***

Едно джудже за килиите, едно за внимателните любящи грижи на Игор, си мислеше Ваймс докато стъпваше тежко нагоре по стълбите към кабинета си. И на всичкото отгоре положението може само да се влошава. Онези джуджета се подчиняваха на Плам, нали? Какво ли биха направили ако джуджето беше поклатило глава?
Той се приземи в стола си толкова тежко, че кракът му се изметна.
Беше се срещал с дълбинни джуджета и преди. Те бяха странни, но той успя някак да се споразумее с тях. Низшият Крал беше дълбинен и Ваймс се беше разбрал с него доволно добре, стига веднъж да приемеш, че приказното джудже от брадата на Дядо Прас беше хитър политик.
Той беше далновидно джудже. Успяваше да се справя със света. Ха, - той беше виждал светлината. Но онези в новата мина ...
Той не ги видя, дори и когато седяха в стая блестяща от светлината на хилядите свещи. Изглеждаше странно, понеже самите граги бяха напълно прикрити от ония техните островърхи кожени одежди.
Но може би това беше някаква мистична церемония, а кой би търсил смисъл в нея? Може би има повече свещена тъмнина посред светлината? По-ярката светлина, по - черната сянка?
Плам говореше на език който звучеше като джуджешки, а изпод тъмните качулки долитаха отговори и въпроси, всичките изкашляни със същите резки, кратки срички.
В един момент Ваймс беше помолен да повтори основното от изявлението си направено преди, което сега му се струваше много надалеч.
Той го стори, и тогава започна една дълга дискусия за това какво си мисли той че е Дълбинно Джудже. И през цялото време усещаше как очите, които не можеше да види, го наблюдават много твърдо, наистина. Не му помагаше и това, че главата го болеше зверски, а раздираща болка се разхождаше нагоре-надолу по ръката му.
И това беше. Успяха ли да го разберат? Не знаеше. Плам каза че са се съгласили с голямо нежелание.
Бяха ли? Нямаше представа, ни най.малка, за това какво наистина бяха казали.
Беше ли даден на Керът достъп до местопрестъплението без да му се пречи по какъвто и да е начин? Ваймс изсумтя. Уф. Какво мислите, момчета и момичета?
Ощипа носа си, а след това се вторачи в дясната си ръка. Игор беше сложил по цялата дължина „малко, невидимо хапещо шъждание” и беше използвал някакъв ужасен крем, който вероятно би убил всичко независимо от големина или виждаемост. Петте минути парене му се сториха като седемте кръга на ада, но след това всичко изчезна и сякаш отнесе болката със себе си.
Както и да е, важното беше, че Стражата официално се занимаваше със случая.
Окото му беше привлечено от върха на купчината хартии във Входящи. [1] Когато вдигна листа изстена.
До: Негова Светлост Сър Самюъл Ваймс, Командир на Стражата
От: Г-н A E Черногледски, Инспектор от Стражата
Ваша Светлост,
Надявам се нямате нищо против да отговорите възможно най-бълзо на следните въпроси:
1За какво служи Ефрейтор -Ноби Нобс? Защо сте наел известен дребен крадец?
2 Засякох двама полицаи на Бродуей – по-рано, и в разстояние на един час те не направиха нито един арест. Дали това е икономически изгодно оползотворяване на времето им?
3 Нивото на насилие използвано от полицаите тролове срещу троловете затворници изглежда прекомерно. Бихте ли коментирали това?

[1] Ваймс имаше три кутии за хартия: Входящи, Изходящи и Всичковсякакво; последната беше онази в която слагаше всичко когато беше твърде зает, ядосан, уморен или озадачен за да се чуди къде да го сложи.

-... и така нататък. Ваймс четеше с отворена уста. Добре, човекът не беше ченге – в никакъв случай – но със сигурност имаше напълно функционален мозък. Ох, и таз хубава, той дори беше забелязял месечното несъответсвие в кутийката за общи разходи! A. E. Черногледски дали би разбрал ако Ваймс му обяснеше, че заслугите на Ноби в службата през годините бяха повече от малките кражби, които приемаш като малки нередности? Дали това би било икономически изгодно оползотворяване на времето ми? Мисля че не.
Докето слагаше хартията обратно в кошчето, забеляза отдолу лист хартия с почерка на Веселка. Взе го и го прочете.
Две джуджета и един трол върнаха значките си тази сутрин, позовавайки се на семейни причини. По дяволите. Вече изгубихме седем полицаи за тази седмица. Проклетата Долина Куум, меси се във всичко.
О, не беше хич весело, боговете знаеха, да си трол на предната линия срещу сбирщина от твоите дружки тролове и защитаващ джудже като покойния Трошибут. И вероятно не беше забавно да си джудже, дочуло че някаква тролска улична шайка е пребила твой събрат заради това, което идиотът е казал. Някои хора щяха да запитат: На чия страна си? Ако не си с нас, си против нас.
Уф! Ако не си ябълка, си банан...
Керът влезе безшумно и сложи табла на бюрото.
- Много добре , сър.
- Какво искаш да кажеш с това, много добре? - каза Ваймс, загледан в своя здравословен сандвич-обед.
- Аз почти започнах война!
- А, но те не знаеха, че вие блъфирате.
- Аз навярно не блъфирах: Ваймс внимателно вдигна горната част на беконо- маруления-доматен сандвич и се усмихна вътрешно.
Добрата стара Веселка. Тя знаеше какви са предпочитанията на Ваймс. Номерът беше като повдигне кората да види достатъчно хрупкав бекон преди да попадне на скапаните спотаени зеленчуци. По този начин може и да не ги забележи въобще.
- Искам да вземеш Ангуа с теб долу отново. – каза той. – И ... да, Стгарши Стражник Хъмпединг. Нашата малка Сали. Това е точно работа за вампир, който за щастие пристигнва тъкмо навреме, ъх? Хайде да разберем колко е добра.
- Само тях двете ли сър?
-Ъъ, да. Те и двете имат много добро нощно виждане, нали? - Ваймс погледна надолу към сандвича си и смутолеви – Не можем да носим никакво изкуствено осветление долу.
- Разследване на убийство в тъмнина, сър?
- Нямах избор! каза Ваймс разгорещено. – Познавам безизходното положение когато го видя капитане. Без изкуствена светлина. А щом те искат да играят глупави игрички, аз съм техният човек! Ти познаваш мините, а двете дами имат вродено нощно зрение. Е поне вампирът го има, а Ангуа практически може да вижда с носа си. Значи това е. Дай най-доброто от себе си, цялото място е пълно с онези проклети блестящи бръмбари. Те може и да помогнат.
- Те имат червеи? - каза Керът. –О! Ами, аз знам някои и друг номер с тях сър.
- Добре. Те казват, че го е направил голям трол и после е избягал. Имай това предвид.
- Те може да протестират заради Сали, сър. каза Керът.
- Защо? Ще забележат ли че тя е вампир?
- Не, Сър. Не мисля че те....
- Тогава не им казвай. - каза Ваймс. –Ти си ... стопявящият, от теб зависи какви, ъъ, инструменти ще употребяваш. Видя ли това? Подаде му рапорта за тримата полицаи, за които се опитваше да не мисли като за дезертьори.
- Да, Сър. Исках да говоря с вас за това. Можеше да е от полза ако малко бяхме променили патрулите. каза Керът.
- По какъв начин?
- Ъъ, щеше да е по-лесно ако разпределението на патрулите изключваше възможността тролове и джуджета да патрулират заедно, сър. Ъм ... някои от момчетата казват че ще са по-щастливи ако можеше...
Керът остави изречението да умре под свирепия поглед
- Ние никога не сме обръщали внимание на биологичния вид на полицаите когато изготвяме графика за патрулиране капитане. - каза Ваймс студено. – С изключение на гномовете разбира се.
- А ето ви и прецедента, тогава- започна Керът.
- Не се прави на малоумен. Обикновената гномска стая е два пъти по – голяма от кутия за обувки капитане! Погледни, можеш да видиш, че тази идея е глупава. При това опасно глупава. Трябва да патрулират трол с трол, джудже с джудже и човек с човек...
- Не е задължително, сър. Човеците могат да патрулират със всеки от другите.
Ваймс заклати стола си напред.
-Не, не бива! Не става въпрос за здрав разум, страва въпрос за страх! Ако трол види джудже и човек да патрулират заедно, ще си помисли: " Ето ти го врага, двама срещу един." Не виждаш ли накъде отиват нещата? Когато някое ченге е в затруднено положение и надуе свирката за подкрепление, не искам да се пита дали този който дойде ще е от правилната форма!
Той се успокои малко, отвори бележника си и го хвърли на бюрото.
- И като говорим за форми, знаеш ли какво означава това? Забелязах го когато бях в мината, а едно джудже на име Умношлем го надраска в разлятото кафе, и знаеш ли какво? Аз мисля, че само наполовина му беше ясно, че го е направил.
Керът вдигна бележника и хвърли сериозен поглед върху рисунката.
- Минен знак сър. Каза той. Означава "Идващата Тъмнина"*.
- И какво значи?
- Ъъ, че нещата долу хич не са добре сър, каза Керът сериозно. – Олеле!
Той остави бавно бележника, сякаш се страхуваше, че ще избухне.
-Добре, там е било извършено убийство, капитане. Подчерта Ваймс.
- Да Господине. Но това може да означава нещо по-лошо сър. Минните знаци са много странен феномен.
- Имаше подобен знак над вратата, само че имаше само една линия и то хоризонтална. - добави Ваймс.
- О, това трябва да е била руната на Дългата Тъмнина сър. - каза Керът пренебрежително. –Това е само символ за мина. Нищо за което да се безпокоим.
- Но другият е обезпокоителен нали? Има ли нещо общо със ония граги дето са седнали в стаята обградени от запалени свещи?
Винаги беше приятно да успее да изненада Керът, и този път той изглеждаше удивен.
- Как се справихте с това сър?
- Това са само думи капитане. - каза Ваймс и махна с ръка. „Идващата Тъмнина” не звучи добре. Време да си ярко осветен, можеби? Когато ги срещнах бяха обградени от свеши. Помислих си че е някаква церемония.
- Може и да е! Съгласи се Керът, предпазливо. –Благодаря ви за това сър. Аз ще отида да се приготвя.
Щом Керът се приближи до вратата, Ваймс добави:
- Още нещо капитане?
- Да сър?
Ваймс не вдигна поглед от сандвича си, докато фино разделяше извадените части маруля и домати от хрускавите бекон.
- Само помни, че си ченге, става ли? каза той.

***
Сали разбра че нещо се е случила още щом наближи гардеробната, облечена в новия си лъскав нагръдник и подобния на паница за супа шлем.
Ченгета от различни видове се мотаеха наоколо опитвайки се да изглеждат равнодушно.Ченгетата никога не ги биваше в това.
Докато наближаваше шкафчето си всички я наблюдаваха. Затова тя отвори вратичката с подобаваща предпазливост.
Рафтът беше натъпкан с чесън.
Аха. Започна се, и твърде бързо, също. Само че, тя беше подготвена...
Тук там, зад гърба си, тя чу слаби покашляния и прочиствания на гърлото на хора които се опитват да не се разсмеят. И разцъфтяваха мазни усмивки, мазната усмивка издава лукав звук, ако се ослушваш за него.
Тя се протегна двете си ръце към шкафчето и измъкна оттам две големи тлъсти глави чесън. Всички очи бяха впити в нея, всички ченгета стояха неподвижно докато тя крачеше бавно из стаята.
Вонята на чесън беше най-силна около един млад полицай, чиято ухилена физиономия изведнъж се оказа изпъстрена с нервни тикове. Той имаше изражението на шут който би направил всичко заради майтапа.
- Извинете ме, полицай, но как се казвате? - каза тя кротко.
- Ъъ... Фитли госпо`ице...
- Тези от вас ли са? Попита Сали. Тя остави кучешките си зъби да се удължат толкова колкото да бъдат забелязани.
-... ъъ, само шега, госпо`ице.
- Няма нищо смешно в това! каза Сали мило. –Аз харесвам чесън. Аз обичам чесън. Вие не обичате ли?
- Ъъ, да, каза нещастният Фитли.
-Добре! - каза Сали. Със скорост която го накара да потрепери, тя натъпка главата чесън в устата си и здраво я захапа. Хрупането беше единственния звук в гардеробната.
И тогва, тя преглътна.
- О боже, къде са ми обноските, полицай? каза тя, вдигайки другата глава чесън. – Тази е за тебе. .
Гръмогласен смях огласи стаята. Ченгетата са като всяко друго стадо. Ролите бяха разменени и това беше по-смешното. Малко смях, малко забавление. Нямаше причинена вреда, ъх?
- Хайде Фитли. - каза някой. –Честно си е. Тя си изяде нейното!
И някой друг, както някой винаги прави, започна да пляска ръце и да вика:
- Яж! Яж!
Другите го подхванаха, окуражени от факта че Фитли беше станал ярко червен.
- Яж! Яж! Яж! Яж! Яж! Яж! Яж! Яж! Яж! Яж! Яж!
Оставен без изход, Фитли сграбчи главата, натика я в устата си и отхапа здраво под акомпанимента на одобрителни викове. Миг по късно, Сали видя как очите му се разширяват.
- Редови Стражник Хъмпединг?
Тя се обърна. Един млад мъж с божествени[1] пропорции стоеше на вратата.
[1] Богове от по-висша класа, във всеки случай. Не от онези с пипалата, очевидно.
За разлика от бронята на другите полицаи, неговият нагръдник сияеше а плетената му ризница някак неспособна да ръждяса.
- Всичко наред ли е? Капитанът плъзна поглед към Фитли, който беше паднал на колене и кашляше чесън навсякъде, но някак не успя да го види.
- Ъъ, добре , сър, каза Сали, объркана, когато Фитли започна да повръща.
- Вече сме се срещали. Всички ме наричат Капитан Керът. Ела с мен, моля.
Извън участъка Керът спря и се обърна.
- Добре, редови-полицай ... ти имаше предварително подготвени глави чесън , нали? Не ме гледай така, Днес на площада отсреща имаше количка със зеленчуци. Не е трудно да се досети човек.
- Ъъ, Сержант Ангуа ме предупреди. .
- И?
- Ами аз изрязах чесън от ряпа, сър.
- А онзи който даде на Фитли?
- О, онова също беше ряпа. Опитвам се да не докосвам чесън , сър, каза Сали. О богове, този наистина беше много привлекателен...
- Наистина ли? Само ряпа? Струва ми се, че той го понесе много зле. - каза Керът.
- Аз сложих няколко семена от люта чушка в нея. Добави Сали. – Около тридесет, мисля.
- О? Защо го направи?
- О, нали знаете, сър, каза Сали, излъчваща невинност. - Малко смях, малко забавление. Нямаше причинена вреда, ъх?
Капитанът изглежда го прие.
-Да го оставим така, тогава, - каза той. - Сега, редови-полицай, някога виждала ли си труп?
Сали изчака да види дали той говори сериозно. Очевидно, говореше сериозно.
- Строго погледнато, не, сър! – каза тя.

***
Ваймс фуча целия следобед. Имаше, естествено, канцеларска работа. Кутиите за входящи и изходящи бяха само началото. Купчините хартия бяха наредени укорително покрай стената, и кротко се смесваха една с друга.[1]
Той знаеше че трябва да го направи. Разрешителни, квитанции, процедури на Стражата, подписи – това правеше от Стражата полицейска сила различна от купчина груби типове с досадни навици.
Канцеларщина: трябваше да има много от нея, и всичко трябваше да е подписано от него.
Той подписа регистъра за арести, регистъра за текущи, дори и регистъра за изгубено имущество. Регистър за изгубено имущество! В старата стража никога не бяха имали такова нещо. Ако някой се оплачеше, че му липсват разни дреболии, трябваше само да обърнеш Ноби Нобс с краката нагоре и да сортираш това което е изпадало.
Той дори не познаваше две трети от ченгетата с които сега работеше – не познаване от вида да знаеш как стоят или как тичат, а от онзи вид малки самопризнания които му подсказваха кога го лъжеха или се страхуваха до смърт. Това вече наистина не беше неговата Стража. Това беше Градската Стража. Той просто я ръководеше.
Мина през Сержантските рапорти за караула, Полицейските рапорти на Стражата, рапортите за Болнични, Дисциплинарните рапорти, рапортите за Дребните Разходи....
Зънн-зън-зънн-зън..
Ваймс трясна Цариградското грозде на бюрото и вдигна малката питка джуджешки хляб, която последните няколко години му служеше за преспапие.
- Изключи се или умри! – изръмжа той.
- Сега, виждам че си малко объркан, каза духчето, като гледаше надвисналата питка – но мога ли да те помоля да погледнеш нещата от моя гледна точка? Това ми е работата. Това съм аз. Аз съм, следователно мисля. И си мисля, че бихме могли да се разбираме отлично, ако само беше прочел упът...Моля те, не! Аз наистина бих могъл да ти помагам!
[1] Ваймс се беше справил с политиката на Чистото Бюро. Стратегията за Чист Под беше това което му се изплъзваше за момента.
Па средата на замаха Ваймс се поколеба, и след това внимателно пусна питката долу.
- Как? каза той.
- Неправилно си събрал числата, каза духчето. – Никога не се справяш с десетиците.
- И как би могъл ти да знаеш това? – попита Ваймс.
- Мърмориш си под носа. - каза духчето.
- Ти подслушваш ли ме?
- Това ми е работата! Не мога да си изключа ушите! Трябва да слушам! По този начин знам за уговорените срещи!
Ваймс вдигна рапорта за Дребните Разходи и плъзна поглед по разхвърляните колони от цифри. Той се гордееше със себе си, още от ранно детство, за нещо наречено - смятане: Да, знаеше че е малко бавен , но най накрая всичко се получаваше.
- Мислиш ли че ти ще се справиш по-добре? - каза той.
- Пусни ме навън и ми дай молив! - каза духчето.
Ваймс сви рамене. В крайна сметка денят си беше шантав. Той отвори вратичката на малката клетка.
Духчето беше много бледозелено и прозрачно, същество сътворено от леко оцветен въздух, но пък беше способно да държи малкото парче молив.
То тичаше нагоре надолу по колоните с цифри на рапорта за дребните разходи и, Ваймс беше доволен да чуе, си мърмореше под носа.
- Не излизат три долара и пет пенса. – докладва след няколко секунди.
- В такъв случай всичко е наред. - каза Ваймс.
- Но парите не съответстват!
- О да така е, каза Ваймс. –Те са задигнати от Ноби Нобс. Винаги от него. Никога не задига повече от четири долара и половина.
- Искаш ли да ти запиша среща за дисциплинарна среща? - каза духчето, с надежда.
- Разбира се че не. Приключвам с въпроса. Ъъ, благодаря ти. Можеш ли да оправяш и други документи?
Духчето засия.
- Абсолютно!
Ваймс го остави да драска щастливо и се приближи до прозореца. Те не признават на шия закон и подкопават града ни. Не е само бандата от дълбинни, които искат да държат събратята си джуджета в правия и ограничен път. Колко надалеч отиват тези тунели? Джуджетата копаят като луди. Но защо тук? Какво толкова търсят? Сигурно е като който и да е ад, че няма находище на съкровища под този град, нито заспал дракон, нито тайнствено кралство. Има само вода, кал и тъмнина. Колко далеч са стигнали? Колко.... Я почакай, това го знаем, това го знаем, нали? Знаем за броя и сумите от днешния............
- Дух? – каза той, обръщайки се обратно.
- Да, Напиши-Името-Си-Тук?
- Виждаш ли онази голяма купчина хартия в ъгъла? - каза Ваймс сочейки. Някъде там има рапорти от охраната на портата за последните шест месеца. Можеш ли да ги сравниш с тези от последните седмици? Можеш ли да сравниш броя на тъмните каруци напускащи града?
„ Тъмна Каруца Не Е Открито В Основния Речник. Търсене В Речник За Жаргон.....мип...мип...мип... Тъмна каруца, т...: каруца превозваща нощна пръст (виж сащо Медена Каруца, Петмезена Каруца, Среднощна Специална, Гонг Каруца и комбинации, - каза духчето.
-Точно така! - каза Ваймс, който изобщо не беше чувал за Среднощна Специална преди. – Можеш ли?
-O, да! - каза духчето. –Благодара ви че използвате Дезорганизатор Марк Пет "Цариградско грозде" най-напредналият.....
- Да, да да не говорима за това. Направи проверка на само на онези от Портата към Гпързалката. Тя е най - близката до шосето на Петмезената мина.
- Тогава ти предлагам да са отдръпнеш назад Напиши-Името-Си–Тук. - каза духчето.
-Защо?
Духчето скочи в купчината. Чуха са звуци от борба, двойка мишки изскочиха навън и купчината избухна. Ваймс бързо се отдръпна назад щом хартията избликна във въздуха носена нагоре от много бледозелен облак.
Ваймс беше настоятелен за запазването на рапортите от портите, не защото много го интересуваха резултатите, а защото това държеше хората му нащрек.
Не само защото това беше въпрос на безопасност. Анкх-Морпорк беше толкова отворен та чак зееше. А и преброяването на каруците беше от полза. То пречеше на стражниците да спят на пост, и оправдаваше намесата в чуждите работи.
Имаш да пренасяш пръст? Това беше. Такъв беше градът. Ако си далече от реката, единственият начин беше с каруца. По дяволите, помисли си той, трябваше да кажа на онова нещо, също да провери дали има някакво увеличаване на товарите със строителни материали, като камъни и дървен материал.
Един път прокопал дупка в калта, трябва да я държиш отворена.
Въртящата се, хвърчаща хартия се струпа обратно върху купчината. Зелената мъгла се стопи с немощно „зззззп”, и изведнъж се превърна в малкото духче готово до експлоадира от гордост.
- На нощ е имало едно-точка-едно повече от тъмните каруци през последните шест месеца! – обяви то. – Благодаря ти Напиши-Името-Си-Тук! Cogito ergo sum, Напиши-Името-Си-Тук. Съществувам , следователно правя сметки!
- Правилно, да, благодаря. - каза Ваймс. Хммм. Малко повече от една каруца на нощ? Тя хваща около два тона, максимум. Не можеш да натовариш повече. Може би хората живеещи близо до тази порта напоследък са били доста болни. Но ...какво би направил той на мястото на джуджетата?
Със сигурност нямаше да изпраща нещата през най-близката порта, това би направил! О богове, ако бяха копали на достадъчно места, можеха да го стоварят навсякъде.
- Дух, би ли могъл ... Ваймс спря. - Виж, нямаш ли си някакво име?
- Име ли, Напиши-Името-Си-Тук? - каза духчето, объркано. -О, не. Аз съм създаден от дузина Напиши-Името-Си-Тук. Името би било твърде глупаво, наистина.
- Аз ще ти викам Цариградско грозде тогава. И така, Цариградско грозде, можеш ли да ми дадеш същите данни за всички градски порти? А също така и броя на каруците с камъни и дървен материал?
- Ще отнеме малко време, Напиши-Името-Си-Тук, но да! Бих бил щастлив!
- И докато се ровиш за това , виж дали има рапорти за пропадания. Паднали стени, пропукани къщи, такива неща?
- Разбира се, Напиши-Името-Си-Тук. Можеш да разчиташ на мен, Напиши-Името-Си-Тук!
- Залавяй се за работа тогава!
- Да, Напиши-Името-Си-Тук! Благодаря ти, Напиши-Името-Си-Тук. Мисля по-добре извън кутията, Напиши-Името-Си-Тук!
Зззззп. Хартията се разхвърча.
Я гледай, кой би си го помислил? – се зачуди Ваймс. Може би проклетото нещо все пак ще е от полза.
Говорящата тръба свирна. Той я откачи и каза:
- Ваймс.
- Имам вечерното издание на Вестника, сър. - каза далечният глас на Сержант Дребнодупе. Звучеше притеснено.
- Добре! Изпрати ми го.
- И тук са двама души които искат да се срещнат с вас сър.
Имаше някакъв предпазлив тон в гласа и.
- И те могат да те чуват? каза Ваймс.
- Точно такка, сър. Тролове. Настояват да се видят с вас лично.Казват , че имат съобщение за вас.
- Изглеждат ли сякаш предвещават неприятности?
- Всеки инч, сър.
- Слизам долу.
Ваймс окачи слушалката. Тролове със съобщение. Малко беше вероятно да го канят на читателски обяд.
- Ъъ... Цариградско грозде? – каза той.
Още веднъж бледозелената мъгла обви лъчезарното духче.
- Открих цифрите, Напиши-Името-Си-Тук. В момента работя по тях! - каза то, и козирува.
- Добре, но се върни обратно в кутията, става ли? Излизаме навън.
- Разбира се, Напиши-Името-Си-Тук! Благодаря, че избрахте Д...- Ваймс мушна кутията в джоба си и тръгна надолу по стълбите.
Главният офис включваше не само бюрата на дежурните полицаи, но и около дузина по-малки, където стражниците сядаха когато имаха да свършат някоя по-засукана полицейска работа, като например да използват правилната пунктуация в някое изречение.
Много стаи и коридори водеха към него. И полезният резултат от всичко това беше, че всяко действие привличаше много внимание, изключително бързо.
Ако двата трола, много конспиративно, в средата на стаята, планираха неприятности, бяха избрали много неподходящо време. Междувременно се опитваха, абсолютно безуспешно, да важничат докато стоят изправени, като оглеждаха с дълбоко подозрение седем или осем разнокалибрени полицаи в стаята.
Беше изписано на челата им. Те бяха лооши тролове. Най-малкото, би им се искало всички да си го мислят. Но се лъжеха. Ваймс беше виждал лоши тролове, а тези дори не бяха наблизо. Бяха се опитали. О да и още как! Целите им глави и рамене бяха покрити с лишеи. Телата им бяха изрисувани с кланови графити, единият от тях даже беше издълбал ръката си, което сигурно е боляло, за да докара този каменно-свежарски тролски вид.
Откакто носенето на традиционния колан с накачени човешки или джуджешки черепи причиняваше разрези та чак цепнатини на петите на носещия го, а пък маймунските черепи просто бяха като сигнал за нападение за джуджета необременени със знания по съдебна антропология, тези тролове - Ваймс се ухили. Тези момчета бяха дали всичко от себе си със, о боже, кози и овчи черепи. Браво момчета , много страшно!
Беше депресиращо. Старомодните лоши тролове изобщо нямаше да си правят труда с всичките тези боклуци. Те просто щяха да те блъскат по главата със собствената ти ръка докато схванеш идеята.
- Е господа? – каза той. – Аз съм Ваймс.
Троловете си размениха погледи под килима от лишеи, и единият от двамата изгуби.
- Гу`син Хризопраз, той иска да се срещне с тебе. - каза той намусено.
- Така значи? каза Ваймс.
- Той иска да се срещнете веднага. - каза тролът.
- Ами, той знае къде живея. - каза Ваймс.
- Да. Знае.
Двете думи пляснаха в тишината като олово. Имаше нещо в начина по който тролът ги каза. По начин водещ към самоубийство.
Тишината беше нарушена от стоманения звук на болтове напъхани в дупките си, последван от щрак. Троловете се обърнаха. Сержант Детритус беше извадил ключа от ключалката на двойната врата на Участъка на Стражата. След това се обърна и тежките му ръце се приземиха върху раменете на троловете.
Той въздъхна.
- Момчета, - каза, - if dere was a PhD in bein fick, вий нямаше да сте способни да намерите и молив.
Тогава тролът който изрече не-много-добре-завоалираната заплаха направи още една грешка. Това дето размърда ръката му сигурно беше голям страх или глупашка мачовщина. Със сигурност някой с работеща мозъчна клетка би избрал този момент да премести ръцете си в онова, което според троловете, беше позиция за атака.
Юмрукът на Детритус се стрелна като в мъгла, и при срещата си със тролския череп изтрещя с грохота на съборени мебели.
Ваймс отвори устата си....и веднага я затвори. Тролският беше доста физически език. А културните традиции трябва да се уважават нали? Не само на джуджетата им е позволено да си ги имат, нали?
Освен това, не можеш да строшиш тролски череп даже с чук и длето! А той заплашваше семейството ти, добави подсъзнанието му. Падаше му се.
Внезапно пристъп на силна болка дойде откъм ръката му, последван от пробождащо гравоболие. О, по дяволите. А Игор каза че проклетията ще проработи!
Удареният трол се залюля секунда-две, и после се строполи напред с едно вдървено движение.
Детритус отиде до Ваймс, като минавайки ритна падналата фигура.
- Съжалявам за това сър. – каза той, и ръката му издрънча по шлема щом отдаде чест. – Нямат никакво възпитание.
- Добре, достатъчно. - каза Ваймс, и погледна към изведнъж останалия сам самичък вестоносец. Защо Хризопраз иска да се срещне с мен?
- Не би го казал на Братята Фик, ама изобщо. - каза Детритус, ужасно ухилен. От важниченето не беше останал и помен.
- Всичко което знам е, че има нещо общо с уби`ството на хоруга. – промърмори вестоносецът намирайки убежище в мръщенето.
От звука на думата очите на наблюдаващите джуджета се свиха като цепки. Беше много лоша дума.
-Олеле,олеле, ол...: Детритус се поколеба.
-..леле, каза Ваймс с ъгъла на устата си.
- леле! - каза Детритус триумфално. – Днес успяваш да намериш приятели като никой друг!
- Къде е срещата? каза Ваймс.
-В Склада За Бъдещо Свинско. - каза тролът. – Ще треба да дойдеш сам..: направи пауза, осъзна в какво положение се намира и добави- ако нямаш нищо против.
- Върви и кажи на шефа си, че може и да oткажа, става ли? каза Ваймс. –Сега изчезвай от тук. Пусни го на вън, сержант!
- И вземи боклука си с тебе! изръмжа Детритус. Той затръшна вратата след трола, приведен под тежестта на нокаутираното си другарче.
- Добре, каза Ваймс – щом напрежението спадна. -Чухте трола. Примерен гражданин иска да помогне на Стражата. Ще отида да видя какво им......
Очите му се спряха върху първата страница на Вестника, разстелен на бюрото. О по дявола, си помисли изтощен. Ето ни и нас, във времена като тези, снимка на полицай трол държащ джудже във въздуха.
- Много хубава снимка на Детритус, сър! каза Сержант Дребнодупе нервозно.
-"Дългата Ръка На Закона". – прочете Ваймс на глас. – Това трябва ли да е смешно?
- Вероятно е смешно за хората дето пишат заглавията, каза Веселка. -Трошибут Убит; прочете Ваймс. - Стражата Разследва. –Откъде са се добрали до това? - каза той високо. – Кой им е казал? Скоро сигурно ще трябва да прочета Вестника за да знам какви са дневните ми задачи! - Той захвърли хартията обратно на бюрото. – Нещо важно което трябва веднага да знам?
-Сержант Колън каза, че е имало обир в Кралския....- започна Веселка, но Ваймс я прекъсна.
- По-важни от обири, имам предвид! – каза той.
- Ъъ, още двама полицаи напуснаха откакто ви изпратих бележка, сър, каза Веселка. - Ефрейтор Пръстенотвор и Полицай Шиста от Улицата на Чревцата. И двамата казват че е, ъъ, по лични причини сър.
- Шиста беше добър полицай, избуботи Детритус, клатейки глава.
- Звучи сякаш вместо това е избрал да бъде добър трол, каза Ваймс.
Усети обърканото раздвижване зад гърба си. Значи все още имаше публика. Ами добре, значи е време за реч!
- Знам че в момента на полицаите джуджета и тролове им е много трудно, каза на стаята като цяло. – Знам, че да фраснете някой от собствения ви вид с полицейската палка, защото се е опитал да ви срита в чатала ви се струва сякаш, че сте на страната на врага.
За човеците също не е забавно, но за вас е по-лошо. Значката май изглежда малко по-тежка сега нали? Виждате вашите хора как ви гледат и се чудите на коя страна сте, нали? Ами, вие сте на страната на народа, където законът би трябвало да бъде. Всички онези, имам предвид, онези които са извън тълпата, които са ужасени и объркани и уплашени да излязат навън щом се стъмни.
Сега, колкото и странно да е, онези идиоти отвън които право пред вас и действат преди всичко в своя защита , също са от народа, но тъй като изглежда са забравили за това, ами, ще им направите услуга като ги поохладите малко.
Дръжте се за това, и се дръжте заедно. Мислите си, че трябва да ди останете си в къщи за да опазите добрата си стара майчица? Какво може да направите сами срещу тълпата? Заедно, ние можем да попречим на нещата да стигнат твърде далече. Всичко ще си дойде на мястото.
Знам че всички сме скапани, но точно сега имам нужда от всеки когото мога да намеря, а в замяна утре ще има аванта, а също и безплатна бира. Може даже за малко да си затворя очите докато подписвам извънредните наряди, кой знае. Разбрахте ли?
Но искам всички, каквито и които и да сте, да знаете това: - Нямам търпение за идиоти които влачат злобата си през петстотин мили и хиляда години.Това е Анкх-Морпорк. Не е Долината Куум.
Знайте, очертава се тази нощ да стане много лоша нощ. Ами аз ще съм на поста си. Ако вие също ще оставате, бих искал да знам, че мога да разчитам на вас да ми пазите гърба така както аз ще пазя вашите. Ако не мога да разчитам на вас, не желая да ми се мяркате наблизо! Някакви въпроси?
Имаше нещо смутено в тишината, както винаги са получава в подобни ситуации.
Тогава една ръка се вдигна. Принадлежеше на джудже.
- Истина ли е, че трол е убил грага? - попита.
Чу се мърморене откъм един стражник, и той излезе напред, малко плашливо.
- Е? – попита той.
- Капитан Керът разследва случая. - каза Ваймс. –Към настоящия момент сме все още на тъмно. Но наистина е извършено убийство, и така както аз виждам нещата, убиецът ще си получи наказанието, без значение колко е голям, каква форма има, кой е или къде се намира. Гарантирам ви го! Аз лично ви го гарантирам! Това достатъчно ли е?
Генералната промяна на атмосверата показваше, че е достатъчно.
- Добре! - каза. – Сега излезте навън и бъдете ченгета. Хайде!
Стаята се опразни напълно, с изключение на онези които все още се трудеха върху възловия проблем къде да сложат запетаята.
-Ъъ позволете да говоря открито сър? - каза Детритус, дотътряйки се по-близо.
Ваймс се вторачи в него.
„ Когато за пръв път те срещнах, ти беше прикован с верига за стената като куче–пазач и можеше почти само да грухтиш – си помисли той. – Наистина леопардът може да си сменя гащите!”
- Да разбира се. – каза той.
- Не говорите сериозно нали? Няма да отидете на среща с оня копролит Хризопраз, сър?
- Какво е най – лошото което може да ми направи?
- Да ви откъсне главата, да ви смели на кайма и да си направи супа от костите ви сър! - каза Детритус бързо. – А пък ако бяхте трол, щеше да избие всичките ви зъби и да си направи копчета за ръкавели от тях!
- Защо би избрал да направи това точно сега? Мислиш, че иска война с нас ли? Това не е начинът. Ще му е трудно да ме убие даже ако имаме уговорена среща нали? Иска да говори с мен. Сигурно има нещо общо със случая. Той може и да знае нещо. Не смея да не отида. Но искам ти да си наблизо. Събери отряд , става ли?
Отрядът трябва да се забелязва, отбеляза на себе си. Улиците тъкмо бяха твърде ... нервни в момента. Излагаше се на риск с Детритус и разнородната сбирщина от всички които си нямаха работа в момента. Това беше едно от нещата които могат да се кажат за Стражата, беше представителна.
Ако политиката ти е основана на това какъв вид са другите, то тогава нe можеше да твърдиш, че Стражата е на страната на какъвто и да е конкретен вид. Това заслужаваше да се бориш за него.
Отвън изглеждаше по-спокойно, нямаше толкова много хора както обикновено. Това не беше добър знак. Анкх-Морпорк можеше да усети неприятностите, както паякът можеше да усеща утрешния дъжд.

***
Какво беше това?
Съществото плуваше през съзнанието. Беше виждал хиляди съзнания от раждането на вселената, но в този имаше нещо необичайно.
Изглеждаше като град. Призрачни, трептящи сгради се появяваха през пръските на среднощния дъжд. Разбира се, няма две еднакви съзнания...
Съществото беше старо, макар че по- правилно би било да кажем, че беше съществувало много дълго време. Когато, в началото на всичко, първичните облаци на съзнанието се бяха разпаднали на богове и демони и души от всякакъв вид, то беше между онези които никога не плуваха близо до по –голямата върхушка. За това то проникна във вселената безцелно, без насока или сдружаване с други, остатък от избухнала волност, приспособявайки се където може, някакъв вид сложен замисъл търсещ правилния вид съзнание.
Напоследък, или с други думи- през последните десетина хиляди години и нещо, то гледаше на работата като на суеверие.
А сега се намираше в този странен, мрачен град. Имаше движение около него. Мястото беше живо. И валеше.
За момент, точно тогава, то усети отворена врата, изблик на ярост която то можеше да използва. Но тъкмо когато беше скочил за да се възползва,нещо невидимо и силно го сграбчи и го хвърли надалеч.
Странно!
Махна с опашка и изчезна в една тясна уличка.