градина си беше побойника, - каза Трев, когато навлязоха в нещо, което явно беше ковачница.
- Микрорицница, - обяви с удовлетворение Пепе - Светът още нищо не е видял.
- На външен вид е просто фина плетена ризница, - констатира Лут.
- Не е просто, - каза джуджето - Мога да ти отпусна една фанелка и едни шорти и гледай да ми ги върнеш, момченце, щото иначе гореспоменатите усложнения така ще те огреят... абе внимавай, че не се шегувам. Това нещо не е само да разхубавява момичетата. Ума ще ти зайде, само като ти кажа какво става само с мъничка променчица в сплава, - той посочи една блещукаща купчина - Лека като перце и не жули, нали знаеш.
- И какво друго?
- Един момент и ще ти покажа. Обуй си едни шорти.
- К’во, тука ли?
На светлината на ризницата Пепе изглеждаше някак си като малък демон.
- Ей-ееей, виж ти какъв срамежливко си бил! Абе я взимай да си ги обуеш засега върху панталона, а аз гледай сега, аз хич няма да се обърна да те гледам, докато се обуваш, - той извърна глава и заръчка нещо в инструментите край наковалнята - Готов ли си? - провикна се той след няколко минути запъхтяно дишане.
- Да, те, ъ, такова, ами добре ми стоят.
- Окей, - рече Пепе - Чакай сега един момент.
Той изчезна в тъмнината наоколо и, след като някое време се чуваха неясни звуци, се върна в полезрението им, пристъпвайки някак тромаво.
- К’во си си навлякъл, бе Пепе? - учуди се Трев - На куп възглавници мяза.
- А, просто защитни мерки, - обясни Пепе - А сега, ако може, няколко крачки назад, господин Лут, а ти, Трев, ще бъдеш ли толкова любезен ръцете на тила, та, нали разбираш, да не ми се пречкат, докато ти взимам мярката, - той пак се обърна с гръб - Е, Трев, ръцете на тила ли са ти?
- Ъхъ.
В този момент Пепе рязко се извърна и с все сила го халоса в слабините с дванадесеткилограмов ковашки чук...
Изненадващо, единственият ефект от това беше, че Пепе отхвръкна чак до отсрещната стена.
- Идеално! - дочу се оттам гласът му позаглушен от защитните мерки.

Стана сутрин, но на Гленда и се струваше, че няма ден и нощ, няма работа и свободно време, а че всичко е само ритнитопка, ей там, в близкото бъдеще, привличаща всичко живо. В Голямата Зала целият отборът беше на една маса. Магьосници и персонал рамо до рамо, всичките нагъващи, както е възможно само в Невиждания Университет.
Този ден всичко беше ритнитопка. Каквото и да ставаше, все се въртеше около ритнитопката. Нямаше лекции. То, разбира се, лекции никога нямаше, но поне днес нямаше посещаемост заради възбудата от предстоящия мач, а не както друг път, просто защото на никой не му се ходеше. След някое време Гленда долови някакъв шум, все едно че забуча самия град.
Край университета се беше насъбрал народ; още от сега пред Хипопотамодрума се беше натрупала навалица. Шумът от сто хиляди души с една обща цел се надигаше като бръмченето на далечен рояк.
Гленда се прибра в убежището наречено Нощна Кухня и се опита да си запълни времето с месене, но тестото някак си и се изплъзваше от пръстите.
- Шубе ли те е? - попита Жулиета.
- Надявам се, че ще бием, - отвърна Гленда.
- Ам’че как, ще бием, как иначе, - увери я Жулиета.
- Това е много хубаво, до момента, когато паднем, - възрази Гленда - Да, кой е тук?
Вратата се отвори с трясък и влезе Пепе, по-изчеткан от обикновено.
- Мараба, госпожици, - поздрави той - За вас има едно съобщенийце. Как мислехте да гледаде мача?
- Колкото можем да се приближим, толкова, - отговори Гленда.
- Чуйте сега, какво ще ви кажа, - рече Пепе - Мадам взе от най-добрите места на стадиона. Нищо скрито-покрито, само открит и прозрачен подкуп. Хората трябва да видят, че Гофна е на върха, ясно? Та за микроризницата да има публичност.
- Ей, жестоко! - извика Жулиета.
И дори Гленда забеляза, че автоматичният й инстинктивен цинизъм я е изоставил.
- Ще има и шери, - подметна Пепе.
- А там дали ще дойде някоя знаменитост? - поинтересува се Жулиета.
Пепе я заобиколи и леко я докосна с пръст в гърдите:
- Да. Ти, госпожице. Всички искат да видят Бижу.

Часовниците като че ли бяха спряли. Всякакви патрули на Стражата бяха преустановени, но по улиците надали можеше да се намери престъпност, така както не се мяркаше и жива душа. Потоп от хора, добре де, предимно хора, се изливаше в стадиона, надигаше се на талази покрай него, преливаше и наводняваше все по-голяма и по-голяма част от града. Срещата беше в Хипопотамодрума, а гъчканакът се простираше чак до площад Сатор и, малко по малко, налягането на толкова много втренчени погледи придвижваше стрелките на множество часовници напред.

Само отборът, а също и Трев, бяха останали в Голямата Зала, всички други бяха тръгнали по-отрано в безплодния си стремеж да си намерят места. Играчите се мотаеха натам-насам, подритвайки си топката, докато не се появиха Пондър, Лут и Архиканцлера.
- Ей, голям ден, момци! - поздрави ги Ридкъли - А като гледам денят май ще излезе и хубав. Всички само нас чакат, да им покажем на какво му се вика игра. Искам от вас да подходите към случая в най-добрите спортсменски традиции на Невиждания Университет, а именно, да мамите само като не ви виждат, макар че точно днес надали има много шанс, нещо да остане незабелязано. Но, тъй или иначе, искам всеки от вас да даде сто и десет процента от себе си.
- Извинете, г-н Архиканцлер, - обади се Пондър Стибънс - Разбирам духа на това, което казахте, но не може да има повече от сто процента.
- Добре де, ама биха могли да дадат сто и десет процента, ако се постараят повече, - запъна се Ридкъли.
- Ами, и да и не, сър. Но, фактически погледнато, това няма да значи нищо друго, освен, че ще са направили стоте процента по-големи, но пак ще си останат сто процента. Освен това човешките възможности са си човешки възможности и толкова. Само бях длъжен да отбележа.
- Ами браво на тебе, че го отбеляза, - завърши Ридкъли и забрави за случая, а огледа лицата наоколо - А, господин Младонадеждов, наистина ли няма начин да ви придумам да влезете в отбора? На Дейв Младонадеждов момчето да играе за Академик Невиждан ще е като да имаме гордо знаме. А, като гледам, колегата Ринсуинд, какъвто е шегаджия, си носи бяло знаменце.
- Ами, сър, нали знаете, думата ми на две не става, - изломоти Трев.
- Старото ви мамче, - кимна разбиращо Ридкъли.
- Ами обещах и, - каза Трев - Знам, че е починала, но не ще и дума, че ме гледа от небето, сър.
- Ами хубаво тогава, а и говори добре за теб. Нещо друго да остана да се каже? Да помисля. А, да, господа... Г-жа Уитлоу, както е обичайно за нея в подобни случаи, е организирала прислужничките да се облекат в подходящи за случая костюми и да ни подкрепят от тъч-линията, - при следващите думи лицето му стана на безизразна маска - Необяснимо защо Г-жа Уитлоу държи да вземе ентусиазирано и необичайно атлетично участие в това. Както ми беше съобщено, щяло да има високо вдигнати крака, но ако внимавате, къде ви пада погледът, не би трябвало да видите нищо, което да ви разстрои прекалено.
- Извинявайте, сър, - обади се Ринсуинд - Истина ли е, че някои от мъжете в Анкх-Морпорк Юнайтед са само шайка главорези от Блъсканицата?
- Това е може би малко грубичко, - започна Ридкъли.
- Извинявайте, сър, - надигна глас Трев, - това си е точно така. Да го кажа така: половината са честни загубеняци, останалите са пълни копелета.
- Добре, няма как да не ги преодолеем, - заключи бодро Ридкъли.
- Аз също бих желал да отбележа някои неща преди да тръгнем, сър, - взе думата Лут - Последни напътствия, примерно? През тези няколко дни аз ви научих на всичко, което знам, въпреки че не знам, откъде го знам. Както знаете, аз съм орк и независимо от всичко друго ние сме отборни играчи. Вие, следователно, играете не индивидуално, а като един отбор. Ако си спомням правилно Фон Хауденбрау беше посочил, че...
- Надали ще имаме достатйчно време да минем през навалицата, - намеси се Ридкъли, който беше очаквал такова нещо - Благодаря ви, господин Лут, но наистина ни е време да тръгваме.