Архиканцлер Ридкъли потърка ръце:
- Е, господа, надявам се че сте прегледали тазсутрешните вестници, или че поне сте им хвърлили по някой поглед?
- Мисля, че с оная предна страница има някаква грешка, - изказа се Лекторът по Съвременни Руни - Като я видях, направо ми се отщя да закусвам. Метафорично казано, разбира се.
- Очевидно амфората се намира в мазетата на музея вече от поне триста години, но по някаква причина е излязла наяве точно сега, - продължи Ридкъли - Естествено, там има купища неща, които досега никой не е прегледал като хората, а и тогава градът е изпитвал повишено лицемерен период и не му се е искало и да знае за подобни работи.
- Какво, за това, че мъжете имат онуйки ли? - намеси се д-р Хикс - Тая новина няма как да не се разчуе рано или късно.
Той огледа неодобрителните лица около себе си и добави:
- Пръстена с черепа, нали се сещате? Съгласно правилника на Университета завеждащият Катедра Посмъртни Комуникации има правото, не, даже задължението да прави пошли, провокативни и умерено злобни забележки. Съжалявам, но такива са вашите правила.
- Благодаря ви, д-р Хикс. Вашите несвоевременни забележки са надлежно отбелязани и съответно оценени.
- Знаете ли, на мен лично ми изглежда малко подозрително, че тая проклета амфора, се е появила точно по това време, - произнесе се Старшият Дискусионен Наставник - И се надявам, че не само аз съм достигнал до това подозрение.
- Напълно ви разбирам, - пак се обади Хикс - Ако не знаех че Архиканцлерът е зарязал всичко само да убеди Ветинари да ни разреши да играем, аз бих си помислил, че тук се е крояло нещо.
- Мммм-да, - продума замислено Ридкъли.
- Древните правила изглеждат много по-интересни, сър, - изказа се Пондър.
- Мммм-да.
- Прочетохте ли това, че на играчите не им се разрешава да пипат топката с ръце, сър? А върховният жрец е на игрището за да гарантира, че всички правила се съблюдават?
- Не виждам как това би се прихванало в днешни дни, - даде глас на наблюдението си Лекторът по съвременни руни.
- Той е въоръжен с намазан с отрова кинжал, сър, - поясни Пондър.
- О? Добре тогава, това поне ще подсигури по-интересна игра, какво ще кажеш Муструм?... Муструм?
- Какво? А, да. Ъхъ. Интересно предложение. Струва си да се обмисли. Един човек контролиращ... Страничният наблюдател, виждащ повече от играта... по-скоро играчът, практически... Та значи, какво пропуснах?
- Моля, Архиканцлере?
Ридкъли премигна към Пондър Стибънс:
- Какво? А, аз просто си събирах мислите, такива ми ти неща, - той поизправи снага - Във всеки случай правилата точно сега не са ни проблем. И без това трябва да я играем тази игра, така че ще се придържаме към тях в най-добрите традиции на спортсменството, до момента в който установим, как може най-ползотворно да ги нарушаваме в наша полза. Г-н Стибънс, вие бяхте натоварени със задачата да сумаризирате нашите изследвания по въпроса. Моля, катедрата е ваша.
- Благодаря ви г-н Архиканцлер, - Пондър прочисти гърло - Господа, феноменът ритни-топка очевидно не се ограничава само до правилата, нито до хода на играта. Те, във всеки случай, са чисто технически подробности. За нас, имам чувството, по-голям интерес представлява скандирането и, разбира се, храната. Те явно са от интегрално значение за спорта. За съжаление същото се отнася и до групите привърженици.
- Какво е естеството на проблема?
- Исках да кажа грубите привърженици, а естеството на проблема е че на тях им идва естествено да се налагат взаимно по главите. Няма да е преувеличение да се каже, че хулиганството и безмисленото насилие, каквото се наблюдаваше вчера следобед, е един от стълбовете крепящи този спорт.
- Цяла пропаст, деляща го от изначалните обичаи в древността значи, - поклати глава Завеждащият катедра Неопределени Изследвания.
- Нещо такова. Доколкото разбирам в онези дни загубилият отбор е бил удушаван. Макар че от друга страна, това вероятно може да се нарече обмислено насилие осъществявано с пълната и ентусиазирана подкрепа на целокупното гражданство, или поне на тази негова част, която все още е способна да диша. За щастие ние все още нямаме привърженици, нака че това не представлява наш проблем, поради което предлагам да преминем директно към баниците.
Откъм магьосниците се надигна хор на всеобщо одобрение. Храната беше хлябът им насъщен, по възможност с масълце и хубаво сладко и чайче и биричка. Някои от тях вече се бяха загледали към вратата предвкусвайки количката със закуските. От девет часа беше минала цяла вечност.
- От централно значение за спорта е баницата, - продължаваше Пондър - която като цяло се състои от тестени кори, съдържащи съответния пълнеж. Събрах десетина образци и ги изпитах върху обичайните обекти.
- Студентите? - досети се Ридкъли.
- Да. Те казват че били пълна отврат. Хич не били на баницата мекото, по техните думи. Но си ги изядоха и нищо не остана. Изследванията върху съставките установиха, че те съдържат лой, сланина и сол, но доколкото беше възможно да се види, явно никой от студентите не е умрял...
- Тогава значи ги бием по баници, - оживи се Ридкъли.
- Вероятно, г-н Архиканцлер, въпреки че не мисля, че качеството на баниците играе някаква роля...
Той спря, защото вратата се отвори пред нашествие на подсилена, тежкотоварна количка за закуски. Понеже не беше задвижвана от Нея, магьосниците не и обърнаха повече внимание, а се съсредоточиха върху подаването на чашки, предаването по кръг на захарницата, инспекция на качеството на шоколадовите бисквити с оглед да се набарат повече от тях отколкото се полага на едно лице, и разните други дребни машинацийки, без каквито комисията би била хитроумно изобретение за бързо приемане на стойностни решения. Когато дрънченто утихна и борбата за последната бисквита беше изчерпана, Ридкъли звънна с лъжичката си по ръба на чашата си за тишина, макар че поради това че той беше Ридкъли, това само добави към общата врява шума от счупен порцелан. Когато момичето отговарящо за количката попи всички поражения с гъбата си, той продължи:
- Скандирането, господа, на пръв поглед изглежда като поредната странична подробност, но имам основания да считам, че то притежава известна сила, която не можем да пренебрегнем без опасност от сурови последствия. Както може да се види, преводачите на музея смятат, че съвременните ритнитопковски песни първоначално са били химни към богинята, призоваващи я да дари с благосклонността си съответния отбор, докато по краищата на игрището танцували наяди, които да вдъхновяват играчите за по-велики спортни постижения.
- Наяди? - обади се Завеждащият катедра Неопределени Изследвания - Те нали бяха водни нимфи? Девойки с много тънки влажни дрехи? Защо ще са му нанякого да му се мотаят наоколо? Освен това те не давеха ли моряци като им пееха?
Ридкъли остви замисленото мълчание да увисне за малко във въздуха преди да го наруши:
- За щастие не мисля че в наши дни някой ще очаква да играем ритнитопка под водата.
- Баниците ще изплуват, - отбеляза Завеждащият катедра Неопределени Изследвания.
- Не задължително, - възрази Пондър.
- А какво е положението с облеклото, г-н Стибънс? Да приемем, че има все някакво?
- Температурите в древността са били по-високи. Мога да ви уверя, че никой няма да настоява на голота.
Пондър би могъл да забележи тракането, когато момичето с чаената количка замалко не изпусна една чаша, но беше достатъчно великодушен да не забележи, че е забелязал. Той продължи:
- Понастоящем екипите на отборите се състоят от стари ризи и къси панталони.
- Колко къси? - поинтересува се Завеждащият катедра Неопределени Изследвания с известна настойчивост в глата.
- Не много над коляното, както разбрах, - отговори Пондър - Има ли вероятност това да създаде проблем?
- Да има. Коленете трябва да са покрити. Общоизвестен факт е, че видът на мъжки колене може да предизвика у жените масов неконтролируем присъп на похотливост.
Откъм количката със закуските пак нещо се раздрънча, но Пондър не му обърна внимание, защото в момента и неговата глава малко се беше раздрънчала.
- Сигурни ли сте за това, сър?
- Това е установен факт, млади ми Стибънс.
Пондър тази сутрин беше открил сив косъм на гребена си, така че не беше в настроение да остави такова нещо да мине ей така.
- И в кои точно книги... - започна той, но Ридкъли го прекъсна с необичайна дипломатичност. Обикновено той обичаше дребните дрязги помежду преподавателския състав.
- Няколко допълнителни сантиметра, които да ни защитят от стъпкване от тълпи дами не би трябвало да представляват проблем, нали, господин Стибънс? О-па...
Това последното беше към Гленда, която беше изпуснала две лъжици на килима. Тя му направи бегъл реверанс.
- Ъ, да... и ще трябва да носим цветовете на университета, - продължи той с намек за безпокойство.
Ридкъли се гордееше с това, че се отнасяше добре с персонала, и действително го правеше когато се случеше да се сети за тях, да но това изражение на интелигентна изненада на лицето на това закръглено момиче го безпокоеше. Беше все едно някоя кокошка да му намигне.
- Хъм, да точно така, - продължи той - Добрата стара червена фанелка, каквато носехме в дните като гребах, с двете големи лататински U отпред, прями и дръзки...
Той хвърли един поглед към прислужницата, която се мръщеше. Но той нали беше Архиканцлерът, нали така? Не пишеше ли така на вратата му?
- Токно това ще е, - обяви той - Ще я видим тая работа с баниците, макар че съм виждал разни работи в баници, които не са много много за гледане, ха-ха-ха, и ще приспособим добрата стара червена фанелка. Какво има по-нататък, г-н Стибънс?
- По отношение на песента, сър. Помолих Магистъра на Музиката да поработи върху няколко варианта, - поде гладко Пондър - Необходимо е да изберем отбор колкото е възможно най-бързо.
- Не виждам за какво е това припиране, - оплака се Завеждащият катедра Неопределени Изследвания, който замалко не беше клюмнал след изобилието от шоколадови бисквити.
- А сетете се, завещанието, - напомни Завеждащият катедра Посмъртни Комуникации - Ние...
- Pas devant la domestique! - прекъсна го Лекторът по Съвременни Руни.
Ридкъли този път вече автоматично погледна Гленда и остана с натрапчивото чувство, че ето ти една жена решена спешно да изучи определен чужд език. Идеята беше смахната, но и възбуждаща. До този момент той никога не беше мислил за слугините в единствено число. Те нали всичките бяха... прислуга. Той беше учтив с тях, усмихваше се когато беше уместно. Допускаше, че и те вършат и други неща освен да сервират и отсервират, примерно понякога напускаха за да се омъжат, а понякога просто... напускаха. Чак до този момент обаче той изобщо не си беше помислял, че те може и да мислят, още пък по-малко беше помислял какво мислят те, а най-малко от всичко, какво мислят за магьосниците. Той отново се обърна към масата.
- А кой ще извършва скандирането, Господин Стибънс?
- Гореспоменатите привърженици, феновете, сър. Това е съкращение от „фанатици”.
- А нашите ще бъдат... кои по-точно?
- Е, ние все пак сме най-големият работодател в града, сър.
- В интерес на истината мисля че това е Ветинари, а как би ми се искало по всички демони да знам, на кого точно дава работа той, - отбеляза Ридкъли.
- Убеден съм, че нашият верен персонал ще ни подкрепя, - изръси Лекторът по Съвременни Руни, обърна се към Гленда и за смайване на Пидкъли я попита облизвайки се - Сигурен съм че ти ще ни бъдеш фенка, нали, детето ми?
Архиканцлерът се облегна удобно. Имаше ясното предчувствие, че ще стане забавно. Добре де, тя не се изчерви, нито пък се разкрещя. Фактически не направи нищо, освен внимателно да прибере порцелана.
- Аз подкрепям Кукличките, сър. Винаги съм била за тях.
- Те добри ли са?
- Точно сега са в труден период, сър.
- А, тогава предполагам, че ще пожелаете да подкрепяте нашия отбор, който ще е наистина извънредно добър!
- Не мога да направя това, сър. Всеки трябва да си подкрепя отбора, сър.
- Но нали току що каза, че те не се оправяли много добре.
- Точно тогава човек си подкрепя отбора, сър. Иначе си минавач.
- А минавач значи...
- Някой който се скъсва от викане докато всичко върви добре, а като започнат загуби, минава към други. Те винаги викат най-силно.
- И цял живот ли викате замо за един отбор?
- Е, ако се преместиш в друг квартал, няма лошо и да минеш другаде. На никой няма да му пука, освен ако не идеш при някой върл враг, - тя видя озадачените им физиономии и поясни - Като Напхил Юнайтед срещу Грамадите, или като Кукличките срещу Мътни Извор, или като Месари Кочина Могила срещу Глигани Петльова улица. Нали се сещате.
След като те явно не се сетиха, тя продължи:
- Те се мразят истински. Винаги са се мразили и винаги ще се мразят. Срещите им са лоша работа. Тогава кепенците се затварят. Не знам какво ще кажат съседите ми, ако ме видят да похваля някой мътняк.
- Но това е ужасно! - възкликна Лекторът по Съвременни Руни.
- Извинете, госпожице, - обади се Пондър - но повечето от тези двойки са разположени доста наблизо едни от други, защо тогава се мразят толкова?
- Това поне е лесно, - обясни д-р Хикс - Трудно е да мразиш хора които са някъде далече. Забравяш колко противни са. А брадавиците на комшията ги виждаш всеки ден.
- Точно такива цинични забележки бих очаквал от един посмъртен комуникатор, - измърмори Лекторът по Съвременни Руни.
- Или от реалист, - намеси се с усмивка Ридкъли - Но Кукличките и Мътни извор са на противоположните страни на града, госпожице.
Гленда сви рамене:
- Знам, но винаги си е било така. Така си е и толкова. Аз друго не знам.
- Е добре, благодаря ви...? - нямаше съмнение в увисналата въпросителна.
- Гленда, - представи се тя.
- Виждам, че има много неща, което още не разбираме.
- Да, сър. Всичко, - не беше смятала да каже това на глас, а просто и се изплъзна от устата.
Магьосниците бяха потресени и объркани, защото се беше случило нещо, което просто не можеше да го бъде. Със същия успех количката с чая можеше да вземе да изцвили. Ридкъли плясна с ръка по масата преди останалите да са намерили думи.
- Добре го рекохте, госпожице, - разсмя се той, докато Гленда чакаше подът да се разтвори и да я погълне - И съм сигурен, че забележката ви е дошла от сърце, защото няма начин да е дошла от ума ви.
- Съжалявам, сър, но господинът ме попита за мнението ми.
- А ей това сега пък беше от ума. Браво, - одобри Ридкъли - Така че, значи, окажете ни любезността да ни запознаете с вашите мисли, госпожице Гленда.
Все още в шок Гленда се взря в очите на Архиканцлера и прочете в тях, че сега не е време за друго освен за дързост, но си беше и обезпокоително.
- Ами, за какво е всичко това, сър? Ако искате да играете, просто давайте, а? Защо ви е да променяте нещата?
- Играта ритни-топката е твърде изостанала от времето си, Госпожице Гленда.
- Добре де, но и вие също... Извинядайте, извинявайте, но, добре де. Нали разбирате. Магьосниците винаги са си магьосници. Тук няма много промени, нали? Пък вие ми говорите за някакъв Магистър на Музиката да напишел нова песен, а тея неща не стават така. Песните ги прави Блъсканицата. Те просто стават. Те просто, ами, все едно изникват от въздуха. А пък баниците са си направо ужасни, вярно, да, но като си в Блъсканицата и времето е мокро и палтото ти е прогизнало, а обувките ти текат, а ти като задъвчеш баницата си и знаеш че и всички останали също си дъвчат баниците, а мазнината се стича по ръкавите ти, ами тогава, сър, просто нямам думи, сър, не знам как да го изразя, сър. Това е едно такова чувство, не мога да го опиша, но е като да си малко детенце на Прасоколеда, и човек не може да го купи, не може да му напише разписания и организации, нито да го излъска, нито да го опитоми. Извинявайте, че говоря така, без да ми е според положението, сърове, но така или иначе, това е то. Трябва да сте го изпитали, сър. Баща ви не ви ли е водил на мач?
Ридкъли огледа Съвета и отбеляза известна влажност в очите им. Магьосмиците бяха предимно от онова поколение, от което се ковяха дядовците. Освен това бяха преобладаващо, ами преобладаващи, и претрупани с цинична опакост и наслояванията на годините, обаче... мирисът на мокри евтини балтони, винаги съдържащи на вид и вкус нюанси на сажда, и баща ти, или може би дядо ти, как те качва на раменете си, така че ето те, високо над всичките евтини шапки и шалове, така че можеш да почувстваш топлината на Блъсканицата, да наблюдаваш приливите и отливите и, да усещаш пулса и, а после, все по някое време, ще получиш баничка, или може би половин баничка, ако времената се окажеха особено тежки, а пък ако са наистина тежки, ще е шепа мазни тлъсти грахчета, които се ядат едно по едно, така че да разтеглиш времето за ядене... а пък ако времената се окажеха благодатни, можеше пък да има и истински лакомства, като например цял хот дог който да си го изядеш целия сам, или пък паничка чорба с плуващи по повърхността жълти капки мазнина и парчета хрущял, които можеше да дъвчеш на връщане за вкъщи, месо, което сега не би хвърлил и на куче, но което си беше свещеният лотос споделян с боговете тогава посред дъжда и виковете, в лоното на Блъсканицата...
Архиканцлерът премигна. Всичко това не беше траяло и миг, освен ако човек не брои седемдесетте години, които си отминаха ей така.
- Ъ, много образна аргументация, - похвали той и се посъвзе - Добре обосновани интересни становища. Обаче, разберете ни, ние имаме отговорности. В крайна сметка този град е бил само шепа селца преди да бъде построен моят университет. Дълбоко сме обезпокоени от вчерашните улични боеве. Дочухме и слухове, че някой е бил убит само защото е подкрепял неподходящия отбор. Не може просто да останем настрана и да оставим да се случват подобни неща.
- Тогава значи ще затворите Гилдията на Убийците, така ли, сър?
Всички усти ахнаха в потрес, включително и нейната собствена. Единствената рационална мисъл, която не избяга панически от ума и беше: „Интересно, дали оная работа в Гилдията на Шутовете още е свободна? Заплатата е мизерна, но пък те могат да оценят един пай.” Когато тя се осмели да вдигне поглед, Архиканцлерът се беше загледал в тавана, а пръстите му барабанеха по масата. „Трябваше да съм по-внимателна”, - дуднеше Гленда в собственото си ухо - „Това става като се разбърбориш с разни хайлайфни. Ще се забравиш коя си ти, те обаче няма да забравят кои са те”.
Барабаненето спря.
- Интересен аргумент, и много уместен, - рече Ридкъли, - поради което ще изложа отговора си по следния начин, - той щракна с пръсти и с пукане и мирис на шипки във въздуха над масата изникна малко червено кълбо.
- Първо, Убийците, макар и смъртоносни, не са такива напосоки, а фактически представляват опасност преди всичко един за друг. От наемно убийство следва да се боят, най-общо казано, тези, които са достатъчно могъщи да прибегнат до такова, общо взето, в целите на самозащита.
Още едно светещо кълбо се присъедини към предишното.
- Второ, за тях е въпрос на принцип да не бъде увредена никаква собственост. Те са неизменно учтиви, деликатни, пословично безшумни и дори не биха си помислили да загробват някого на обществено място.
Появи се трето кълбо.
- Трето, те са надлежно организирани и, следователно, са податливи на влияние от страна на държавния апарат. Лорд Ветинари много държи на такива неща.
Четвърта сфера се материализира с пукот.
- И четвърто, самият Лорд Ветинари е следвал за наемен убиец със специализации потайност и отрови. Не съм убеден, че той ще раздели вашето мнение. А той все пак е Тиранин, независимо че е развил тиранията до такава степен на метафизично съвършенство, че действа не толкова със сила, колкото с въображение. Той, разбирате ли, не е длъжен да се вслуша във вас. Не е длъжен да се вслушва дори и в мен. Той се вслушва в града. Не знам как го прави, но точно това прави. И играе на него като на цигулка, - Ридкъли се позамисли и продължи - или като на най-сложната игра, която можете да си представите. Градът функционира, не перфектно, но по-добре отколкото е функционирал когато и да е било преди. Така че мисля, че е дошло време да се промени и ритнитопката, - той се усмихна виждайки изражението и - Каква длъжност заемате, млада госпожице? Защото там само се хабите напразно.
Вероятно това ще да е било замислено като комплимент, но Гленда, както главата и беше така препълнена с думите на Архиканцлера, че те се сипеха с дрънчене от ушите и, чу себе си да казва:
- Никак не се хабя даже, сър! Никога не сте опитвали по-хубави баници от моите! Аз отговарям за Нощната Кухня!
Метафизиката на прагматичната политика не фигурираше сред интересите на повечето присъстващи, но виж от баници те разбираха, и още как. Тя и досега беше в центъра на вниманието им, но сега интересът им наистина се разпали.
- Наистина ли? - обади се Лекторът по Съвременни Руни - А ние мислихме, че е онази, красавицата.
- Нима? - усмихна му се Гленда - Е, аз отговарям за нея.
- А кой прави онази великолепна баница дето ни я пращате понякога, онази с пастата от сирене и горещия лучен слой?
- Ораческата Баница? Аз, сър. По моя собствена рецепта.
- Наистина ли? И как постигате.маринованите лукчета да издържат печенето и да са все така крехки и хрупкави? Просто изумително!
- По моя собствена рецепта, сър, - каза твърдо Гленда - Нямаше да е моя собствена, ако я разправях наляво и надясно.
- Добре казано, - намеси се весело Ридкъли - Не може просто ей така да седнеш да разпитваш майстори за тайните на техния занаят, стари мой приятелю. Тея работи просто не се правят и толкоз. А сега обявявам че това съвещание е достигнало до решение, макар че фактически ще обява какво е то по-късно, когато го взема, - той пак се обърна към Гленда - Благодаря ви че бяхте толкова любезна да дойдете тук днес, Госпожице Гленда, а аз няма да разпитвам как така млада дама работеща в Нощната Кухня налива тук чая по пладне. Да имате случайно да ни посъветвате още нещо?
- Е, - започна Гленда, - щом като питате... Не, всъщност не е моя работа...
- Сега едва ли е най-подходящото време за срамежливост, не мислите ли?
- Е добре, става дума за екипа ви. Това значи цветовете на отбора ви. С червеното и жълтото нищо лошо, тях точно никой друг не ги използва, но, ами, искате значи две големи U-та отпред, така ли? Едно такова UU? - тя размаха ръце пред себе си.
- Да, съвършено точно така. В крайна сметка това сме си ние, - кимна Ридкъли.
- Сигурни ли сте? Имам предвид, знам, че вие господа сте ергени и така нататък, но... добре де, с тях ще изглеждате сякаш имате женски гърди. Честна дума.
- О богове, сър, ама вярно., - сепна се Пондър - Тази форма би била доста злощастна...
- Що за ум трябва да има човек, който би видял такова нещо в две невинни буквички? - възмути се Лекторът по Съвременни Руни.
- Не знам, сър, - отговори Гленда - Но всички мъже гледащи ритнитопка имат по един такъв. Освен това ще лепнат някой прякор. Те това много го обичат.
- Подозирам, че сте права, - рече Ридкъли - но аз никога не съм имал такива проблеми навремето като гребах.
- Ритнитопковските запалянковци са по-невъздържани в езика, сър, - изтъкна Пондър.
- Да, освен това навремето ние бяхме доста невъздържани като се опреше до мятането на огнени кълба, доколкото си спомням, - замисли се Ридкъли - Тюх да му се не види. Тъкмо си мислех пак да попроветря малко стария парцал. Но все пак съм сигурен, че можем да попроменим малко дизайна, така че да се избегнат всякакви смущаващи детайли. Още веднъж ви благодаря, Госпожице Гленда. Женски гърди значи? За малко да се натресем, без майтам. Пожелавам ви приятен ден, - и той затвори вратата зад количката, която Гленда буташе като за състезание...
Моли, старшата прислужница в Дневната Кухня я чакаше като на тръни през един коридор от там. Тя спихна от облекчение когато Гленда взе завоя дрънчейки с празните съдини.
- Всичко ли мина добре? Нещо да се е оплескало? В голяма беля ще се вкарам, само да се е оплескало нещо. Кажи ми, че нищо не се е оплескало!
- Всичко си беше наред, - увери я Гленда и си спечели подозрителен поглед.
- Ама сигурна ли си? Дължиш ми услуга за това!
Законите за запазването и дълженето на услугите са едни от най-фундаменталните в мулти-вселената. Първият закон гласи: никой не иска само една услуга; втората молба (след приключването на първата услуга), с предисловието „и ако не съм твърде нахална...” представлява искане за още една услуга. Ако гореспоменатата втора молба не бъде удовлетворена, то съгласно втория закон, нуждата от каквато и да е благодарност и отплащане за първата услуга става равна на нула, така че, по силата на третия закон, направилият услугата не е направил изобщо никакви услуги, при което се стига до колизия на цялата система от услуги.
По сметките на Гленда обаче, в течение на годините тя е правила множество услуги, а самата тя дължеше малко. Освен това тя имаше причина да счита, че Моли е прекарала много добре дошлата и почивка в обятията на приятеля си, който работеше във фурната.
- Ще можеш ли да ме вкараш на банкета в сряда вечерта?
- Ще ме извиняваш, но този който определя кой ще сервира там, е икономът, - възрази Моли.
Да бе, и ще определи дългокраките кльощави момичета, помисли си Гленда.
- А и изобщо защо ти е да се набутваш в това? - продължи Моли - То си е търчане до припадане за никакви пари, ако си говорим честно. Да де, след такова голямо събитие изкарваме прилични остатъци, но точно на теб това защо ти е? Всеки знае, че ти си царицата на остатъците! - тя се запъна, доста неловко - Искам да кажа, че всички знаем, колко си добра в правенето на възхитителна храна, от която винаги почти нищо не остава, - опита се да замаже тя - Наистина това исках да кажа!
- Не мисля, че си искала да кажеш каквото и да е друго, - задържа тона си спокоен Гленда, но след малко пак го повиши добавяйки - А за услугата мога да ти се отплатя още сега! Имаш два брашнени отпечатъка от ръце на дупето си!
Погледът който и беше върнат не беше голяма победа, но пък дават ли ти дръж. Въпреки това, цялата тази странна сцена, за която тя беше сигурна че ще има да съжалява, и беше отнела твърде много време. А имаше да уреди всичко в Нощната Кухня.

След като се затвори вратата зад необичайно прямата прислужница, Ридкъли многозначително кимна към Пондър:
- Е добре, господин Стибънс. Цялото време докато аз си приказвах с нея, вие не откъсвахте поглед от тавмометъра си. Изплювайте камъчето.
- Нещо доста заплетено е, - запъна се Пондър.
- А аз пък да си мисля, че зад цялата тази работа с амфората бил стоял Ветинари, - омърлуши се Ридкъли - Трябваше да се сетя че той никога не е толкова неизтънчен.
- О, аз от самото начало си предположих, че ще стане нещо такова, - обади се Лекторът по Съвременни Руни.
- Именно, - присъедини се и Завеждащият катедра Неопределени Изследвания - И на мен ми мина през ума, още когато за пръв път го зърнах във вестника.
- Господа, - изхъмка Ридкъли - Направо ми скрихте топката, като ви гледам, как точно в момента, когато ми дойде идея, каква е работата с нещо си, и вие се оказва че сте го знаели от по-преди. Направо съм изумен.
- Извинявайте, - намеси се д-р Хикс - но аз си нямам абсолютно никаква представа, какви ги говорите.
- Ама ти си загубил досег със света! Прекарвате твърде много време в подземията, драги ми господине! - каза му строго Лекторът по Съвременни Руни.
- И това е защото вие не ми давате да излизам достатъчно често! А нека ви напомня, че ми се налага да поддържам жизненоважен рубеж на космическа защита на това учебно заведение с персонал числящ точно едно лице? Добре де, като казах лице... но там е работата, че и той е умрял!
- Чарли ли имаш предвид? Спомням си го аз стария Чарли, но добре си бачка, - каза Ридкъли.
- Да, но постоянно се разглобява, - въздъхна Хикс - Старая се да ви държа в течение чрез месечните ми отчети. Надявам се че ги четете...
- Кажете ми, д-р Хикс, - прекъсна го Пондър - да сте изпитали нещо необичайно докато тази млада дама ни говореше толкова красноречиво?
- Ами да, разбира се, за момент имах много приятни спомени за баща ми.
- Също както, със сигурност, всички ние, - продължи Пондър и около масата се закима тържествено - А аз изобщо не си спомням баща ми. Отгледаха ме едни лели. Изпитах дежа ву, без да съм имал оригиналното ву.
- И не е било магия? - предположи Лекторът по Съвременни Руни.
- Не. Религия, както подозирам, - произнесе се Ридкъли - Призовано божество, такива ми ти работи.
- Не призовано, Муструм, - поде д-р Хикс - А откликнало на въпиющо кръвопролитие!
- А, без такива, - Ридкъли се изправи - Този следобяд бих искал да поставя един малък експеримент. Няма да приказваме за ритнитопка, няма да спекулираме за ритнитопка, няма да се тормозиме за ритнитопка...
- А ще ни накараш да я играем, нали? - оклюма Лекторът по Съвременни Руни.
- Да, - подтвърди Ридкъли, повече от малко разочарован че му развалиха едно толкова ефектно въведение - Само лека разглявка, колкото да придобием опит от първи ръце за това как се играе тази игра.
- Ъ. Ако сме точни, според новите правила, под които имам предвид древните правила, които сме взели за модел, опитът от първи ръце ще означава никакви ръце, - уточни Пондър.
- Добре казано бе човек. Ще разпространиш ли вестта? Упражнение по ритнитопка на моравата като свършим обяда!