- Единственият известен запис на орк в битка, - говореше Хикс, помагайки и да се изправи - Между другото, браво на вас. Даже Архиканцлерът се разпсува гръмко.
Гленда примигна, страстно мечтаейки въпросните няма и три секунди да ги нямаше в паметта й.
- И това е било наистина, а?
Но нямаше какво друго да бъде, освен истина. Нещо в това, как картината не смееше да мръдне от най-задното ъгълче на ума и, гарантираше, че това нещо е било наистина.
- Искам да го видя отново.
- Ка-акво?! - втрещи се Хикс.
- Има и още нещо, - каза Гленда - Това беше само част от картинката.
- На нас ни отне часове да установим това, - обърна се към нея строго Хикс - Как стана така, че вие го забелязахте от раз?
- Защото си знаех, че ще го има, - отговори Гленда.
- Тук тя те хвана натясно, шефе, - обади се Чарли.
- Добре. Покажете ми го пак и този път увеличете десния ъгъл. Много е размит, - добави той на Гленда.
- Можете ли да го спрете? - попита тя.
- О, да. Чарли се досети как.
- Значи знаете, коя част имам предвид.
- О, да.
- Покажете ми я пак тогава.
Чарли се скри зад завесите. Няколко пъти проблясна светлина и после...
- Ето! - посочи тя застиналата картина - Мъже на коне, нали така? И размахват бичове. Знам, че е размътено, но се вижда, че имат бичове.
- Е да, разбира се, - промълви Хикс - Много трудно ще да е да накараш някого да се втурне в атака под град от стрели, без известна мотивация.
- Те са били оръжия. Живи същества, служещи за оръжия. А не изглеждат чак толкова различно от хората.
- Какви ли не наистина интересни неща са ставали в Империята на Злото, - поде учтиво разговора Хикс.
- Лоши неща, - изсумтя Гленда.
- Какви други, - рече Хикс - Злият император. Империята на Злото. Като кажат, че ще направят нещо с желязната девица, правят го.
- И какво стана с тях?
- Е, официално всичките са мъртви, - отговори Хикс - Но винаги са се носили слухове.
- И хора са ги подкарвали в боя, - рече Гленда.
- Щом като казвате, ами, да, явно така ще да е, - измърмори Хикс - Но не виждам с какво променя нещата това.
- А аз мисля, че променя всичко, - посочи Гленда - Променя ги, защото хората говорят само за чудовищата, а за бичовете нито дума. Същества, които толкова приличат на хора, е добре де, на нещо като хора. Какво ли не може да бъде направено от човек, ако някой наистина се постарае?
- Интересна теория, - изхъмка Хикс - Но надали ще успеете да я докажете.
- Когато един крал се бие с друг крал и спечели, той отсича главата на другия крал, нали така? - продължи Гленда.
- Понякога, - не отрече Хикс.
- Искам да кажа, не може да обвиняваш едно оръжие за това, как го използват. Как беше онзи лаф? Което е човешко, си е човешко. Аз мисля, че орките са били направени от хора.
Гленда погледна Библиотекаря, който вдигна поглед към тавана.
- Вие бяхте готвачка, нали? А бихте ли искали да работите в моята катедра?
- Всеки знае, че жените не могат да бъдат магьосници, - отвърна Гленда.
- Е да, обаче в некро... в посмъртните комуникации е малко по-различно, - заговори гордо Хикс - Някои хора, на които им сече пипето, хич няма да ни дойдат зле, небесата да са ми свидетели. А женственият подход би могъл да бъде извънредно ползотворен. И надали ще искаме от вас само да бършете праха. Тук ние дълбоко ценим праха, а пък вашите умения на готвачка ще са просто неоценими. В крайна сметка разфасоването на тела е важна част от занаята. А и съм сигурен, че магазинът на Бофо има за продан доста сносен женски некромантски костюм, прав ли съм, Чарли?
- Десет долара, включително корсет с връзки. Далавера си е откъдето и да го погледнеш, - откликна из зад завесата Чарли - Направо излъчва потайност.
Не последва отговор, защото устата на Гленда беше запецнала посред отваряне, но накрая тя все пак съумя да излезе с едно учтиво, но твърдо:
- Не.
Завеждащият катедра Посмъртни комуникации тихичко въздъхна:
- Предвиждах аз, че няма да искате, но ние все пак сме част от общата схема. Светлина и мрак. Нощ и ден. Сладко и горчиво. Добро и зло (в рамките на университетския правилник). Колко полезно би било, ако имаше здравомислещи и надежни хора и от двете страни, но във всички случаи се радвам, че можахме да бъдем от полза. Тук долу рядко виждаме хора. Е, не точно хора.

На връщане Гленда мина по коридора бавно и замислено. „Орк. Който не прави друго освен да убива”, - мислеше си тя. Зъбите и ноктите на съществото посред вихрен скок, видяни, както изглежда, от онзи, срещу когото е бил скокът. Бойци, които нищо не може да спре. А Лут, ако се вярва на Трев, е бил убит, а после някак си е престанал да бъде убит, върнал се е в Невиждания Университет и е изял всички баници.
Във всичко това не достигаше нещо важно, и ето, че мъжете с бичовете запълниха празнотата. Няма как някой само да се бие и толкова, мислеше си тя. Наложително е да прави и някои други неща. А пък и Лут не е по-чудноват от повечето народ, какъвто срещам напоследък. Не че срещам страшно много народ, но какво пък, Злият Император е бил черен магьосник, това всеки го знае. Всеки знае, че какъвто си е човек, такъв си е, и толкова. Да, но си струва да се опита. Защото не всичко е докрай сигурно.
Още щом стигна вратата до специалното местенце на Лут, тя почувства, че ще го завари празно. Отвори вратата и установи несъмнена липса на свещи и, нещо много по-важно, извънредно забележима липса на Лут. Но аз нали му казах да иде да им помогне с тренировката. Ето къде ще да е отишъл, на тренировката, няма къде другаде, повтаряше си тя наум. Значи няма никаква причина за тревога, никаква.
Тръпнеща, чувстваща, че нещо въпреки всичко е тръгнало накриво, тя си наложи да се върне в Нощната Кухня.