***

Много от професионалните ченгета не ги харесваха, но Ваймс наскоро осъзна, че когато ножът опре до кокала е по добре тези ти съграждани да са наблизо, и в случаи като този е по добре да ги научиш как да си служат с меча правилно, да не би ръката която несръчно откълцват да е твоята.
Ваймс дърпаше A. E. Черногледски през блъсканицата, докато не намери Фред Колън, който държеше в ръцете си шлемове от вида един- размер - става –на- всеки.
- Водя ти нов човек Фред- каза той високо. –Г-н A. E. Черногледски, за приятелите A. E. ако изобщо ги има. Той е държавен инспектор. Оборудвай го, пълна екипировка, и не забравяй щита за безредици. A. E. иска да разбере какво е да си ченге, и затова беше така добър да се запише доброволно за временен полицай на барикадите с нас.- Над главата на A. E. Черногледски Ваймс намигна яко на Фред.
-О, ъъ, добре, каза Фред, а лицето му, на мъждукащата светлина на сигналните пламъци, се сдоби с невинната усмивка на човек който е на път да направи нечий живот гърне с врящ ужас. Той се наведе над скованата от дъски маса.
- Знаеш ли как да използваш меч, временен полицай Черногледски?- каза той, и трясна един шлем на главата на нещастника, където шлемът се завъртя.
- Ами, аз нямах предвид точно...- започна инспекторът, докато доста възрастен меч беше тръснат в ръцете му, последван от доста тежка полицейска палка.
- Ами щит, тогава? Щит ще свърши ли работа? - каза Фред, бутайки доста голям екземпляр от споменатия артикул след меча.
- Всъщност, нямах предвид....-каза A. E. Черногледски, опитвайки се да задържи и двата предмета - меча и полицейската палка и изпускайки ги и двата, а после меча, полицейската палка и щита, и изпускайки и трите.
- Как сте с бягането на сто ярда за десет секунди? Облечен в това?- Фред показа захабена плетена метална ризница която се изсули бавно от бюрото, като плетеница от змии, и се приземи въху лъскавите обущета на A. E. Черногледски.
-Ъ-ъ, не мисля......-
-Ами да стоите прав и да си свършите голямата нужда много, много бързо? - каза Фред. -Всъщност, ще се научиш доста бързо.
Ваймс завъртя мъжа към себе си, вдигна шестнайсеткилограмовата проядена от ръжда плетена ризница и я стовари в ръцете му, което накара A. E. Черногледски да се сгъне на две.
- Ще ви представя на някои граждани, които ще се сражават рамо до рамо с вас тази нощ, става ли? – каза той, докато дребният човечец куцукаше по петите му. –Това е Уиликинс, моят иконом. Без остри пенита на шапката тази вечер, а Уиликинс?
- Не, сър, каза Уиликинс, загледан в гърчещия се насреща A. E. Черногледски.
- Радвам се да го чуя. Това е временен полицай Черногледски, Уиликинс. Ваймс намигна.
- За мен е чест е да се запознаем, временен-полицай, сър, каза Уиликинс дрезгаво. - Щом господинът е с нас, сигурен съм, че мерзавците просто ще се ометат. Дали господинът случайно да се е срещал лице в лице с трол преди? Не? Един малък съвет, сър. Най-важното е да застанете отпреде му и да нанесете първия удар. Те винаги се оставят открити и господинът може да се придвижи десетина стъпки напред и за си избере следващата мишена.
- Ъъ, ами ако ... не съм пред някого когато се опитва да ме удари? -каза A. E. Черногледски, хипнотизиран от описанието и пак изтърва меча си. – Какво ще стане ако той всъщност е зад мен?
-Амии, страхувам се, че в този случай господинът трябва да се върне назад и да започне всичко отначало, сър:
- И, ъъ, как бих могъл да го направя?
- По традиция първата стъпка е да се родите сър!-каза Уиликинс, клатейки глава.
Ваймс му кимна и повлече треперещия Черногледски през шумната тълпа, когато заръмя ситен дъждец и се спусна мъгла в която факлите запримигваха.
-Добър вечер, сър! - каза бодър глас и , да, това беше специален Полицай Ханкок, дружелюбен брадясал човек, с дружелюбна усмивка и с арсенал от толкова много ножове по себе си колкото позволяваше психическото здраве на Ваймс. Тъкмо там беше проблемът с някои от Специалните. Наистина се вживяваха. Те носеха собствена екипировка, която винаги беше по-добра от тази на Стражата. Някои от тях дрънчаха повече дори от джуджетата, със специални белезници и сложни палки, удобно подплатени шлемове и моливи които можеха да пишат под вода, и както в случая със специален Полицай Ханкок, два закривени меча от Ахатовата Империя кръстосани на гърба му.
Онези които бяха се осмелявали да се мотаят из двора за тренировки когато той използваше мечовете казваха, че изглеждат твърде впечатляващо. Ваймс беше чувал, че един нинжа от Ахатовата империя може да обръсне и подстриже муха насред полет, но това не го караше да се чувства по-добре.
-О, здравей ... Анди!- каза. Мисля че....
- Капитан Керът ме светна!- каза Специален Полицай Ханкок, намигайки му здраво. –Ще имам грижата!
- О, добре!- каза Ваймс, с ужасното подозрение, че ще попадне в заплетено положение, ако му предложи лице в лице употребата само на един меч.
-Ъъ... Знаеш си работата с троловете, поне в началото.- каза. – само помни че около тебе има от нашите хора, става ли? Спомняш ли си Специален Полицай Свински, а?
- Но което си е право, разрезът се беше чист, сър! - каза Ханкок. - Игор каза че никога преди не е правил по-лесно прикачване!
- Въпреки това, само полицейски палки тази вечер, Анди, освен ако не издам друга заповед, разбра ли?
-Разбрано, Командир Ваймс. Тъкмо си купих нова полицейска палка, всъщност.
Някакво шесто чувство накара Ваймс да каже:
- О, така ли? Може ли да я видя?
- Ето я, сър.- и Ханкок изкара нещо, което Ваймс наподоби на две полицейски палки, закачени една за друга с парче верига.
-Това са възлопалки * от Ахатовата Империя сър. Нямат никакви остри ръбове.
*Б.пр Agatean numknuts – възлопалки, главата ми не успя да роди нищо друго.

Ваймс направи едно експериментално завъртане и удари собствения си лакът. Бързо ги върна на притежателя им.
- По-добре ти отколкото аз, момко. От друга страна, предполагам че могат да накарат някои трол да спре и да помисли.
Г-н Черногледски се беше втренчил ужасено, и не само защото своенравната пръчка токущо го беше пропуснала.
-О, това е г-н Черногледски, Анди, каза Ваймс. – Той установява как ние правим нещата. Г-н Ханкок е един от нашите ... най-енергични специални полицаи, Г-н Черногледски.
- Приятно ми е да ви срещна, г-н Черногледски! каза Ханкок. – Ако ви трябват каквито и да са каталози, аз съм вашия човек!
Ваймс се измъкна бързо, за всеки случай ако онзи измъкне отново мечовете, и се затича към слаба, доста по-успокояваща наглед фигура.
- А това тук е г-н Богис.- каза той. – Радвам се да ви видя. Г-н Богис е председател на Гилдията на Крадците, Г-н Черногледски.
Г-н Богис поздрави гордо. Беше приел металната ризница от Фред, но нямаше сила на света която да го раздели от кафявото му бомбе. Въпреки че „силата” склонна да опита във всеки случай трябваше да се справи и с двамата невъоръжени едри мъжаги с присвити очи и каменни челюсти стоящи от двете му страни. Един от тях си чистеше ноктите с бръснач. По странен, но много определен начин те изглеждаха много по-опасни от Специален Полицай Ханкок.
- Също и Безухия Вини, Лъд и Хари "Не-Мога-Да-Си-Спомня-Прякора-Му" Джонс. Виждам - Ваймс се приближи. – Довели сте си телохранителите Г-н Богис?
- Вини и Хари искаха да подишат чист въздух, Господин Ваймс, каза Г-н Богис. – И вие сте си довели вашия телохронител, а? – Той кимна жизнерадостно към A. E. Черногледски и после се ухили на Ваймс. –Трябва да ги наглеждате тези дребни наперени бойци, Господин Ваймс, могат да ти отнесат носа преди да си мигнал. Мога да разпозная тихите убийствени води като ги видя, ъхъ? Късмет на вас, г-н Черногледски!
Ваймс избута удивения човечец надалеч преди г-н Богис да бъде поразен на място от Бога на Прекалните Ентусиасти*, и за малко да стъпче един Специален, с гаранция да не говори твърде много.

*Б.пр - God of Over-Acting – знам че оverаct означава престараване, преиграване, но се изкуших да го поукрася, все пак става дума за бог.
-А тук, г-н Черногледски, тук е и Библиотекарят на Университета, - каза той. –Опитен човек в мелето, а?
- Но това ...това не е човек! Това е орангутан Понго понго, по произход от БхангБхангдук и съседните острови!
-Уук! - каза Библиотекарят, потупа A. E. Черногледски по главата и му връчи бананова обелка.
- Браво, A. E.! каза Ваймс. – Не са много хората дето схващат нещата правилно!
И така Ваймс завлече инспектора обратно през тълпата от мъгла, бронирани мъже, като го представяше наляво и надясно. После го сбута в ъгъла и, за да прекрати опитите му за протест, заметна плетената ризница на главата му.
- Стойте плътно зад мен, г-н Черногледски, - каза той, докато човекът се опитваше да се премести. – По –късно може да стане доста неприятно. Троловете са нагоре по площада, а джуджетата надолу на площада, и двете групи са изпили достатъчно кураж за да си спретнат хубавичко сбиване. Ето защо ние ще прокараме линията по Cham *, точно между тях, тънката кафява линия, ха ха. Джуджетата предпочитат бойните си брадви, троловете пък тояги.
*Б.пр The Cham – търсих някакъв превод но не открих нищо освен - A Tartar or Mogul khan - татарски хан или могул в TheFreeDictionary, произнася се кем, затова го оставям така, моля да ме извините!
Наше оръжие като за начало ще бъдат полицейските палки, а оръжието ни за краен случай са краката ни. Това означава, че ще бягаме с всички сили.
- Но, но, вие имате мечове! – отбеляза A. E. Черногледски.
- Имаме мечове, временен-полицай. Да, това е факт, но да пробиваш дупки в гражданите е полицейско насилие, а ние не искаме това точно сега, нали? Да продължим, не искам да пропуснете нищо.
Той отново принуди човечеца да се движи напред по улицата, през потока от стражници отправили се към Cham. Настрани от тях, улицата беше празна. Хората от Анкх-Морпорк притежаваха инстинкта да си стоят вкъщи, когато навън има твърде много бойни брадви и покрити с шипове тояги.
The Cham беше просто много, много широк път, навремето проектиран за церемониални паради, останка от дните когато в града е имало доста за церемониалничене.
В момента ситен дъждец изпълваше улицата който, освен това да намокри паважа и да отразява светрината на факлите по барикадите, не правеше нищо друго.
Барикади ... ами, затова в Стражата ги наричаха материални запаси. Ха! Дългите дървета боядисани в черни и жълти раета, качени на дървени магарета не бяха барикади, поне не и за онези които са били на истински такива, построени от боклуци, покъщнина и бъчви и страх и сплитащо червата неподчинение.
Не, тези простички неща бяха символ на една идея. Това беше линията в пясъка. Тя казваше : Дотук, по-нататък не може! Тя казваше: Законът е тук. Ако прекрачиш тази линия, значи си прекрачил Закона
Прекрачете тази линия с големите си брадви и огромните си боздугани и тежки, тежки тояги с шипове, и ние малцината, малцината щастливци, които стоим тук с нашите полицейски палки ще.., ами ще ..... ами по-добре не пресичайте линията, ясно?
Ченожълтите ръбове на Закона бяха разположени приблизително на шест метра наоколо и предоставяха достатъчно място за двете редици стражници застанали с гръб един към друг, втренчени в онези извън барикадата.
Ваймс замъкна г-н Черногледски към центъра на the Cham, между двете линии, и го пусна.
-Някакви въпроси? – каза той, докато последните пристигащи си пробиваха път покрай тях за да заемат позициите си.
Дребният човечец се беше вторачил към отдалечения площад, където троловете бяха запалили голям огън, след това се обърна да погледне и на другата страна на площада където джуджетата бяха запалили няколко огъня. Чуваше се далечно пеене.
- О, да, най-напред се пее. В момента става дума за първата пролята кръв, виждате ли, - добави Ваймс услужливо. – Песни за герои, велики победи, убиването на враговете и пиенето от все още топлите им черепи, и разни такива неща.
- И тогава , ъ, ще ни атакуват? - каза A. E. Черногледски.
-Ами, не точно, - призна Ваймс. – Ще се опитат да атакуват другата банда, а пък ние сме им на пътя.
- Ще ни заобиколят, може би? - каза A. E. Черногледски с надежда.
- Съмнявам се. Няма да са в настроение да търсят странични пътища. Ще мислят само в прави линии. Атакувай и крещи, ще си кажат, това е начина.
- А, ето го и университета! - каза A. E. Черногледски, сякаш забелязал огромното туловище на НУ за пръв път.
– Със сигурност магьосниците биха могли.... да измагьосат оръжията от ръцете им, като вероятно им оставят всичките пръсти? Да ги закарат с магия в килиите? Да превърнат всички в копои? И после какво г-н Черногледски? - Ваймс си запали пура, загръщайки огъня в ръцете си така, че пламъкът да освети лицето му за кратко.
- И до къде ще ни докара магията ако я следваме? Размахваме пръчка, ъ, за да разберем кой е виновен, и какво после? Магически мъже добри? Невинните няма да има от какво да се страхуват, така ли смятате? Не бих заложил и пукнато пени, г-н Черногледски. Магиите са малко живи, крият опасности. Точно когато си мислиш, че си ги докопал за гърлото, те те захапват за дирника. Никаква магия в моята Стража, г-н Черногледски. Ние използваме добрата старомодна полицейска практика.
- Но те са толкова много командире!
- Около хиляда общо, предполагам, - каза Ваймс спокойно. – Плюс, кой знае колко още отвън които ще се втурнат в битката, ако изтървем нещата от контрол. Това тук все още са само луди глави и бандити.
- Н-н-но не може ли просто, ъ, да ги оставите?
- Не, г-н Черногледски, защото това би било както ние в Стражата го наричаме "завършен и пълен скапан хаос" и няма да спре, и ще се разраства много бързо. Трябва да приключим с това веднага затова....
От площада се чу глух тътнещ звук. Достатъчно силен за да проехти около сградите.
- Какво беше това? - каза A. E. Черногледски, оглеждайки се бегло наоколо.
- О, това трябваше да се очаква! - каза Ваймс.
Черногледски леко се успокои.
- Трябваше ли?
- Да, това е гаханка, тролски бойни барабанни ритми, каза Ваймс. – Казват, че след не повече от десет минути след като си го чул, ще умреш.
Зад Черногледски, Детритус се ухили, светлината от факлите правеше диамантените му зъби да изглеждат рубинени.
- Истина ли е това?
- Не бих желал да го вярвам, - каза Ваймс. – А сега моля да ме извините за малко, временен полицай Черногледски. Ще ви оставя в добрите ръце на Сержант Детритус докато разговарям с моите хора. Как да напомпат мускулите си, такива неща.
Той се измъкна бързо. Каза си че не трябваше да прави това на инспектора, който беше просто един чиновник оказал се на грешното място и вероятно не беше лош човек.
Бедата беше там, че троловете горе на площада вероятно не бяха лоши тролове, а джуджетата в долната част на площада вероятно също не бяха лоши джуджета. Тези които вероятно не бяха лоши можеха да те убият.