Аз пък мисля, че писателят трябва да отваря врати пред нови светове, а да не се ограничава само в този, който познава. Защото никога не се знае какво има зад вратата. Не само за пред останалите хора, а за себе си на първо място. Думите са станали занаят. Лошо е да видиш как хората ги превръщат в занаят и не вярват в тях.
Тук съм малко като джуджетата. Вярвам, че думите могат да променят света, защото изначално им е заложено. Но само ако са казани/непасина от сърце. Затова се ядосвам, като видя, че думите са станали занаят. Защото няма вяра искреност; нищо друго освен добре наредени обмислени думи.
Не познавам лично Пратчет, но мисля, че неговите книги излизат от душата му, че ги изживява докато ги реди. Сигурно затова са толкова вълнуващи. Голяма част от писателите не пишат от душата си и са просто занаятчии. Много ми е тъжно. Познавам доста писатели покрай работата ми в издателството и се отнася за всички. Жалко. Намират формата и само пъхат думите.