****
Тъмнина.
Сам Ваймс издрапа по хълма, уморен до кости.
Беше топло, по-топло отколкото беше очаквал. Потта засмъдя в очите му. Вода плискаше под краката му и караше ботушите му да са подхлъзват. А отпред, отгоре на склона крещеше дете.
Знаеше че беше извикал. Можеше да чуе дъха си как свисти в гърлото му, можеше да усети движението на устните си, но не можеше да чуе думите които изрича, отново и отново. Усещаше тъмнината като студено мастило. Пипалата и пълзяха из главата и тялото му, забавяха го, дърпаха го назад.....
А сега идваха към него с пламъци. Ваймс примигна, и усети че се взира в камината. Пламъците трепкаха спокойно. Чу се шумолене на дреха щом Сибил се върна в стаята, седна и вдигна това което кърпеше. Той я погледна, тъпо. Тя кърпеше неговите чорапи! Имаха прислужници за тази работа, а тя му кърпеше чорапите! Не беше като да нямаха пари, той можеше да си купува по един чифт всеки ден. Но тя изповядваше идеята, че това са задължения на съпругата и го правеше. Действаше успокояващо, по някакъв странен начин. Срамното беше обаче, че тя всъщност въобще не беше добра в замрежването на дупки , затова Сам получаваше чорапи чиито пети имаха огромни шевове от пресичаща се вълна. Във всеки случай той ги носеше и никога не отваряше дума за това.
- Оръжие изстрелващо пламък! - каза той бавно.
- Да, сър!- каза Керът.
- Джуджетата имат оръжие което изстрелва огнени пламъци!
- Дълбинните ги използват за да взривяват джобовете с минен газ. -каза Керът. – Никога не съм очаквал да ги видя тук!
- Става оръжие ако някое копеле го насочи срещу мен!- каза Ваймс. – колко газ очакват да намерят в Анкх-Морпорк?
- Сър? Дори реката се пали през горещите лета!
- Добре, добре. Признавам го!- Ваймс отстъпи, неохотно.
- Искам да се увериш че вестта се е разпространила, става ли? Всеки който бъде видян с някое от онези неща, първо ще бъде застрелян а после няма да има смисъл да му задаваме въпроси. И таз добра, само това ни трябваше! Имаш ли още нещо да ми казваш капитане?
- Ами, в края на краищата успяхме да видим тялото на Трошибут.- каза Керът. –Какво мога да кажа? На китката си имаше символа който показва самоличността му, а кожата му беше бледа. Имаше ужасна рана на тила. Казаха че това е Трошибут. Аз не мога да го докажа. Това което мога да кажа е ,че не е умрял там където ни казаха, нито пък когато казаха че е умрял.
- Защо?- каза Ваймс.
- Кръвта, сър. -каза Сали. – Трябваше да има кръв навсякъде. Разгледах раната. Това което е ударено от боздугана вече е било мъртво тяло, и той не е бил убит в този тунел.
Ваймс вдиша бавно няколко пъти. Имаше толкова много гадости в този случай, че се налагаше да ги преглъщаш едно по едно.
- Притеснявям се капитане. – каза той. – Знаеш ли защо? Защото имам чувството, че много скоро от мен ще поискат да потвърдя, че има доказателства за това, че престъплението е извършено от трол. Което, приятелю, ще бъде като да известя избухването на война!
- Вие ни изпратихте да разследваме сър!- каза Керът.
- Да, но не очаквах да се върнете с грешен резултат! Цялата тази работа смърди! Глината от Кариерната Улица е нагласена работа, нали?
- Трябва да е било така. Троловете не си чистят краката често, но да ходи изкалян през цялото време? Никакъв шанс.
- А и те не зарязват боздуганите си след себе си, също.- измърмори Ваймс. – Значи е нагласено, нали така? Но е нагласено така че наистина да излезе че е бил трол! Ангуа беше ли сигурна?
- Положително, сър.- каза Керът. – Ние винаги сме се доверявали на носа и преди. Извинете, сър, тя трябваше да излезе и да подиша чист въздух. Тя и без това се беше преуморила, а и вдша доста от онзи дим.
- Мога да си представя!- каза Ваймс. По дяволите,мислеше си той. Стигнахме точно до момента в който трябва да кажа на Ветинари, че прилича на недообмислена вътрешна работа, нагласена така сякаш трол го е направил, а ние открихме, че там е имало трол. Уф, това беше не може да се разчита на уликите.
Сали се покашля учтиво.
- Плам беше шокиран и уплашен когато капитанът намери черепа сър, каза тя. – Не беше преструвка. Сигурна съм в това. Беше на път да рухне от ужас. Също и Умношлем, през цялото време.
- Благодаря ти за това редови полицай.- каза Ваймс дрезгаво. – Подозирам че аз ще се чувствам по същия начин когато излезна навън с мегафон и се развикам:"Здравейте момчета, добре дошли на повторението на битката в Долината на Куум! Хей , хайде да я спретнем точно тук в града!"
- Аз не мисля, че трябва да го направите точно така сър! -каза Керът.
- Ами , да, може би ще се опитам да бъда малко по- изтънчен, след като го спомена!- каза Ваймс.
- А и това ще бъде поне шеснайстата битка определена като битката в Долината на Куум – започна Керът , ... или седемнадесетата ако броим онази при Прохода Вилинус, което си е било по-скоро суматоха. Само три от тях са били в истинската Долина Куум, тази която е обезсмъртена в картината на Калпазански. Казват, че била доста точна. Разбира се, отнела му е години.
- Невероятна работа. - каза Сибил, без да вдига поглед от кърпежа. – Знаете ли, тя е принадлежала на семейството ми преди да я дадем на музея.
- Прогресът не е ли чудесно нещо, капитане?-каза Ваймс, влагайки в тона си толкова сарказъм колкото можа, тъй като Керът въобще не можеше да го разпознае. – Когато си спретнем наша битка в Долината на Куум, приятелят ни Отто ще има възможността да и направи цветни снимки по една част на секунда! Прекрасно. Доста време мина откакто този град е бил изгорен до основи.
Трябваше да скочи и да се впусне в действие. Някога щеше да го е направил. Но сега, може би трябваше да се възползва от тези ценни мигове да се справи с положението преди да хукне.
Ваймс се опита да мисли. Не си представяй това като голяма кофа със змии. Мисли за него като за нашествие на змии , но една по една! Опитай се да подредиш нещата. Сега, какво трябва да се направи най-напред?
Всичко!
Добре, опитай различен подход!
- Какви са тези знаци в мината? - каза. - Онзи Умношлем ми нарисува един. Видях още един на стената. А и ти си нарисувал един.
- „Призоваващата Тъмнина” - каза Керът. -Да. Беше надраскано на всякъде.
- Какво означава?
- Ужас, сър!- каза Керът убедено. – Предупреждение за нещо ужасно което идва.
- Ами, ако някое от онези дребни гаднярчета излезе на повърхността с един от тези огнемети в ръка това ще се сбъдне. Но ти спомена че са го надраскали по стените? Керът кимна.
- Трябва да знаете нещо за джуджешките мини сър. Те са нещо като....
....темпераментен парник, така ги виждаше Ваймс, въпреки че никое джудже не би ги описало по този начин. Човеците биха откачили ако трябваше да живеят така, нагъчкани заедно, без истинско усамотение, да виждат едни и същи лица всеки ден, години наред, чак до края. А и щом като имаха маса остри оръжия под ръка, щеше да е само въпрос на време преди по покривите да завали кръв.
Джуджетата не полудяваха. Те се вкопчваха в работата си сериозно, мрачно и ревностно. Но пък драскаха минни знаци.
Беше като неофициално гласуване, гласоподаване чрез графити, да покажеш твоето виждане за това как вървят нещата. В пределите на мината всеки проблем ставаше проблем на всички, тревогата преминаваше от джудже на джудже като светкавица. Знаците earthed it. Те бяха отдушник, освобождение, начин да покажеш какво си изпитал без да предизвикваш никого( заради острите оръжия!).
Призоваващата Тъмнина: Ние очакваме това което идва със страх. Друг превод може да значи в действителност: Покайте се, вий грешници!
- Има стотици руни за тъмнина.-каза Керът. –Някои от тях са част от ежедневния обикновен джуджешки, разбира се, като Дългата Тъмнина. Има много такива. Но някои са ...
- Мистични?- предположи Ваймс.
- Невероятно мистични сър. За тях има книги и книги за книгите. А начинът по който джуджетата възприемат книгите и думите и руните... ами няма да го повярвате сър. Те вярват, че светът е бил написан сър. Всички думи имат огромна сила. Унищожаването на книга е по-лошо от убийството на дълбинно джудже.
- До известна степен съм наясно с това!- каза Отговорникът по Черна дъска Ваймс.
- Някои от дълбинните вярват, че мрачите знаци са истински!- продължи Керът.
-Ами, ако можеш да видиш написаното на стената....- започна Ваймс.
- Истински в смисъл живи сър!- каза Керът. – като че ли те съществуват някъде дълбоко в тъмнината под света, и сами са се написали. Има Очакващата Тъмнина ... това е тъмнината която изпълва нова дупка. Последната Тъмнина ... не знам много за тази, но има също и Начална Тъмнина. Дишащата Тъмнина рядко се среща. Викащата Тъмнина много опасна. Говорещата Тъмнина, Хващащата Тъмнина. Тайната Тъмнина –това съм го виждал. Няма проблем с тях. Но Призоваващата Тъмнина е много лош знак. Чувал съм от старите джуджета да говорят за това. Казваха че това може да накара лампите да избягат, и още много по –лоши неща. Когато хората започнат да изобразяват този знак, нещата тръгват много на зле!
- Това е много иннтересно, но...
- Всички в мината са нервни до козирката сър. Опънати са като жици. Ангуа каза че може да го подуши, но и аз можах сър. Израстнал съм в мина. Когато нещо не е наред, всички го прихващат.
В дни като тези, сър, баща ми спираше минните работи. Ставаха твърде много злополуки. Честно казано сър, джуджетата са откачили от притеснение. Знаците на Призоваващата Тъмнина са навсякъде. Вероятно е работа на миньорите, те са се крили откакто са дошли тук. Усещат че има нещо много нередно, но единственото което могат да направят е знак.
- Е, главният им граг беше убит.....
- Мога да усетя атмосверата в мината сър. Всяко джудже може. А тази е задръстена от страх, ужас и страшен смут. И има по-лоши неща в Дълбините от Призоваващата Тъмнина.
Ваймс веднага видя във въображението си отмъстителна тъмнина да се надига от пещерите като прилив, по-бързо отколкото човик може да бяга...
... което си е тъпотия. Не би могъл да видиш тъмното.
Я почакай, макар че ... понякога би могъл. В старите дни, когато той дежуреше само нощем, познаваше всички отсенки на тъмнината. И понякога усещаше тъмнината толкова плътна, че почти трябваше да си пробива път през нея. Това бяха нощи в коита конете бяха плашливи, кучетата скимтяха, а в района на кланиците животните разбиваха кошарите си. Бяха необясними, също като онези нощи, които бяха доста светли и сребристи дори когато нямаше луна в небето. Той се беше научил, по онова време, да не използва онзи малък стражнически фенер. Светлината само разваляше зрението му, заслепяваше го. Той се взираше в тъмнината докато тя мигне. Измерваше я с поглед.
-Капитане, нещо малко се пообърках!- каза Ваймс. – Аз не съм израснал в мина. Дали тези знаци се появяват, защото джуджетата мислят, че ще се случат лоши неща и искат да се предпазят от тях, или защото искат лошите неща да се случат?
- Може и да е заради трите едновременно!- каза Керът, потрепервайки. – Може да стане доста напечено когато нещата в мината не вървят .
- О, мамка му!
- О, може да е ужасно, сър. Повярвайте ми. Но никой не би надраскал най-лошия знак и да желае това да се случи. Само рисунката не би била достатъчна, впрочем. Трябва да искаш да се случи и със последния си дъх.
- И какво е това което ще се случи?
- Не бихте искал да знаете сър.
- Не! Искам да знам!- каза Ваймс.
- Не. Не искате да знаете, сър. Наистина!
Ваймс беше на път да се развика, но беше спрял да мисли за момент.
- Всъщност, да, не мисля че искам! – съгласи се той. – Всичко се върти около истерия и мистицизъм. Това е само шантав фолклор. Джуджетата вярват в него. Аз не! Така ... как накара червеите да формират този знак?
- Лесно, сър. Само намазвате стената с парче месо. Това е празник за червеите. Исках да разтърся Плам малко. Да го изнервя, както сте ме учил. Исках да му покажа, че знам за знаците. В крайна сметка аз съм джудже!
- Капитане, вероятно не сега е момента да ти напомням, но...
- О, зная че хората се смеят, сър. Джудже високо шест стъпки! Но да си човек само означава да си роден от човешки родители. Това е лесно. Да си джудже не значи, че трябва да си роден от джуджетата, въпреки че би било добро начало. Става въпрос за това което правиш. Определени церемонии. Аз съм ги направил. Така че, аз съм човек и джудже. На дълбинните им е трудничко да се справят с това.
- Отново е намесена мистика нали?-каза Ваймс с досада.
- О да, сър.- Керът се изкашля.
Ваймс разпозна това специфично кашляне. Това означаваше, че лоши новини витаят в ума на капитана и че той се чуди как да ги подреди за да паснат на наличното не-съвсем-съществуващо-резервно пространство в главата на Ваймс.
- Изплюй камъчето капитане!
- Ъъ, този малък симпатяга се намери!- каза Керът, като отвори дланта си. Цариградско грозде стоеше изправено.
- Тичах през цялото време, Напиши Името Си Тук!- каза то гордо.
- Забелязахме го да тича покрай канала. - каза Керът. – Не беше трудно да видиш бледозелен блясък като този.
Ваймс изкара кутийката на Цариградско грозде от джоба си и я сложи на пода. Духчето се изкатери вътре.
- Оо, толкова е приятно! –каза то. – Хич не ми споменавайте за плъхове и котки!
- Преследваха ли те? Но ти си магическо същество, нали?- каза Ваймс.
- Те не го знаят!- каза духчето. - Сега, какво беше ... О, да. Ти поиска да проверя за преминаването на нощните товари. През последните три месеца медени каруци са прекарвали допълнителни товари от по средно четиридесет тона на нощ.
- Четиридесет тона? Това би напълнило голама стая! Защо не сме знаели за това?
- Знаел си, Напиши Името Си Тук! каза духчето. – Но те са излизали от всички порти, виждате ли, и вероятно никой пазач не е забелязал повече от една или две допълнителни каруци.
-Да, но те предаваха рапорти всяка нощ! Защо не сме го забелязали?
Получи се неловка пауза. Духчето се изкашля.
- Ъм, никой не чете рапортите, Напиши Името Си Тук. Те се явяват като, както ние в занаята ги наричаме, само-написани документи.
- Не трябваше ли някой да ги чете?- попита Ваймс.
Падна още една оглушителна тишина.
- Струва ми се, че това трябва да си ти, скъпи!- каза Сибил, докато внимаваше с карпенето.
- Но, аз съм командващият!- запротестира Ваймс.
- Да скъпи. Това е същността, наистина.,
- Но аз не мога да прекарвам цялото си време в прехвърляне на хартии!
- Тогава наеми някой друг да го прави скъпи!- каза Сибил.
- Мога ли ?- каза Ваймс.
- Да сър!- каза Керът. – Вие сте командващият.
Ваймс погледна духчето, което му се ухили благоразположено.
- Можеш ли да прегледаш всичко от входя....пода ....промърмори Ваймс-.....и да ми кажеш кое е важно?
- За мен е щастие, Напиши Името Си Тук! Само един въпрос, Напиши Името Си Тук. Кое е важно?
- Ами, фактът че скапаните каруцари са превозвали толкова много боклук извън града си е ужасно важно, не мислиш ли?
- Не бих могъл да знам, Напиши Името Си Тук!- каза духчето. - Аз, всъщност, не мога да мисля самичък. Но подозирам, че ако бях насочил вниманието ти към това преди месец, ти щеше да ми кажеш да си навра главата в патешки задник.
- Това е истина!- каза Ваймс кимайки. – Сигурно щях да го направя. Капитан Керът?
- Сър!-каза Керът, изправяйки се.
- Каква е ситуацията по улиците?
- Ами, тролски банди се навъртат в града през целия ден. Джуджетата, също. В момента доста джуджета се навъртат около Площад Сатор, сър, а доста тролове се струпват на площада на Счупените Луни.
- За колко точано става въпрос? каза Ваймс.
- Около хиляда, общо взето. Пили са разбира се.
- значи са точно в настроениу за битка!
- Да, сър. Достатъчно пияни за да оглупеят, но и достатъчно трезви за да не се строполят!- каза Керът.
- Интересно наблюдение, капитане!- каза Ваймс замислено.
- Да, сър. Говори се че ще започнат в девет. Разбрах че всичко е уточнено.
- Тогава, мисля че, преди да се е стъмнило, там трябва да има много ченгета точно между тях, не мислиш ли?-каза Ваймс. – Предай съобщението до всички Участъци на Стражата.
- Направих го, сър!- каза Керът.
- И виж да се подредят няколко барикади.
- Всичко е уредено, сър.
- И си извикал специалните?
- Уведомих ги преди час, сър.
Ваймс се поколеба.
- Трябва да съм там, капитане.
- Ще разполагаме с достатъчно мъже, сър, каза Керът.
- Но нямате достатъчно командири!- каза Ваймс. - Ако Ветинари ме привика утре да ме мъмри заради това, че е имало значителни безредици в центъра на града, не бих искал да му кажа: Прекарах спокойна вечер у дома.
Той се обърна към жена си.
- Съжалявам, Сибил.
Лейди Сибил въздъхна.
- Мисля че трябва да ди поговоря с Хавлък за часовете в които те задържа!- каза тя. – Нищо добро не ти се случва, да знаеш.
- Такава е работата скъпа. съжалявам.
- Добре стана, че накарах готвача да напълни манерка със супа тогава!
- Така ли?
- Разбира се. Познавам те Сам. И съм сложила няколко сандвича в чанта. Капитан Керът, искам вие да следите да изяжда по една ябълка и един банан. Доктор Ливада каза че той трябва да изяжда поне по пет парчета плод или зеленчук всеки ден!

*Б.пр. Dr. John "Mossy" Lawn –Доктор Джон "Мъхнатата Ливада". Според мен това би бил по-правилният превод на името на доктора по срамните болести, с който се срещаме за пръв път в „Нощна Стража”. Иначе Моси Лоун звучи добре и на български.

Ваймс се взираше вдървено в Керът и Сали, опитвайки се ги предупреди, че на първият полицай който се ухили или спомене нещо, на някого, въобще, някога, ще му се стъжни, ама наистина много!
- И, между другото, доматения кетчъп не е зеленчук!- добави Сибил. – Дори и изсъхналото нещо около гърлото на бутилката. Е, защо стърчите още тук?
***

- Има нещо което не исках да споменавам пред нейно сиятелство! - каза Керът, щом забързаха към Двора. - Ъ, Дотук е мъртъв сър.
- Кой е Дотук?
-Редови Полицай Хорас Дотук, сър? Ударен е силно в задната част на главата снощи? Когато бяхме на срещата? Когато стана онова, ъъ, "смущение"? беше закаран в Безплатната Болница?
- О богове. .: каза Ваймс. – Изглеждаше ми сякаш беше преди седмици. Той беше при нас само от два месеца!
- В болницата казаха че мозъкът му е умрял сър. Сигурен съм, че са направили всичко по силите си.
„А ние направихме ли от нашите? – се зачуди Ваймс. Но онова там беше кърваво меле, а павето дойде от никъде! Можеше да удари мен, можеше да удари Керът. Вместо това, удари хлапака. Какво трябва да кажа на родителите му? Беше убит при изпълнение на служебния си дълг? Но в служебните му задължения не трябваше да влиза възпрепятстването на много видиотени гаждани да убиват други много видиотени граждани!
Всичкото това излезе от контрол. Не бяхме достатъчно. А сега сме още по-малко.
- Ще отида да видя майка му и баща му ут...започна той, и мудната му памет накрая включи. – Няма ли....Нямаше ли той брат в Стражата?
- Дасър!- каза Керът. Редови- Полицай Хектор Дотук, сър. Постъпиха заедно. Той е надолу по Галантната Улица.
- Тогава намери неговия сержант и му кажи да не пуска Хектор тази вечер на улицата, става ли? Искам да бъде прехвърлен в регистратурата. В мазето ако ме възможно. И да носи много дебел шлем.
- Разбирам, сър, каза Керът.
- Как е Ангуа?
- Мисля, че ще се оправи след като полежи малко сър. Мината наистина я повали.
- Аз много , много съжалявам за това!- започна Сали.
- Грешката не беше твоя, редови-полицай ... Сали!- каза Ваймс. – Беше моя. Знам за тези неща между вампир и върколак, но се нуждаех и от двете ви там долу. Това е само една от онези решения, ясно? Предлагам да си вземеш свободна вечер. Не, това е заповед. Справи се много добре като за първи ден. Хайде тръгвай. Пази се от неприятности ... или каквото там.
Те я гледаха докато се изгуби от поглед, преди да продължат надолу по улицата.
- Много е добра, сър, каза Керът. – Много бързо схваща.
- Да, много бързо. Виждам, че ще ни бъде полезна, каза Ваймс замислено. - Това не ти ли се вижда малко странно, капитане? Появи се, точно когато имахме нужда от нея.
- Тя е в Анкх-Морпорк от няколко месеца, все пак!- каза Керът. - А и Лигата гарантира за нея.
- Точно от толкова време е тук, колкото и Трошибут! - каза Ваймс. – А ако искаш да си в течение на събитията, ние носим подходящата униформа която би облякъл. Ние сме официалните шпиони.
Б.пр. prodnoses – по принцип не успях да открия точен превод на думата. Означава нещо като шпиони, подслушвачи, такива които си врат носа навсякъде.
-Сър, вие не мислите че....
-О, сигурен съм, че е член на Черните ленти, но не мисля, че вампир ще дойде тук, чак от Юбервалд за да свири на чело. Все пак, както каза ти, върши добра работа. Ваймс се загледа в нищото за момент и тогава каза замислено,-Един от нашите Специални не работеше ли за щракалковата компания?
- Това трябва да е Анди Ханкок, сър, каза Керът.
- О богове! Искаш да кажеш "Двата Меча"?
- Точно той сър. Много енергичен момък.
- Да, видях нарядите. Обикновено тренировъчният манекен издържа месеци, капитане. Не би трябвало да е насечен на трески само след половин час!
- Той сега трябва да е в Двора сър. Искате ли да си поговорите с него? каза Керът.
- Не. Ти ще си поговориш с него за.....,-Ваймс понижи глас. Същото направи и Керът. Чу се въздишка. Тогава Керът каза
- Строго погледнато, това законно ли е, сър?
- Не виждам как. Хайде да разберем, става ли? Този малък разговор не се е състоял нали, капитане!
- Тъи вярно, сър.
„Божичко, беше толкова по-добре, когато бяхме само четиримата срещу онзи проклет грамадански дракон, си мислеше Ваймс докато вървяха. Разбира се, едва не изгоряхме няколко пъти, но поне не беше сложно! Беше един проклет грамадански дракон! Можеше да го видиш как идва. Той не ти прилагаше политически номера!”
Тъкмо когато почти пристигнаха в Двора на Псевдополис, започна да вали, ситен настъпателен дъжд. Ваймс трябваше, с ужасно нежелание, да се хване за Керът.
Той несъмнено беше добър организатор. На мястото цареше голямо оживление. Каруци претоварени с жълти и черни барикади бяха изтъркаляни извън лимонадената фабрика. Стражници пристигаха от всички улици.
- Наистина се изръсих много за тези,- каза Керът. – Мислех си, че е важно.
- Добра работа, капитане!- каза Ваймс, докато стояха като острови в пороя. – Но мисля, че малко си избързал в планирането и не си догледал.......
- Наистина ли, сър? Мисля че обхванахме всичко!- каза Керът, гледайки объркано.
Ваймс го тупна по гърба.
- Вероятно точно това не!-каза той. И добави, но само на себе си:- защото ти, капитане, не си копеле.

***

Объркан и без мисъл в главата, тролът бродеше през света ...
Главата на Тухла наистина дрънчеше. На него наистина не му се искаше да направи това, но попадна в лоша компания.
Той често попадаше в лоша компания, заразмишлява, въпреки че понякога трябваше да търси цял ден за да я открие, `щото Тухла беше загубеняк на загубеняците. Трол без клан или банда, когото дори другите тролове смятаха за тъпак, трябваше да приеме всяка лоша компания която му попаднеше под ръка. В този случай той беше срещнал Пълната Шлака, Твърдото Ядро и Големия Мрамор, и беше много по-лесно да се забърка с тях, отколкото да се откаже, и те срещнаха и други тролове. А сега...
„Да го кажем така - си мислеше, докакто се мотаеше наоколо и пееше гангстерски песни, малко извън ритъма защото не знаеше думите...- Добре, да си член на тази банда тролове не е скатавка, то си е факт. Но Пълната Шлака каза, че се носи слух дето Стражата била по следите на трола дето слизал долу в мината нал` тъй? И, ако искаш да се оттървеш, най-доброто място да скриеш трол, вярно, е сред голяма тълпа тролове. Щот` Стражата ш`души около мазетата където се с`бират лошите тролове, няма да гледа насам. А пък ако погледне, и го посочи с пръст, тогава всичките тези братя тролове ще му помогнат да се измъкне.”
За това последното хич не беше сигурен в душата си.
Неговият, вероятно отрицателен IQ, водеше до отсъствие на популярност, а преди всичко, неговата нерекъсната склонност да сумти, смуче, преглъща или гризе всичко което обещаваше да накара ума му да блести, означаваше че той беше отхвърлен дори и от Бандата-дето-не-мога-да-се-сетя-за-името-и на Улица Десето Яйце за която се говореше, че били толкова тъпи, че един от членовете и бил бучка бетон на парче жица. Не, трудно беше да си представиш някой трол да се загрижи изобщо за това какво ще стане с Тухла. Но точно сега те бяха братя, и единствените негови хора.
Той смушка окичения с черепи, декориран с графити, покрит с лишеи, носещ огромен боздуган трол който крачеше стоически до него.
- Увъжен`е, брато! – каза той, свивайки грапав юмрук.
- `Що ни ходиш да с`гхоугхаш, Тухла, скапан копролит такъв...измърмори тролът.
- Тут`кси! - каза Тухла.

***
Главният участък беше претъпкан, но Ваймс си проби път през мелето с блъскане и крясъци докато стигне до бюрото на дежурния, което беше обсадено.
- Изглежда по-зле отколкото е, сър!- изкрещя Веселка, надвиквайки врявата. -Детритус и Полицай Синджон* в момента са в Залата, заедно с тримата полицаи големи! Започнахме да поставяме линията на мястото и! И двете страни са твърде заети да се организират!
*Б.пр Bluejohn-Син Джон е кубичен флуоритен кристал(полускъпоценен камък) наречен така по името на пещерата „Син Джон” в Кастълтън Англия където е открит.
-Добра работа, сержант!
Веселка се наклони надолу и сниши глас. Ваймс трябваше да се хване за плота на масивното бюро за да не бъде отнесен от блъсканицата.
-Фред Колън събира Специалните в старата лимонадена фабрика, сър. А Г-н Дьо Слов от Вестника ви търси.
- Извини ме, сержант, това последното не го схванах!- извика Ваймс. –Лимонадената фабрика, така ли? Добре!
Той се завъртя, и едва не се строполи върху A. E. Черногледски, който държеше спретнат клипборд*.
*Б.пр.- оставям го така защото -твърда подложка с прикрепени листове хартия идва малко длъжко, а всеки знае що е клипборд!
- А, Ваша светлост, има само някои малки въпроси които бих искал да обсъдя с вас,-каза сияещият дребен човечец.
Ваймс отвори уста.
- И си мислите, че моментът е подходящ, така ли? – той успя да се извърти, тъй като един полицай носещ наръч мечове го ръчна в гърба.
- Ами, да, аз открих множество малки финансови и процедурни проблеми.- каза A. E. Черногледски спокойно, - и мисля, че е жизненоважно да разбера точно какво....
Ваймс, смръщен ужасяващо, го сграбчи за рамото.
- Да! Правилно! Несъмнено!- изкрещя той. – Скъпи ми г-н Черногледски, какво ли съм си мислил? Вие трябва да разберете! Елате с мен моля!
Той почти завлече ошашавения човечец навън през задната врата, премести го от пътя на движеща се каруца, докато си пробиваше път през задръстения от тълпата двор, и го изтласка към двора на старата фабрика, където Специалните се бяха окомплектовали.
Технически, те бяха Гражданска Милиция но, както Фред Колън беше отбелязъл:- по-добре беше да са тук и да се ядосват едни други, отколкото отвън, и да са ядосани на тебе.*
*Б.пр. „it was -better to have them in here pissing themselves than outside pissing on you”-другият възможен превод също ме кефи – по-добре да са тук и да опикават себе си отколкото отвън и да опикават тебе. На кой както му харесва.
Специалните полицаи бяха мъже, в по-голямата си част, които биха могли да станат ченгета във времена на крайна нужда, но обикновено бяха лишени от формално членство в Стражата поради причини като - форма, професия, години или, понякога, мозък.

За сега толкова. Нямам време в момента, но при първа възможност продължавам!