- Не съм свършил, Архиканцлере. Дайте да видим. Значи казах, че имаме само едно спречкване между една древна, донякъде закостеняла, остаряла и доста тесногръда инстинуция от една страна и от друга страна колеж на едно енергично ново поколение, пълно със свежи и вълнуващи идеи.
- Чакайте малко, не това казахте първия път, - изпротестира Ридкъли.
Ветинари се облегна на стола си.
- Именно това казах, Архиканцлере. Не си ли спомняте нашия не чак толкова отдавнашен разговор за значението на думите? Всичко опира до контекста. Така че аз предлагам да предоставите на главата на Бързнекския Университет възможността да поноси в течение на кратко време официалната Архиканцлерска Шапка.
Човек трябва много да внимава в това, което казва лорд Ветинари. Понякога думите, колкото и да са питомни, се обръщат срещу тебе и хапят.
- Предлагам да играете ритнитопка за Шапката, - произнесе се Ветинари, погледна израженията им и продължи - Господа, господа. Обмислете това за момент. Важността на Шапката по този начин нараства. Средствата, чрез които магьосниците се борят за нея не са непременно магични. Самата борба и духът на съперничество като такива мисля че ще донесат добро и на двата университета, а и обществеността ще прояви интерес, докато в миналото, когато магьосниците си съперничаха, на тях им се налагаше да се крият по мазетата. Моля ви, не ми отговаряйте прекалено бързо, в противен случай ще си помисля, че не сте го обмислили достатъчно.
- Всъщност аз мога да мисля наистина много бързо, - каза Ридкъли - Това обаче просто няма да е равностойно. Ще е напълно неспортсменски.
- И още как, - възкликна Хенри.
- О, и двамата имате чувството, че ще е съвсем неравностойно, - отбеляза Ветинари.
- Именно. Нашият преподавателски състав е много по-млад и по-подвижен, а и разполагаме със здравословните поля на Псевдополис.
- Великолепно, - зарадва се лорд Ветинари - Изглежда ще имаме предизвикателство. Университет срещу университета. Град, така да се каже, срещу града. Война, така да се каже, но без досадната необходимост след това да се прибират трупове и отрязани крайници. Чрез борба към прогрес, господа.
- Като че ли ще трябва да се съглася, - рече Ридкъли - Не че има как да изгубя Шапката. И все пак, Хевлок, трябва да отбележа, че ти не позволяваш много предизвикателства срещу твоя пост.
- О, но пък различни хора ме предизвикват доста често, - отвърна лорд Ветинари - Просто те все не печелят. Между другото, господа, в днешния вестник забелязах, че новомодните Псевдополиски гласоподаватели вчера са гласували, че не трябва да плащат данъци. Когато пак се срещнете с вашия президент, моля, предайте му, че ще съм повече от щастлив да му предложа съвет, във всеки един момент, в който той сметне че е нужно. Горе главите, господа. Никой от вас не е получил точно каквото е желан, но и двамата сте получили точно каквото заслужавате. Ако вълкът може да си смени нрава, значи и магьосникът може да си смени шапката. А вълкът просто трябва да си смени нрава, господа, защото в противен случай всички сме обречени.
- Да не би да имате предвид онази работа в Локо? - поде темата Хенри - Няма защо да се правите на изненадан.
- Нямам намерение да се правя на изненадан. Аз съм изненадан, - отвърна Ветинари - Но, моля ви, признайте ми най-малкото правото да не изглеждам изненадан, освен ако, разбира се, от това няма някаква изгода.
- Трябва да предприемем нещо. Експедицията откри цяло люпило от проклетите гадини!
- Да. Деца, които те избиха, - каза Ветинари.
- Малки паразити, които те изтребиха!
- Нима? И какво точно предлагате?
- Тук става дума за силите на злото!
- Г-н Архиканцлир, аз виждам зло, когато се погледна в огледалото си за бръснене. Философски погледнато, то е правилно разпределено из цялата вслена, явно за да подчертае съществуването на доброто. Изглежда, че с това тази теория не се изчерпва, но аз всеки път избухвам в смях като стигна до тази точка. Да приемали значи, че вие стоите зад идеята да се изпрати експедиционен корпус в Далечния Юбердалд?
- Разбира се! - подтвърди бившият Декан.
- По-рано вече е имало опит за това. Преди това е имало още два опита. Откъде ли се е появила тази склонност на военната мисъл да кара иначе разумни хора отново и отново да опитват голяма жал нещо, което се е провалило преди.
- Те не разбират от друго освен от сила. Би трябвало да знаете това.
- Спрямо тях не е било използвано нищо друго освен сила, Архиканцлер Хенри. Освен това, ако те са, както твърдят някои, само зверове, то те изобщо не разбират нищо, обаче ако, както съм убеден аз, те са разумни същества, то и от нас самите непременно ще се изиксва известно разбиране.
Патрицият отпи малко от бирата си и продължи:
- Тази случка, господа, съм я разказвал на малцина и подозирам, че никога повече няма да я разказвам, но един ден, докато бях малък, по време на ваканция в Юбервалд се разхождах по брега на един поток и видях видра с малки. Много симпатична гледка, както съм сигурен че ще се съгласите, и както ги гледах, майката се гмурна в пътъка, хвана тлъста сьомга и я извлече на един наполовина потопен дънер. Докато я ядеше, още жива разбира се, разпори корема й и до днес си спомням сладката розовина на нейния пръснал се наоколо хайвер, за най-голямо удоволствие на малките видрички, които се впуснаха през главите на другарчетата си да се наситят с това лакомство. Едно от чудесата на природата, господа: майка с дечица обядва майка с дечица. Точно тогава за пръв път научих нещо за злото. То е вградено в самото естество на вселената. Всеки един свят се гърчи от болка. В случай че има върховно същество, казах си аз тогава, всички ние сме длъжни морално да се издигнем над неговото ниво.
Двамата магьосници се спогледаха. Ветинари се беше взрял в дълбините на халбата си с бира и те бяха доволни, че не знаеха, какво ли вижда вътре.
- На мен ли ми се струва или тук е доста сумрачно, - спомена Хенри.
- Майчице, да! Съвсем забравих за люстрата! - възкликна Ридкъли - Къде е господин Лут?
- Тук, - откликна Лут, значително по-отблизо отколкото би предпочел Ридкъли.
- Защо си тук?
- Казах, че е бъда готов в момента, когато ви дотрябвам, сър.
- Какво? Ах да, разбира се, че го спомена, - дребничък, учтив и изумително услужлив, мислеше си междувременно Ридкъли, изобщо няма от какво да се безпокои човек... - Е, тогава ни покажете, как се палят свещи, господин Лут.
- Има ли някаква възможност да гръмнат фанфари, сър?
- Съмнявам се, млади момко, но аз ще въдворя тишина в Залата.
Ридкъли взе лъжичка и дрънна с нея по края на винената си чаша в осветения от вековете обичай казващ „Чуйте, хора, аз се опитвам много тихо да вдигна силен шум!”, който винаги успешно е убягвал от вниманието на следгощавъчните витии още от изобретяването на чашите, лъжиците и банкетите насам.
- Господа, моля ви за тишина, тръпнеща в очакване, последвана от възторжени аплодисменти за запалването на люстрата!
Тишината настъпи.
След като краткотрайна вълна аплодисменти беше последвана от още тишина, хората се заизвъртаха в столовете си за да виждат по-добре нищото което не се виждаше.
- Бихте ли поразпалили лулата си, след което бихте ли ми я дали, сър? - помоли Лут.
Ридкъли сви рамене и стори, както го помолиха. Лут взе лулата, вдигна я във въздуха и...
Какво точно се случи? Това беше тема на разговори още много дни наред. Дали червеният пламък излезе от лулата, или се спусна от тавана или пък просто излигна от стените? Сигурно беше само, че тъмнината изведнъж беше пресечена от огнени зигзаговидни черти, след миг загаснали и оставили тотална чернота, която се проясни като небе от изгрев, когато всяка свещ до последната едновременно се запали в съвършен унисон.
Когато се надигнаха ръкоплясканията, Ридкъли хвърли един поглед през масата накъм Пондър, който размаха тавмометъра си, поклати глава и сви рамене.
Тогава Архиканцлерът се обърна към Лут, заведе го по-далече от масана та да не се чува и за радост на зрителите му разтърси ръката.
- Браво, господин Лут. Само един въпрос: това не беше магия, иначе щяхме да разберем, тогава значи как го направи?
- Основата беше джуджешка алхимия, сър. Нали знаете, онзи вид, който работи? Така те запалват големите свещници в пещерите под Шибън. Аз реконструирах метода посредством експерименти и анализ. Фитилите на всички свещи са свързани чрез мрежа от черни памучни нишки, които се терминират в един единствен конец, който в тази Зала почти не се вижда. Нали разбирате, нишките са накиснати в разтвор на вещество, което в сухо състояние гори извънредно бурно, но също толкова краткотрайно. Моята леко модифицирана формула гори значително по-бързо дори и от него, превръщайки цялата нишка в чист газ. Напълно безопасно е. Обработени са само върховете на фитилите на свещите, така че те горят по нормалния за тях начин. Вероятно ще ви е интересно, сър, че пламъкът се движи толкова бързо, че по човешка мяра е съвсем мигновено. Със сигурност по-бързо от двадесет мили в секунда, според моите изчисления .
Ридкъли беше много добър в безизразните изражения. Не можеш редовно да имаш работа с лорд Ветинари без да си способен да вкамениш лицето си на мига само щом пожелаеш. Но точно в този момент не му се наложи да се старае.
Лут го погледна разтревожено:
- Провалих ли се в опита си да струвам, сър?
- Какво? А. Ами, - лицето на Ридкъли се смекчи - Великолепно постижение, Лут. Браво! Ъ, откъде намерихте съставките?
- О, долу в подземията има стар алхимичен кабинет.
- Хъммм. Е, още веднъж ви благодаря, - каза Ридкъли - Но като глава на този университет ще ми се наложи да ви помоля, да не говорите с никого за вашето изобретение, докато не обсъдим въпроса още веднъж. А сега, ще трябва да се върна към текущите събития.
- Не се безпокойте, сър, ще се погрижа да не попадне в неправилни ръце, - увери го Лут и запраши нанякъде.
Само че, разбира се, именно твоите ръце са неправилните, помисли си Ридкъли докато се връщаше на масата.
- Впечатляващо представление, - изкоментира Ветинари, когато Ридкъли пак седна - Правилно ли предполагам, Муструм, че споменатият от вас господин Лут е, тъй да се каже, самият господин Лут?
- Точно така. Много свестен тип.
- И му позволявате да се занимава с алхимия?
- По негова собствена инициатива, струва ми се.
- И през цялото това време той стоеше съвсем наблизо?
- Много е усърден. Проблем ли има, Хевлок?
- Не, не, никакъв, - увери го Ветинари.

Представлението наистина си го биваше, Гленда определено го хареса, но докато го гледаше, усещаше забит в нея погледа на Г-жа Уитлоу. Теоретически погледнато скорошните действия на Гленда по-късно щяха да и донесат един друг вид пламенна сцена, но това нямаше да се случи, нали така? Тя беше изхвърлила невидимия чук. Но я безпокояха едни други, макар и не толкова лични въпроси.
Колкото и тъпи, глупави и смотани да бяха някои от съседите и, както винаги, тъкмо нейна работа беше да защитава техните интереси. Бяха ги захвърлили в свят, който те не разбираха, така че тя трябваше да им го разбере вместо тях. А си помисли за това, защото докато обикаляше покрай масите, можеше да чуе едно отчетливо дрън-дрън, а пък и май известно количество от сребърните прибори на масите ги беше хванала липсата. След като някое време понаблюдава зорко процеса, тя пристъпи до гърба на г-н Столоп и, без много да се церемони, измъкна от джоба на сакото му три сребърни лъжици и една вилица, и тя сребърна.
Той се извърна рязко и имаше приличието като я видя че е тя, да си даде засрамен вид. На Гленда не и се наложи да си отваря устата.
- Ма те са толкова много, - запротестира той - Че на кой са му изпотрябвали сичките тея ножове и вилици?
Тя бръкна в другия му джоб и извади три сребърни ножа и една сребърна солница.
- Ама няма лошо, тея си имат купища, - бореше се Столоп - Няма да усетят една две само, я.
Гленда го изгледа. Дрънченето на прибори изчезващи от масите за известно време беше станало макар и малка, но забележима част от общия звуков фон. Тя се надвеси над него докато не стигна на два-три пръста от лицето му.
- Г-н Столоп, чудя се, дали пък точно за това не ви дебне лорд Ветинари, а? - лицето му пребледня и тя кимна - Нали схващаш.
И мълвата бързо се разпространи. Като се отдалечаваше, Гленда с удовлетворение дочу, как зад гърба и, разпростирайке се все по-нататък по масите, допълнително дрънчене, издаващо как сребърните прибори минават от отлив към прилив обратно по масите. Навред по масите те звънкаха като мънички звънчета на феички.
Гленда се усмихна наум и се втурна да се осмелява на всичко. Или поне на всичко, на което се осмеляваше да се осмелява.

Лорд Ветинари се изправи. Поради някаква необяснима причина той нямаше нужда от фанфари. Нито от „Бих ли могъл да ви помоля за вашето внимание”, нито от „Направете ми услугата да ме изслушате”, нито от „Внимание”. Той просто се изправи и шумът стихна.
- Господа, благодаря ви, че дойдохте тук и ми позволете да благодаря на Архиканцлер Ридкъли за неговото щедро гостоприемство тази вечер. Бих искал да използвам тази възможност да уталожа безпокойството ви. Виждате ли, носи се слух, че съм бил против играенето на ритнитопка. Нищо не е по-далече от истината. Аз съм твърд привърженик на традиционната игра ритнитопка и, в действителност, бих бил щастлив тя да излезе от жалкото си заточение в задните улички. Нещо повече, макар че знам, че вие имате график за вашите срещи, аз лично предлагам да се организира лига на, така да се каже, най-изявените и стари отбори, които да се съревновават доблестно помежду си за златна купа...
Надигнаха се приветствени възгласи, лъхащи на бира.
- ... или, може би трябваше да кажа по-точно, златообразна купа...
Повече приветствени възгласи и повече смях.
- ... по модела на наскоро откритата древна амфора известна като „Единоборството”, който, сигурен съм, всички сте видяли?
Масово подсмиване.
- А ако не сте, то жените ви със сигурност са я видяли.
Тишина, последвана от цунами от смях, което, като повечето прибойни вълни, беше побеляла от пяна.
Гленда, промъкваща се между сервитьорките, беше едновременно смаяна и възмутена, от което в душата и стана бая тесничко, и се зачуди... И така, той е замислил нещо. И те ще го лапнат ведно с бирата.
- Това досега не съм го виждал, - проговори до нея един виночерпец.
- Какво не сте виждали?
- Негова светлост да пие. Та той дори и вино не пие.
Гленда се вгледа в слабата му черна фигура и много внимателно произнесе:
- Като казахте, че не пире вино, дали имахте предвид, че не пие вино, или че не пие ... вино?
- Мамка му, той изобщо нищо не пие. Нищо друго не съм казал. Това е лорд Ветинари, бе жено. Той си има уши навсякъде.
- Аз виждам само две, но той, някак си, е доста красив.
- Да бе, да, дамите го харесват, - сервитьорът изсумтя - Всички знаят, че той си има вземане даване с оная вампирка от Юбервалд. Нали знаете? Онази дето измисли Въздържателската лига? Вампирите дето не лочат кръв? Ехей, това пък какво е...?
- Нека никой не си въобразява, че аз съм единственият желаещ да видя по-добро бъдеще за тази велика игра, - говореше Ветинари - Тази вечер, господа, ще видите ритнитопка, ще чуете ритнитопка, а ако не се снишите навреме, господа, не е изключено и да усетите ринтитопка в главите си. И, за да дам видима представа за бракосъчетанието между ритнитопката от миналото и, смея да се надявам, на бъдещето, ви представям първия отбор на Невиждания университет... Академик Невиждан!
Свещите угаснаха, всичките наведнъж, дори и тези висого на голямата люстра. Гленда мярна само бледи призраци на пушек вдигащ се към тавана. До нея Лут започна полугласно да брои. Едно, две... Като стигна до три, свещите откъм далечния края на Залата лумнаха и осветиха Тревор Младонадеждов, греещ с най-заразителната си усмивка.
- Здрасти на всички, а и на вас, ваша светлост. Ей, какви сте ми само баровци, - приветства той Залата и когато те колективно стаиха дъх, той си извади тенекийката, пусна си я на крака, ритна я на рамото си, откъдето тя се претъркули зад врата му през другото му рамо и кацна на ръката му - В началото хората ритали каманаци. Което си е пълна тъпотия. После опитали с черепи, да ама тях първо трябва да ги вземеш от хората, а това довело до бой...
До Гленда Лут тихо броеше...
- А сега се оправяме с онова на което му викате топка, - продължаваше Трев, а тенекийката се търкаляше ли търкаляше нагоре-надолу по него - Да ама тя не е голяма работа, щото си отвсякъде просто един кютук. За да я ритнеш ти трябват големи яки ботуши. Бавна е. Тежка е. Живец няма в нея, а ритнитопката, господа, си иска живец...
Вратата от другата страна на Залата се отвори и влезе бегом Бенго Макарона дриблиращ с новата топка. Нейното пльонг-пльонг оттекна из залата. Някои от ритнитопковските капитани бяха станали на крака протягайки врътове за да видят по-добре.
- А със старата топка няма как да направиш ей това, - обяви Трев и се хвърли на земята, а Макарона с едно единствено балетно движение запрати топката свистяща между масите като побеснял стършел.
Някои сцени не е съдено да бъдат изпитани, а могат да бъдат само припомнени, зещото стават прекалено бързо за непосредствено възприятие, така че Гленда прегледа последователността на събитията на вътрешния екран на ужасения спомен. Ето ги двамата архимагове и Тиранинът на града, гледащи с вцепенен интерес фучащото към тях вихрено кълбо, влечащо подире си ужасяващи последствия, и ето че като че ли от нищото се издига Библиотекарят и го спира посред въздуха с ръка като лопата.
- Ей т’ва сме ние, народе. И излизаме на първото отборче, дето ни дойде на Хиподрума в събота в един часа. Ще тренираме из целия град. Ако щете, включвайте се. И нема да се плашите, ако си немате топки! Ние шъ ви дадеме!
В този момент свещите изгаснаха, което си беше добре, защото не е лесно да се буйства на тъмно. Когато пламъците пак лумнаха по същия призрачен начин, по всички маси се вихреха викове, спорове, смях и дори, тук таме, дискесии. Прислугата пък тихичко ги обикаляше с още пиене. Което все не свършваше, отбеляза си Гленда.
- Какво пият те? - прошепна тя на най-близкия сервитьор.
- Старо Специално Уинкълово, Собствения Резерв на Вълшебника. Върха на сладоледа е.
- Ами Негова Светлост?
Той се подсмихна:
- Ха, чудна работа, и някои от тях ме питаха същото. Същото като гостите пие. Налято от същите бутилки, също като за всички други, така че е... - той замлъкна.
Лорд Ветинари отново беше станал на крака.
- Господа, кой из сред вас ще приеме предизвикателството? Няма нужда да е Мътни Извор или Кукличките, няма нужда да е Nappers, стига само да е отбор, господа. Академик Невиждан ще посрещне най-добрите от вас, в най-добрите традиции на спортсменството. Определих датата на срещата за в събота. Що се отнася до Академик, можете да гледате тренировките им, а Господин Стибънс в случай на нужда ще ви съветва. Мачът ще е честен, господа, тук имате моята дума, - той направи пауза - Споменах ли, че когато я представят, много близката до златно купа ще бъде пълна с бира? Идеята е много популярна, както ми се струва, и предричам, че за приличен период от време златната купа ще остане доста чудодейно пълна с бира, колкото и да бъде пито от нея. За това ще се погрижа лично.
И това също беше посрещнато с възторжен рев. Гленда й стана срам за мъжете, но също и яд. Направо ги водеха за носа. Или, по-право, за бирата.
На Ветинари не му трябваха бичове и стеги. Без нищо друго освен Старото Специално Уинкълово, Собствения Резерв на Вълшебника той ги хваща и ги води където си иска като стадо малки агънца... че и не изостава от тях по бири. Това пък как го успява? „Ей, гледайте ме, хора, какъв съм народен, съвсем като вас”, - казва им той, да, ама изобщо не е като тях. Те няма като него просто да убият... тя попридържа мисълта си, колкото да се сети за някои от онези улични боеве, когато кръчмите залостваха врати, и добави към нея: и да им се размине ей така.
- Моят приятел Архиканцлерът току що ми съобщи, че Академик Невиждан по никакъв начин няма да прибягва до магия! Няма съмнение, че никой не иска да види отбор жаби!
И тази жалка шега беше посрещната с всеобщ смях, но чистият факт беше, че точно сега те биха се смяли и ако им похажеха пазарска торбичка.
- Това ще бъде истински мач, господа, без трикове, само майсторство, - гласът на Патриция пак стана рязък - И като стана дума, постановявам нов свод от правила, базирани на толкова наскоро откритите свещени и традиционни правила на ритни-топка, но включващи и много от по-познатите използвани в по-нови времена. Постът на рефера е учреден с цел съблюдаване на правилата. Трябва да има правила, приятели мои. Трябва. Няма игра без правила. Няма правила, няма игра.
Ето значи какво било. Като че покрай цялата мътилка никой не беше забелязал, как посред захаросаните благинки за миг проблясна острието на бръснача. Правила, а? - мислеше си Гленда. Какви пък са тия нови правила, а? Аз изобщо не знаех, че имало правила. Да, но човекът на лорд Ветинари, кой го знае него пък какъв е, тихичко обикаляше масите и оставяше по няколко листа хартия пред всеки мъж.
Тя си спомни как се беше шашнал Столоп само от един пощенски плик. Някои от тях поне не може да не могат да четат, нали? Но колцина от тях ще могат да четат точно сега?
Негова Светлост обаче не беше свършил:
- И последно, господа, бих искал внимателно да прочетете и да подпишете екземплярите от правилата, които ви раздаде г-н Дръмнот. А сега, доколкото знам, Архиканцлерът и колегите му ви канят във Всекинощната стая на пури и, както подразбрах, изключително рядък сорт бренди!
Е, това направо ще ги довърши, нали? Ритнитопковците бяха навикнали на просто бира. Е, да сме честни, те бяха навикнали на купища просто бира. И все пак, ако Гленда я биваше да съди за тези работи, а нея я много я биваше да съди, сега те ще са още малко и мъртво пияни. Е да де, някои закалени капитани можеха някое време да стоят изправени докато са си, технически погледнато мъртво пияни. А няма нищо по смущаващо от това да видиш някой мъртво пиян, освен ако е мъртво пиян, който все още си стои изправен. А да се чуди човек: капитаните бяха от онзи вид хора, които обръщат халби на екс, могат да изкарат на оригване държавния химн и да огъват железни пръти със зъбите си или доли със зъбите някой друг. Е да де, по ученето може и да не ги биваше много, ама защо трябваше да са толкова тъпи?
- Я ми кажете, - продума на Ветинари Ридкъли, докато гледаха как гостите се изнизват с полюшване - вие ли бяхте зад откритието на амфората?
- Нали се познаваме от известно време, Муструм, - отвърна Ветинари - и, както знаете, аз не бих ви излъгал, - тук той замалко като че се замисли - Добре де, разбира се бих ви излъгал при подходящи обстоятелства, но в дадения случай мога искрено да ви уверя, че откритието на амфората и за мен дойде като изненада, колкото и приятна да беше. Фактически аз предположих, че вие, господа, сте сторили нещо по въпроса.
- Ние дори не знаехме, че има такава, - каза Ридкъли - Лично аз смятам, че тук има ръст религията.
Ветинари се усмихна:
- Е да, разбира се, класически случай, боговете играят с хорските съдби, така че, предполагам, няма причини това, което играят, да не е ритнитопка. Ние играем и с нас си играят и най-доброто на което можем да се надяваме е да го сторим със стил.

Въздухът във Всекинощната стая можеше да се реже и с нож, стига само някой да можеше да намери нож. Или да го хване както трябва, ако го намери. От гледна точка на магьосниците това си беше нормално, но докато немалко капитани вече ги извозваха в ръчни колички, предвидливо разположени тук по-рано вечерта, оставаха и достатъчно изправени посетители за да произведат влажна и задушна глъчка. В едно пропуснато от общото внимание ъгълче Патрицият и двамата архиканцлери си бяха намерили място, където можеха да отмарят в дълбоките крресла без никой да ги безпокои, а и да решат някои въпросчета.
- Знаете ли, Хенри, - обърна се Ветинари към бившия Декан - Мисля, че идеята да поемете съдийството над мача би била много добра.
- Хайде сега! Аз пък мисля, че това ще е страшно несправедливо, - възрази Риккъли.
- Но към кого?
- Ами, ъ, - отвърна Ридкъли - Може да изникне въпросът за съперничество между магьосниците.
- Обаче от друга страна, - гласът на Ветинари беше самата гладкост - би могло също така да се каже, че, по политически причини, друг магьосник би бил заинтересуван да не се допусне негов събрат по архимагьосничество да бъде видян надигран от хора, които независимо от често изумителните им дарби, умения, качества и биографии, все пак биват скупчвани в общата категория „обикновени хора”.
Ридкъли вдигна много голяма чаша бренди приблизително в посока към края на вселената и рече:
- Аз имам пълна вяра в моя приятел Хенри. Ако не друго, по пълнотата него го бива.
- О, не е честно! - ревна Хенри - Един едър мъж може и да е доста бързоног. Има ли някаква възможност да нося отровния кинжал?
- В тези модерни времена, - отговори Ветинари - уви, ще се наложи да се задоволите с някакъв вид свирка.
И в този момент някой се опита да потупа Ветинари по гърба.
Това стана на забележителна скорост и свърши някак си на още по-висока скорост, с Ветинари все така седящ си в креслото с халбата си бира в едната ръка и с китката на мъжа хваната здраво на височината на главата си. Той го пусна и каза:
- Да ви помогна с нещо, господине?
- Абе ти си лор Ветеринари, нал’тъй? Че т’има на пошънските марки.
Ридкъли вдигна поглед. Някои от чиновниците на лорд Ветинари бързаха насам, както и някои от приятелите на прежде завалено говорившия, хора, които можеше да се определят като малко по-трезви от него в дадения момент и точно сега изтрезвяващи с поразителна скорост, защото ако човек току що е плеснал тиранин по гърба, то това ще е точно нуждата, в която приятел се познава.
Ветинари кимна на своите хора, които пак се разтвориха в тълпата, след което щракна с пръсти към един от келнерите:
- Един стол моля, за моя нов приятел.
- Сигурен ли сте? - поиска да се увери Ридкъли, докато пнякой пъхна стол под мъжа, който по щастливо стечение на обстоятелствата точно тогава се сриваше на земята.
- Аз дъ’и кажа, - продължи мъжът - може да кажват че си малко нещо натегач, ма аз дъ ти кажа убаво си го каза ти туй за ритнито’къта. Тоя въргал сегашния в него нема бъд’ще, мен питай, жнам аз, мен колко ша ме били по тиквата.
- Наистина ли? - прояви любезност лорд Ветинари - А как се казвате?
- Шматков, шър, - отговори човекът.
- А да имате случайно и още някакво име? - поинтересува се Ветинари.
- Дъстуърти, - отговори той, вдигна пръст в нещо като козируване и добави - Капитан, Нерези Петльова улица.
- А, сезонът не ви потръгна добре, - каза Ветинари - Трябва й свежа кръв на вашата дружина, особено откакто Джими Уилкинс го тикнаха в Тръшкалника след като отхапа нечий нос. Напхил ви прегазиха, защото се прекършихте, когато и двамата братя Гепигрошови наведнъж ги откараха в „Лейди Сибил”, и оттогава вече три сезона сте затънали в калта. Вярно, всички казват, че Хари Капстик показва много добра форма откакто го купихте въ вторник от Петмезената Мина за две каси Старо Специално Уинкълово и торба свински дреболии, което хич не е зле като за човек с дървен крак, но няма кой да му окаже подкрепа.
Кръг от тишина се заразпростира около Патриция и полюшващия се Шматков. Ченето на Ридкъли беше паднало, а чашата бренди на Хенри остана наполовина празна, което е рядка гледка за чаша, намирала се в ръцете на магьосник за повече от петнадесет секунди.
- Освен това, както чувам, баниците ви оставят много какво да се желае, примерно мъртво, готвено, органично съдържание, - продължаваше Ветинари - Няма как да спечелите Блъсканицата, ако се вижда с просто око, как баниците ви ходят.
- Мойте м’чета, - заяви Шматков - ша ми най-добрите. Не е тяшна вината, че онея шрещу тях ша още по-добре. Те прощо нямат шанса да изляжат шрещу такива, дето дъ могът да бият. Те вшеки път ше раждават жа що и двайше прочента, а повече никой не може да ше раждаде. Ама вие как тъй го жноете вшчко туй? Ние не е дъ шме номер едно в лигатъ.
- О, аз се поинтересувах, - отговори Ветинари - Убеден съм, че ритнитопката много прилича на живота.
- Тъй ши е, шър, има го т’ва нещо. Даваш сичко от шебе си, а пошле някой те рита в чатала.
- В такъв случай горещо ви препоръчвам да се обърнете внимание на нашата нова ритнитопка, - предложи Ветинари - където решаващи са бързината, умението и мисълта.
- Ъхъ, тъй де, тея аж ги мога, - каза Шматков и точно в този момент се срути от стола си.
- Има ли горкият човек някакви приятели тук? - обърна се към тълпата Ветинари.
В която се прояви известна нерешителност по въпроса, дали в този момент е разумно да си приятел на Шматков или не.
Ветинари повиши глас:
- Не искам нищо повече от това, двама души да го отнесат до дома му. Бих желал също да го сложат да спи и да се погрижат да не му се случи нищо лошо. Вероятно не би било зле да останат с него и до сутринта, защото като се събуди той не е изключено да се опита да извърши самоубийство.