Кафето беше само начин да си откраднеш време, което по право принадлежи на твоето пренебрегнато по-старо аз. Ваймс изпи две чаши, и се изми и накрая опитът да се избръсне го накара да се почувства почти човек, ако пренебрегнеше усещането в онази част от главата си, която беше сякаш натъпкана с топъл разбухан памук. Най-сетне решавайки, че се чувства достатъчно добре да отиде и вероятно да се справи с доста продължителен разпит, той беше въведен в Правоъгълния Кабинет на Патриция на Анкх-Морпорк.
- А, Командире, каза Лорд Ветинари, - поглеждайки нагоре след добре обмислена пауза и избутвайки настрани някакви документи. – Благодаря че дойдохте. Изглежда че трябва да ви поздравя. Поне така ми съобщиха.
- И защо, сър? - каза Ваймс, с онова специално, празно, когато-говоря-с-Ветинари, изражение на лицето.
- Хайде сега, Ваймс. Вчера изглеждаше сякаш, че ще има междувидова война, в средата на града, а изведнъж – няма. Онези банди са били доста страховити, както разбирам.
- Повечето от тях бяха заспали или се дърлеха помежду си когато отидохме, сър. Ние просто трябваше да ги приберем от там.- съобщи Ваймс.
- Да, несъмнено, - каза Ветинари. - Удивително, наистина. Бихте ли седнал, между впрочем. Наистина не е необходимо да стоите пред мен като обвинен ефрейтор.
- Не знам какво имате предвид, сър, - каза Ваймс, сгромолясвайки се благодарно на стола.
- Нима? Имах предвид, Ваймс, скоростта с която и двете страни са успели сами да се докарат до негодност със силни питиета по едно и също време... ?
- Не бих могъл да знам нищо за това, сър! – беше несъзнателна реакция, направи живота по-прост.
- Не? Изглежда, Ваймс, че докато са се надъхвали за предстоящата свада, и двете страни, тролове и джуджета са попаднали под влияние на това което, предполагам, са си мислели че е бира... ?
- Те кърк....бяха пили цял ден, сър. – отбеляза Ваймс.
- Несъмнено, Ваймс, и може би за това джуджешкият контингент е бил по-малко от предпазлив в изобилното пиене на бира която е била значително ... подсилена? Както разбирам, районът около Площад Сатор, все още слабо мирише на ябълки, Ваймс. Следователно човек би си помислил, че това което са пили всъщност е било смес от силна бира и скоросмъртница, която доколкото знам се дестилира от ябълки...
- Ъ, предимно от ябълки, сър, - каза Ваймс услужливо.
- Наистина! Този коктейл е извевестен под името „Пухчо”, струва ми се. Колкото до троловете, някой сигурно е размишлявал върху въпроса колко трудно е да намериш нещо, което да направи тяхната бира още по - опасна от това което очевидно е, но се чудя дали сте чул, Ваймс, че смесването на различни метални соли, води до производството на напитка наречена лугларр* или „Голям Чук”?
*Б.пр. luglarr - предполагам тролското име на питието
- Не бих могъл да кажа че съм, сър:
-Ваймс, някои от паветата* по площада фактически са били разядени* от веществото!
*Б.пр. flagstones-преведох го павета, защото в действителност тази конкретно слоеста седиментна скала се използва за паваж.
* etched – разядени; в речника всъщност - ецнати, гравирани.
- Съжалявам за това, сър!
Ветинари потропа с пръсти по масата.
- Какво бихте направил, ако ви задам един прям въпрос, Ваймс?
- Бих ви казал откровена лъжа, сър.
-Тогава няма да ви го задам, каза Ветинари с бледа усмивка.
- Благодаря, сър. Нито пък аз бих.....
- Къде са вашите арестанти?
- Разставили сме ги из двора на Учасктъка на Стражата, каза Ваймс. –Когато се събудят, ще ги почистим с маркуча, ще запишем имената им, ще им дадем разписка за оръжието им и топла напитка и ще ги изтикаме на улицата.
- Оръжията им, в културно отношение са много важни за тях, Ваймс, - каза Ветинари.
- Да, Сър, знам. Аз самият имам силно културно пристрастие против това мозъкът ми да е смазан и коленете ми отсечени! - каза Ваймс, потискайки прозявката си и потрепна когато ребрата му възразиха.
- Наистина. Имаше ли някакви загуби в битката?
- Нищо което да не може да зарастне. - Ваймс направи гримаса. – Трябва да докладвам, обаче, че г-н A. E. Черногледски претърпя счупване на рамото и многобройни охлузвания.
Ветинари изглеждаше наистина слисан.
- Инспекторът? Какво е правил?
- Ъ, нападнал е трол, сър:
- Извинете? Г- н A. E. Черногледски е нападнал трол?
- Дасър.
- A. E. Черногледски? – повтори Ветинари.
- Точно той, сър.
- Цял трол?
- Дасър. Със неговите си зъби, сър:
- Г-н A. E. Черногледски? Сигурен ли сте? Дребен човечец? Много чисти обувки?
- Даsсър.
Ветинари грабна един услужлив въпрос от насъбралата се навалица.
- Защо?
Ваймс се изкашля.
- И тъй, Сър...

*****
Тролската тълпа представляваше жива картина. Троловете останаха прави или седнали или легнали там където си бяха, когато Големия Чук ги порази. Имаше неколцина бавно напиващи се, които се опитаха да предизвикат нещо като сбиване, и един който беше застинал с бутилка плячкосано шери и изстискваше последната заинатила се капка докато големът Полицай Дорфл не го вдигна целия и го бухна по главата.
Ваймс крачеше през всичко това, докато патрулките влачеха или търкаляха сънливите тролове към спретнати редици за да изчакат товарните каруци. И тогава...

***

Денят не беше ползотворен за Тухла. Беше пил бира. Е, мож` и по`ече от енна. К`во лошо имаше в т`ва?
А сега, тук, пра`о пред него, носи от `ния шлемове и `сичко, беше, ъх, мож` да беше и джудже, доколкото съскащите, цвърчащи пътечки на мозъка му бяха в състояние да вземат решение за нещо изобщо. К`во пък, решиха, не беше трол а за това беше `сичко на`л тъй? А си имаше и тояга, точно в рък....

***

Инстинктът подсказа на Ваймс да се обърне когато тролът отвори червените си очи, примигна и започна да върти тоягата. Твърде бавно, твърде бавно във внезапно замръзналото време, той се опита да се хвърли настрани, и усети как тоягата го удари отстрани и го издигна, издигна го високо а след това го остави да падне на земята. Можеше да чуе виковете докато тролът трополеше напред, тоягата се завдига отново за да слее Ваймс с твърдата земя.

***

Тухла усети, че го нападат. Спря да прави това което правеше и, с искрящо съскане в мозъка му, погледна надолу към дясното си коляно. Ня`къв малък гном или нещо друго го нападаше с тъп меч, и хвърляше къчове и крещеше като нещо лудо. Рече си, че ще да е от пиячката, също като усещането дето от ушите му излизат пламъци, и забърса нещото надалеч с едно перване на ръката си

Безпомощен, Ваймс видя A. E. Черногледски да се търкаля през площада, и как тролът се връща обратно към въртенето на тоягата. Но Детритус вече пристигнал зад него, я издърпа с лопатовидната си длан, а след това дойде ред на и юмрука му, като възмездие божие. За Тухла, всичко стана чер....

***

- Искате да ме накарате да повярвам, - каза Лорд Ветинари, - че г-н A. E. Черногледски саморъчно е нападнал трол?
- С две ръце, сър, - каза Ваймс. – И крака също. И се е опитал да го ухапе, според нас.
- Не е ли това сигурна смърт? - каза Ветинари.
- Не изглежда това да го е обезпокоило, сър.
Последно Ваймс беше видял A. E. Черногледски докато Игор го превързваше, усмихнат по един такъв полусъзнателен начин. Стражниците се мъкнеха постоянно при него за да кажат неща като: - Здрасти, мъжаго! И го потупваха по гърба. Светът се беше обърнал за A. E. Черногледски.
- Мога ли да попитам, Ваймс, защо един от най-съвестните и най-категорично цивилни чиновници е бил в положение да стори това?
Ваймс се размърда от неудобство.
- Той бше на инспекция. Научаваше всичко за нас, сър.
Той отправи към Ветинари поглед който казваше: Ако продължиш да задълбаваш, ще трябва да те излъжа!
Ветинари на свой ред го удостои с един който казваше: Да знам!
- Вие самият не сте толкова зле ранен? – каза на глас Патрицият.
- Няколко драскотини само сър, - каза Ваймс.
Ветинари му отправи поглед който казваше: Счупени ребра, сигурен съм.
Ваймс му върна един който казваше: Нищо.
Ветинари се обърна към прозореца и се загледа в пробуждащия се град. Помълча известно време и след това въздъхна.
- Мисля си, не е ли жалко, та толкова много от тях са родени тук. - каза той.
Ваймс стоеше неподвижен без да казва нищо. Това обикновено беше достатъчно.
- Може би, бих могъл да предприема някакви действия срещу онова окаяно джудже? – предположи Ветинари.
- Да, сър.
- Мислите ли? Мъдрият управник мисли два пъти преди да разпореди насилие срещу някого, защото не одобрява това което казва.
Още веднъж Ваймс не каза нищо.
Той лично, ежедневно разпореждаше насилие срещу хората, и даже с известна доза ентусиазъм, защото не одобряваше те да казват неща от рода на : - Дай ми всичките си пари или Какво ще направиш по въпроса, а ченге?
Но вероятно управниците трябваше да мислят другояче.
Вместо това той каза:
- Някой друг не би се замислил, сър.
- Благодаря ти за това Ваймс. - каза Патрицият и рязко се завъртя. – И вече знаеш ли кои са те?
- Разследването продължава, сър. Събитията от снощи малко попречиха.
- Има ли някакво доказателство, че е бил трол?,
- Има ... объркваща улика, сър. Ние ... сглобяваме пъзел, както бихте се изразил вие.
” С изключение на това, че не разполагаме с нито едно парче. А ако имахме капака с картинката би ни било от помощ” - добави на себе си.
И, понеже лицето на Ветинари придоби гладно изражение, Ваймс продължи на глас.
- Ако очаквате от мен да извадя магически заек от шлема си сър, ще е изпечен. Джуджетата са сигурни, че е бил трол. Хиляда години история го потвърждават. Нямат нужда от доказателства. А троловете не мислят, че е бил трол, но вероятно им се иска да е бил. Не става въпрос за убийството сър. Нещо вътре в тях е прищракало и е време за всички доблестни мъже..... е знаете какво имам предвид, да водят битката при Долината Куум, отново и отново. Нещо друго става в тази мина. Знам го. Нещо по-голямо от убийство. Всичките тези тунели.....за какво са? Всичките тези лъжи ... мога да подушвам лъжите, а мястото е пълно с тях.
- Продължавай все така, Ваймс! - каза Ветинари. – По-голямо е отколкото предполагаш. Тази сутрин получих щракограма от Рийс Рийсон, Нисшият Крал. Всички политици си имат врагове, разбира с. Те са, да кажем, фракция която не е съгласна с него, политиката му спрямо нас, помирителния му подход към тролските кланове, отношението му към жалката история с онзи Ха`ак... А сега се носят легенди за трол убил един граг и, да, слухове че Стражата е заплашвала джуджетата ...
Ветинари вдигна бледата си ръка, когато Ваймс отвори уста за протест.
- Трябва да знаем истината, Ваймс. Истината на Командир Сам Ваймс. Може да струва повече отколкото си мислиш. В Равнините със сигурност, а и много по-надалеч. Хората знаят за теб, Командире. Потомък на стражник, който вярвал, че щом продажните съдии няма да обезглавят нечестивия крал, то тогава трябва да го стори той самият...
- Бил е само един крал, - изпротестира Ваймс.
- Сам Ваймс веднъж арестува мен за измяна. - каза Ветинари кротко. - И Сам Ваймс веднъж арестува и дракон. Сам Ваймс спря война между две нации, като арестува главното командване и на двете. Той е интересен човек, този Сам Ваймс. Сам Ваймс уби върколак с голи ръце, и прилага закона по неговия си факло.......
- Това пък всичкото откъде дойде?
- Стражниците от половината континент ще кажат, че Сам Ваймс е прав като стрела, не приема безчестие, няма да го надхитриш, никога не е вземал подкуп. Чуй ме. Ако Рийс падне, следващият Нисш Крал няма да е от онези които са готови да разговарят с троловете. Мога ли да ти го кажа по -просто? Клановете чиито водачи са имали вземане-даване с Рийс по всяка вероятност ще сметнат, че са ги измамили, провалът ще отнеме властта от водачите и ще ги замени с тролове твърде войнствени и тъпи за да са глупаци. И тогава ще има война, Ваймс. И ще дойде тук. Няма да е рехавата банда която ти прецака снощи. Няма да сме в състояние да се справим бързо или да стоим настрана. Защото си имаме наши собствени глупаци, Ваймс, сигурен съм знаеш това, които ще настояват да изберем страна. Долината Куум ще е навсякъде. Намери ми убиеца, Ваймс. Преследвай ги безмилостно и ги изкарай на дневна светлина. Трол или джудже или човек, няма значение. И тогава на края ще имаме истината, и ще можем да я използваме. Слуховете и несигурността сега са наш враг. Тронът на Нисшя Крал се клати Ваймс, толкова че и основите на света се тресат.
Ветинари направи пауза, и внимателно премести книжата пред себе си, сякаш току що разбрал, че е отишъл твърде далеч.
- Все пак, очевидно не бих искал да те подлагам на какъвто и да било натиск. – завърши той.
В смутения, хладен мозък на Ваймс, една дума се люшкаше кото плувка на повърхността.
- Рехава?
Секретарят на Лорд Ветинари се наведе и прошепна нещо в ухото на господаря си.
- А, вярвам че съм искал да кажа „ тътнеща”. - каза Ветинари весело.
Ваймс все още се опитваше да навакса със справката за международните новини.
- И всичко това от едно убийство? – каза той, опитвайки се да потисне прозявката си.
- Не, Ваймс. Ти сам го каза: всичките тези повече от хиляда години на напрежение и политика и борби за надмощие. В последните години нещата вървяха по определен начин, пораждайки промяна в силите. Има такива които искат старото положение да се върне, дори и да се носи по поток от кръв. На кого му пука за едно джудже? Но ако неговата смърт може да бъде представена за casus belli*... – тук Лорд Ветинари погледна в сънените очи на Ваймс и продължи – това значи, основание за война, тогава изведнъж той се превръща в най-важното джудже на света.
*Б.пр. casus belli – лат. - причина, претекст
- Кога за последно си спал като хората, Ваймс?
Ваймс смънка нещо за –не много отдавна.
- Иди наспи се още. А след това ми намери убиеца! Скоро! Добър ти ден.

Клатят се не само тронове, не попусна да си помисли Ваймс.твоят стол също лекичко се клати. Съвсем скоро някои хора ще кажат: кой пусна всичките тези джуджета тук? Те подкопават града ни и не се подчиняват на законите ни. Ами троловете? Преди ги връзвахме с вериги като кучета - пазачи, сега им е позволено да ходят наоколо и да заплашват истинските хора.
Трябва да са се окопитили вече, заговорниците, хората които си говорят тихичко в ъгъла на някой прием, хората които знаят как да превърнат убежденията в остриета.
Снощната дребна свада превърнала се в шега, сигурно е смутила хората от приема, но ти не би могъл да я повториш.
Веднъж нещата започнали да се разпространяват, няколко човека да бъдат убити, и вече няма да става нужда да се говори само зад затворени врати. Тълпата ще крещи в твоя подкрепа.

Те подкопават града ни и не се подчиняват на законите ни ...

Той се изкатери в каретата на крака които само въображаемо бяха под негов контрол, измънка инструкции да го закарат в Двора на Псевдополис и заспа.

***

Все още беше нощ в града на неспирния дъжд. Никога не беше ненощно време. Никога не изгряваше слънце.
Създанието беше полегнало свито на кълбо в неговата си пресечка.
Нещо сериозно се беше объркло. Беше очаквало съпротива. Винаги имаше съпротива, и то винаги я преодоляваше.
Но дори и сега, когато невидимата градска суетня беше намаляла, нямаше начин да влезе. Неведнъж беше сигурно, че е открило контролната точка, някакъв прилив на ярост който можеше да използва, и отново и отново беше изблъсквано обратно тук, в тази мрачна пресечка при препълнените канали.
Това не беше обичайният вид интелект. Създанието полагаше усилия. Но никой ум до сега не го беше побеждавал. Винаги имаше начин ...

***

През руините на света тролът се олюляваше ...
Тухла се измъкваше от участъка на Стражата в Кукличките, стиснал здраво главата си с една ръка, а в другата държеше торба която съдържаше толкова от собствените му зъби, колкото Детритус беше успял да намери. Сержантът беше много разбран по този въпрос си помисли Тухла.
Детритус също така му обясни точно какво ще му се случи ако втори път се опита да удари човек, графично му беше показал как търсенето на зъбите ще се бъде второстепенна задача, след като Тухла си намери главата за да ги сложи обратно.
Не беше пропуснал да отбележи, обаче, че може и да има място в Стражата за всеки трол който все още стои изправен след удара на Големия Чук, и може би Тухла би ръководил поведението си в бъдеще с оглед на това.
Така че, Тухла си помисли – толкова доколкото това понятие може да бъде употребено за мозъчна активност развиваща се в рамките на двудневен прием на Големия Чук – бъдещето изглеждаше толкове блестящо, че той трябваше да ходи с почти затворени очи, въпреки че това вероятно се дължеше отново на Големия Чук.

Но....
Беше чул другите тролове да говорят. И стражниците също. Всички за оная работа дето трол убил джудже, долу в новата мина. Сега, Тухла все още беше убеден, че той не е убивал никакви джуджета, дори и след половин унция Изстъргвач. Той циркулираше отново и отново из онова което изобщо бе останало от ума му. Проблемът беше, че в Стражата напоследък толкова се бяха изхитрили, че можеха да ти кажат какво си ял само като погледнат празната ти чиния. А също така беше загубил череп долу, беше сигурен в т`ва. Като че ли, не могат просто да подушат за да разберат, че е бил той! Сам` дет`, не беше той нали? Защот` казваха, че оня трол си изтървал тоягата, а Тухла `се още носеше неговата си, нал` прасна оня стражник по тиквата с нея, май т`ва е дето му викат аре` бе*? Да?
*Б.пр. ALIBI – алиби, Ally By – в текста на Пратчет и понеже е непреводима за мен игра на думи просто си скалъпих нещо, моля за извинение!
Въпреки бълукащия мозъчен шум от Големия Чук, източващ постепенно най-главните му мозъчни функции, Тухла се усъмни че не беше така. Във всеки случай, ако търсеха трола извършил т`ва деяние, и разберат, че аз съм бил там, загубил съм си черепа и `сичко аз ш` кажа, ам` хубу бях там, ама никога не съм пердашил ник`во джудже, те ш` кажат, я ам` да, ш` хванат другия, и край на `сичкото т`ва.
Точно тук и точно сега, Тухла се чувстваше много самотен трол.
Не му оставаше нищо друго. Имаше само една личност която можеше да му помогне в тая работа. Беше твърде много мислене за сам трол.
Като се промъкваше през пресечките, притискаше се в стените, навеждаше глава, избягвайки всяко живо същество, Тухла издирваше Г-н Блясък.

***

Ангуа реши да отидат право в Двора на Псевдополис, по-добре отколкото в най-близкия участък на Стражата. Все пак там беше главната квартира, в края на краищата, и между другото, тя винаги имаше резервна униформа в шкафчето си.
Досадното в случая беше, че Сали ходеше толкова лесно на петнайсетсантиметровите токчета. Те ти вампирска работа. Тя беше свалила обувките си и ги държеше в ръка; нещата стояхатака - или боса или навехнат глезен. Клуб Розови Писенца имаше доста ограничен избор на обувни принадлежности. Нямаше твърде голям избор и в избора на облекло също, ако под облекло имате предвид нещо което действително прави опит да прикрие всичко.
Ангуа беше твърде изненадана от това, че сценичният гардероб съдържа и женска стражарска екипировка, но с оскъдни доспехи от картон за кашони, а полата беше твърде къса за да представлява каквато и да било защита. Тауни беше обяснила, доста предпазливо, че на мъжете понякога им харесва да видят хубаво момиче в доспехи. За Ангуа, която беше стигнала до заключението, че мъжете които тя арестуваше никога не изглеждаха твърде доволни да я видят, това даде храна за размисъл. Тя се спря на обсипана с пайети златна рокля, която просто не и вървеше.
Сали беше избрала нещо просто, рязано в талията, в син цвят, което разбира се, стана направо зшеметително когато тя го облече. Изглеждаше невероятно.
Така че, когато Ангуа изпревари Сали и прекрачи в главния офис, затръшвайки обратно големите врати, и се чу подигравателен вълчи вой, неблагоразумният стражник беше изблъскан назад докато се озова притиснат към стената. Той усети две наточени остриета притиснати във врата си докато Ангуа изръмжа:
- Искаш вълк май а? Кажи Не, Сержант Ангуа.
- Не, Сержант Ангуа!
- Не ли? Тогава аз май съм се объркала нещо? – Остриетата натиснаха малко по-силно. Във въображението на мъжа, стоманените нокти бяха на път да пробият яремната му вена.
- Не мога да кажа със сигурност, Сержант Ангуа!
- Нервите ми, точно сега, са малко опънати! – излая Ангуа.
- Не забелязах, Сержант Ангуа!
- В момента всички сме малко нервни, не би ли казал?
- Това е самата истина, Сержант Ангуа!
Ангуа позволи на обувките му да достигнат пода. Набута двете черни, лъскави и със забележимо остри токчета, обувки в покорните му ръце.
- Би ли ми направил наистина голяма услуга, моля, и занеси тези неща обратно в Клуб Розови Писенца? - каза тя мило. – Принадлежат на някоя си наречена Шерилий, мисля. Благодаря ти!
Тя се обърна и погледна към бюрото на дежурния, където Керът я зяпаше с отворена уста. Напълно съзнавайки бъркотията която причинява, тя отиде до бюрото през аудиторията от шокирани лица и хвърли калната огърлица към Книгата за Инциденти.
- Четири джуджета са убити от други джуджета, долу в Дългия Мрак. – каза тя. – Залагам си носа за това. Това принадлежеше на един от тях. Намерих също и това. – Изкалян плик беше пуснат до огърлицата. – Доста е олигавен, но можеш да го прочетеш. Господин Ваймс ще се ядоса. – Тя погледна в сините очи на Керът. –Той къде е ?
- Спи на матрака в офиса си. - каза Керът вдигна рамене. -Лейди Сибил знаеше че той няма да си иде в къщи, затова накара Уиликинс да му направи легло тук. Вие двете добре ли сте?
- Чудесно сър, каза Сали.
- Бях започнал доста да се притеснявам- започна Керът.
- Четири мъртви джуджета, Капитане, каза Ангуа. – Градски джуджета. За това би трябвало да се тревожиш. Трите - наполовина заровени, този беше изпълзял настрани.
Керът вдигна огърлицата и прочете руните.
- Ларс Здравокрак, - каза той. – Мисля, че познавам семейството. Сигурна ли си, че е бил убит?
- Прерязано гърло. Това трудно бих го нарекла самоубийство. Но е минало време преди да умре. Беше достигнал до една от техните проклети врати, която здраво бяха заключили, и беше надраскал един от техните знаци със собствената си кръв. След това е седнал и е чакал да умре в мрака. В проклетия мрак, Керът! Били са работещи джуджета! Имали са лопати и ръчни колички! Били са долу и просто са си вършели работата и когато вече не са били необходими просто са ги накълцали! Насечени и оставени на калта! Може още да са били живи когато Господин Ваймс и аз минахме оттам. Зад скапаната дебела врата, умиращи на сантиметри от нас. А знаеш ли това какво означава?
Тя издърпа сгънато парче картон от корсажа си и му го подаде.
- Меню с напитки? каза Керът.
- Отвори го! -, изплющя гласът на Ангуа. – Съжалявам, че е написано с червило. Само това намерихме.
Керът го разтвори.
- Още един мрачен символ? – каза той. – Не мисля, че знам какъв е този.
В офиса имаше и други джуджета стражници. Керът показа символа.
- Някой тук знае ли какво означава това?
Няколко покрити с шлемове глави се завъртяха, и няколко джуджета се отдръпнаха назад, обаче един дълбок глас откъм вратата каза:
- Да, Капитан Керът. Подозирам, че аз знам. Не изглежда ли като око с опашка?
- Да ... ъ ... господине? - каза Керът, като се взираше. Сянката се размърда.
- Нарисувано е в мрака? От умиращо джудже? Със собствената му кръв? Това е Призоваващият Мрак, Капитане, и ще се мести. Добро утро на теб. Аз съм Г-н Блясък.
Ченето на Керът увисна, когато стражникът се обърна да види новодошлия. Той беше надвиснал във вратата, почти толкова широк колкото и висок, в черна пелерина и качулка които скриваха всички възможни подробности.
- Самият Г-н Блясък? – каза той.
- За жалост, Капитане, и мога ли да изискам от вас да се погрижите за това никой да не излиза от тази стая за няколко минути, след като аз си тръгна? Бих искал да запазя придвижването ми ... за себе си.
- Не вярвах, че сте истински господине!
- Повярвайте ми, младежо, бих искал да беше възможно това ви щастливо състояние да продължи! - каза закачулената фигура. - Обаче, съм принуден да си разкрия картите.*
*Б.пр- my hand is forced - to force someone's HAND принуждавам някого да си разкрие картите (и прен.), принуждавам някого да действува прибързано/против убежденията си

***

Г-н Блясък пристъпи напред, придърпвайки едра фигура в стаята. Беше трол, чийто мрачно-предизвикателен вид не успяваше съвсем да прикрие тресящия коленете му ужас.
-Това е Тухла, капитане. Доставям го обратно за въдворяване под личната охрана на вашия Сержант Детритус. Той има информация която ще ви е от полза. Чух разказа му. Аз му вярвам. Трябва да действате бързо. Призоваващият Мрак може вече да си е намерил поборник. Какво друго.....о, да, не забравяите да държите този символ на светло място. Винаги дръжте светлина около него. А сега ако ме извините за театралността...
Черната роба се дръпна. Силна, бяла, ослепителна светлина изпълни стаята за секунда. Когато изчезна, се видя, че и Г-н Блясък също е изчезнал. Всичко което беше останало беше голям, яйцевиден камък на оплескания под.
Керът примигна, и след това се взе в ръце.
- Добре, всички чухте, - каза той на внезапно оживилата се освободена стая. – Никой да не следва Г-н Блясък, ясно ли е?
- Да последваме него ли, капитане? - каза едно джудже. – Не сме луди, да знаеш!
- Верно! - каза един трол. – Казват, че мо`е да бръкне вътре в тебе и да ти спре сърцето!
- Г-н Блясък? - каза Ангуа. – Не е ли той, онзи за когото пишат по стените ?
- Така изглежда! - каза Керът кратко. – И той каза, че нямаме много време. Г-н ... Тухла, ли беше?
Като се има предвид, че троловете на Хризопраз смогваха да се перчат докато стояха неподвижно, Тухла само успя да се сблъска сам със себе си. Обикновено двама са нужни за да има блъсканица, но ето че тук имаше трол който опитваше да се скрие сам зад себе си. Никой не би могъл да се скрие зад Тухла: за трол той беше разплескано тънък до точката на изпъкналостта. Лишеите му бяха долнопробни и повехнали, изобщо неестествени, вероятно така представените експонати бяха направени от стъбла броколи изхвърлени в задните пресечки на Кариерната Улица. Коланът му от черепи беше позор, някои, откровено си личеше, че са направени от картон и които можеше да си купиш от всеки ку-ку магазин. Единият имаше червена роза.
Той се огледа нервно наоколо, и се чу тропот когато тоягата му падна от ръцете му
- Затънал съм в яки копролити нали? – каза той.
- Със сигурност трябва да си поговорим с теб! - каза Керът. – искаш ли адвокат?
- Не, вече съм ял.
- Ти ядеш адвокати? - каза Керът.
Тухла се взираше в него с празен поглед докато достатъчно мозъчни клетки се съберат на проверка.
- Онуй дет` му викат зъби, дет` е трошливо кат` го ядеш? – предположи той.
Керът погледна Детритус и Ангуа, за да види дали можеда получи от тях някаква помощ.
- Може и да са адвокати! – допусна той.
- Ста`ат надути кат` ги топнеш в нещо. - каза Тухла, след процес на разследванет.
- По вероятно да са бисквити тогава? – предположи Керът.
- Мож` да е. У пакет с хартия отгоре. Аха, бисквити.
- Това което имах предвид, каза Керът, - беше: когато разговаряме с тебе искаш ли някой да е на твоя стана?
- Да, моля. Всички. - каза Тухла припряно. Да е център на внимание в стая пълна със стражници беше най-ужасният му кошмар. Не, почакай, ами когат` се беше надрусал с оня гаден Скалотръс дет` беше смесен с амониев нитрат? Ухааа! Чао мозък! Аха! Тогава това беше вторият му най-ужасен кошмар - Не, като се замисли, беше оня път когато беше зел онуй нещо дет`, Ядрото тафи* от Едноокия Проклетник, юхуу, да! Кой знай къде е било! `Сичките зъби танцуваха! Значи т`ва беше неговия...Хей, чакай, помниш ли оня път когато се наяде с Изстъргвач и ръцете ти се разлетяха? О`кей, т`ва беше лошо, значи май т`ва беше неговия ... Чакай, чакай, разбира се, как мож` да забравиш оня ден когат` се натъпка със Сребро и пръскаше цинков прах през носа си и си помисли че мож`да побеснейш? - Агрх, ами оня път дето също, аргх не, гогато тряб..., аргх....
* Б.пр. jack off – като глагол означава да ловиш нещо, да вдигнеш, издигнеш нещо на по-високо и др., включително и да мастурбираш на жаргон. Затова го оставих така, въпреки че изобщо струва ми се, не пасва на описваната от Тухла случка.
Тухла беше стигнал до деветнайстия си най-ужасен кошмар, преди гласът на Керът да прекъсне вътрешния му монолог.
- Г-н Тухла?
- Ъ ... туй съм аз ли? - каза Тухла нервно. В момента щеше да му дойде добре, ама много добре малко Скалотръс ...
- Обикновено, адвокатът ти е една лчност.- каза Керът. –Ще ти зададем някои много трудни въпроси. Ти позволи някой да ти помага. Може би имаш някой приятел който бихме могли да доведем?
Тухла премисли чутото. Единствените хора за които можеше да каже че отговарят на такова описание бяха Тоталната Шлака и Големия мрамор, въпреки че те по – скоро спадаха към категорията хора-които-не-хвърлят-разни-неща-по-мене-много-и-ми-дават-скалотръс-понякога. Точно сега, не изглеждаше да притежават идеалните компетенции.
Той посочи Сержант Детритус.
- Него! – каза той. –Той ми помогна да си намеря жъбите.
- Не съм сигурен дали действащ полицай е..... – започна Керът.
- Доброволец съм за ролята, капитане!- каза дребен гласец. Керът се взря над ръба на бюрото.
- Г-н Черногледски? Не мисля, че трябва да сте станал от леглото.
- Ъ ... аз в действителност съм "временен редови-полицай" капитане! - каза
A. E. Черногледски, учтиво, но твърдо. Стоеше на патерици.
- О? Ъ ... правилно! - каза Керът. – Но все още смятам, че не трябва да ставте от леглото.
- Въпреки всичко, трябва да служим на правосъдието! - каза A. E. Черногледски.
Тухла се наведе и се вгледа отблизо в инспектора.
- Това гномът от снощи ли е? – каза той. – Не го ща!
- Ти сещаш ли се за накого? - каза Керът.
Тухла помисли отново, и най -после се ободри. -Аха, мога, - каза. - Лесно. Някой да помага да отговарям на въпроси, нали?
- Точно така.
- Ами, просто като грах. Ако може да домъкнете онова джудже дето видях долу в новата джуджешка мина, той ш`ми помогне.
Стаята замълча смъртоносно.
- И защо той ще иска да направи това? - каза Керът внимателно.
- Той може да ви каже, защо удряше онова другото джудже по главата!- каза Тухла. – Искам да кажа, не знам. Но под`зирам че няма да иска да дойде `щото съм трол,затуй избирам сержанта, ако ви е все едно.
- Не мислите ли, че стигнахте твърде далече, капитане! - каза A. E. Черногледски.
В последвалата тишина, гласът на Керът прозвуча твърде силно.
- Мисля следното, Г-н Черногледски, тук е моментът в който ние събуждаме Командир Ваймс.