- Такова нещо би било немислимо за истинското джудже - каза Плам.
-Наистина ли? Но самият Низш Крал ми има доверие. - каза Ваймс.
- Тъй, разбирам. Под нас има шест многоуважавани граги, командире, и в техните очи Низшият Крал и подобните му, са се отклонили от правия път. Той е, - Плам задърдори нещо на отсечения джуджешки език, твърде бързо за Ваймс да го схване, и след това преведе, - неопределен. Опасно свободомислещ. Повърхностен. Той е виждал светлината.
Плам го наблюдавше внимателно.
„Мисли здраво. От това което Ваймс можеше да си спомни, Низшият Крал и неговото обкръжение бяха доста корави типове. А тия тука ги мислят за сантиментални либерали.
- Неопределен? - каза.
-Действително. По тази причина ви приканвам, да извлечете от това твърдение нещо за същността на онези долу на които аз служа.
„Аха, помисли си Ваймс. Има нещо там. Само намек. Приятелчето Плам се оказа мислител.”
- Когато казахте „той е виждал светлината” звучеше сякаш имахте предвид покварен. - каза.
- Нещо такова, да. Различни светове, командире. Там долу, би било неразумно да се доверявате на вашите метафори. Да видиш светлината значи да си заслепен. Знаете ли че в тъмнината очите се отварят по-широко?
- Заведете ме да се срещна с хората долу! каза Ваймс.
- Те няма да ви чуят. Те дори няма да ви погледнат. Нямат какво да правят със Света Горе. Те вярват, че той е нещо като лош сън. Не посмях да им кажа за вашите „вестници” печатани всеки ден и захвърляни като боклук. Шокът би могъл да ги убие.
„ Но джуджетата изобретиха печатарската машина, си помисли Ваймс. Очевидно бяха от грешния вид джуджета. Виждал съм и Веселка да изхвърля неща в кошчето за хартия. Излиза, че едва ли не всички джуджета са от грешен вид, а?
-Какви точно са вашите задължения, Г-н Плам? каза Ваймс.
-Аз съм техният началник за връзка със Света Горе. Управителят, може да се каже.
-Мислех че това е работата на Умношлем?
-Умношлем? Той прави заявките в бакалията, препредава моите заповеди, плаща на миньорите и така нататък. Домакинската работа, всъщност, каза Плам презрително. Той е послушник и работата му е да прави каквото му кажа. Аз съм този който говори вместо грагите.
-Говорехте за техните лоши сънища?
-Може така да се каже, предполагам. Те няма да позволят на горд убиец-на-думи да стане стопяващ. Самата идея би била отвратителна. Ще се изпокарат гневно.
Още веднъж, стигнахме до Долината Куум, Ваймс си каза.
- Те не биха...
- Разрешавате ли да направя предложение?- каза Ангуа тихо.
Две глави се обърнаха. Две усти казаха:
-Е?
- Стопяващият.... Търсачът на истината. Може ли да е джудже?
- Разбира се!- каза Плам.
- Ами тогава какво ще кажете за Капитан Керът? Той е джудже.
- Познаваме го. Той е ан ... аномалия, каза Плам. – Неговата претенция за това, че е джудже е спорна.
-Но повечето от джуджетата в града приемат, че той е джудже, каза Ангуа. –А също е и ченге!
Плам се строполи обратно на стола си.
– За вашите джуджета тук, да, той е джудже. За грагите би бил неприемлив.
- Няма джуджешки закон който да твърди, че джуджето не може да е повече от шест стъпки високо, господине.
- Грагите са закона....жено! - излая Плам. – Те тълкуват законите идващи при нас отпреди още десетки хиляди години.
- Е ами, нашите не са. - каза Ваймс. –Но убийството си е убийство където и да е. Новините са разнесени. Вече имате джуджета и тролове къкрещи добре, и всичко това ще ги накара да изкипят. Искате ли война?
- С троловете? Това е...
- Не, с града. Мястото извън стените където законът ви не важи? Негово превъзходителство няма да се примири с това.
- Няма да посмеете!
- Погледни ме в очите! каза Ваймс.
- Имаме много повече джуджета отколкото вие стражници! каза Плам, но развеселеното изражение се беше изгубило.
- Значи това което ми казвате е, че законът е само въпрос на численост? каза Ваймс. –Мислех, че вие джуджетата практически боготворяхте идеята за закона. Значи всичко се заключава в цифрите? Ще закълна повече хора, тогава. Тролове също. Те са граждани, също като мен. Сигурен ли сте, че всяко джудже е на ваша страна? Ще сформирам полковете. Ще ми се наложи. Знам как стават нещата в Лламедос и Юбервалд, но тук не е същото. Един Закон, Г-н Плам. Това е което имаме. Ако позволя на хората да затръшнат вратите си пред него, то по добре ще е да закрия Стражата. Ваймс отиде до вратата. –Това е моето предложение. Сега ще се върна в Двора...
- Чакайте!
Плам седеше забил поглед в плота на бюрото, и барабанеше с пръсти отгоре му.
- Аз нямам ... старшинство по този въпрос. каза той.
- Нека да говоря с вешите граги. Обещавам да не изтривам думи.
- Не. Те няма да разговарят с вас. Те не разговарят с човеци. Те чакат долу. Знаят за вашето пристигане. Изплашени са. Не вярват на човеци.
- Защо?
- Защото не сте джуджета, - каза Плам. – Защото вие сте ... нещо подобно на сън.
Ваймс сложи ръце на раменете на джуджето.
- Тогава хайде да слизаме долу, където ще можеш да поговориш с тях за кошмарите им, - каза той, - и може да им посочиш кой от тях съм аз.
Мълчанието са проточи дълго, след което Плам каза:
-Много добре! Това е против волята ми, надявам се разбирате.
-Ще бъда щастлив да си взема бележка за това, каза Ваймс.-Благодаря ви за вашето отзивчиво отношение.
Плам стана и извади халка заплетени ключове от дълбините на одеждите си.
Ваймс се опитваше да не изпуща от очи, онова което ставаше по пътя, но беше трудно. Имаше извивки и завои, замъглени тунели които изглеждаха едни и същи. Никъде нямаше следи от вода. Колко надалеч отиваха тези тунели? Колко надолу? Колко навън? Джуджетата копаеха през гранита. Вероятно можеха да преминават през речната тиня.
Всъщност на повечето места джуджетата нямаха толкова да копаят колкото да разчистват къщата, да извличат навън утайката, прокарвайки тунели от една древна, капеща стая в друга. И, по някакъв, начин водата беше изчезнала.
Имаше разни блещукащи неща, вероятно магически, наполовина видими под тъмните сводове откъдето минаваха. И странно монотонно пеене. Той знаеше джуджешкия текст на –„Брадвата на моята леля е върху главата ти” по някакъв начин, но пък не звучеше хич като това. Звучеше сякаш кратки думи бяха избърборени с много голяма скорост.
И със всеки завой той усещаше как гневът се завръща. Бяха ги водили в кръг, обикаляха в кръг! Само за да се перчат! Плам избърза напред, оставяйки Ваймс да върви слепешката по нататък и от време на време да си удря главата.
Кипеше от раздразнение. Това не беше нищо друго освен шикалкавене! На джуджетата не им пукаше за закона , за него, за света отгоре. Те подкопават нашия град и не се подчиняват на нашите закони! Имало е проклето убийство. Той призна! Защо се нубутах в тази ... тази тъпа пиеса!
Той пак преминаваше покрай поредното гърло на тунел, но на това имаше парче дъска заковано напряко.
Извади меча си и извика:
- Чудя се какво ли има там долу? - разби дъската и се отправи навътре в тунела, последван от Ангуа.
- Дали е разумно сър? - прошепна тя докато шляпаха нататък.
- Не! Но ми дойде до гуша от Г-н Плам. - изръмжа Ваймс. - Казвам ти, още един тунел и ще се върна тука с тежката артилерия, политика или не!
- Успокойте се сър!
- Ами, всичко което той казва или прави е обида! Това кара кръвта ми да кипи! - каза Ваймс, докато крачеше напред и се правеше, че не чува крясъците на Плам зад себе си.
- Отпред има врата сър!
- Добре , не съм сляп! Само наполовина! – сопна се Ваймс.
Той стигна до там. Голямата кръгла врата имаше в центъра си колело и джуджешки руни изписани с тебешир по цялото протежение.
- Можеш ли да ги разчетеш сержант?
- Ъъ. .. „ Смъртна Опасност! Наводняване ! Не Е Вход!” каза Ангуа. – Горе-долу сър. Това са врати под налягане. Виждала съм да ги ползват в други мини.
- Заключени също и с вериги. - каза Ваймс. – Изглежда ми на солидно желязо... Ох!
- Сър?
- Разрязах си ръката на пирон! - Ваймс заби ръка в джоба си, където несъмнено Сибил, се беше погрижила да сложи чиста кърпичка, като част от ежедневното му оборудване.
- Пирон в желязна врата ли сър? - каза Ангуа, и погледна по-отблизо.
- Нит, тогава. Не мога нищо да видя в тая тъмница! Защо им е....
- Трябва да следвате мен. Това е мина! Крие опасности! - каза Плам, когато ги настигна.
- Все още ли се наводнявате? каза Ваймс.
- Очаквахме го! Знаем как да се справим! Сега, стойте близо до мен!
- Щях да съм по-склонен да го сторя, сър, ако знаех че ще вървим по директния път! каза Ваймс. – Иначе ще трябва да търся преки пътеки!
- Почти стигнахме командире. - каза Плам, продължавайки нататък. – Почти стигнахме!

***

Безцелно и безнадеждно, тролът се чудеше...
Името му беше Тухла, макар че понастоящем не можеше да си го спомни. Болеше го главата. Ама много. Изстъргвача го направи. Какво му бяха казвали винаги? Когат` затънеш до там, че да си измисляш Изстъргвача, си паднал толкова ниско, че дори хлебарките трябва да коленичат за да те заплюят?
Миналата нощ... к`во стана? Каква част видя, каква част направи, кои части в туптящия, врящ котел на мозъка му бяха истински?
Она`а част с големите вълнени слонове ... най – вероятно не бяха истински. Беше почти сигурен, че в този град няма големи вълнени слонове, щото ако имаше, щеш` да ги е виждал преди, а и навсякъде по улиците щеш` да има големи димящи лайна или нещо подобно, ня`а как да ги пропуснеш.
Беше наречен Тухла, защото беше роден в града, а троловете, бидейки сътворени от метаморфорична скала, често приемат свойствата на местния камънак.
Покритието му беше мръснооранжево, с мрежа от хоризонтални и вертикални линии, и ако Тухлата застанеше близо до някоя стена, беше трудно да го забележиш.
Но повечето хора не забелязваха Тухлата така или иначе. Той беше от онзи вид личности, които са обида за всички порядъчни хора, според тяхното собствено мнение.
Мината с ония джуджета, дал` беше истинска? Отиваш да с` намериш местенце да полегнеш и стражата der pretty pitchurs, изведъж се оказваш в таз` джуджешка дупка? Т`ва не мож` да е истинско! Само дет`....мълвата по улиц`те твърдеше, че няк`ъв трол паднал в джуджешката дупка, ъхъ, и `сички търсят тоя трол и то не за да му стиснат рък`та...
Мълвата твърдеше, че Брекчия много усилено го търси , и от начина по който звучеше не изглежда да бяха много щастливи .
Не бяха щастливи че няк`во си джудже дето дрънкаше лоши неща за клановете е било пречукано от трол? Откачили ли бяха? Всъщност, нямаше значение дали бяха откачили или не, `щото имаха начини да задават въпроси от които не мож` да зарастнеш с месеци, за това по – добре да стои далеч от пътя им!
От друга страна ... джуджетата не можеха да различат един трол от друг, нали? А никой друг не го видя. Така че, дръж се нормално, ясно? Той щеше да се оправи... във всеки случай , не мо`еше да е той...
На Тухлата му хрумна.... да, това ми е името, знаех го през цялото време..., че той все още има малко от белия прах на дъното на торбата. Всичко което сега трябваше да направи, беше да намери някой стреснат гълъб и малко алкохол, какъвто и да е алкохол, и щеше да е чудесно.
Даа. Чудесно. Изобщо няма за какво да се тревожиш ...
Да.*
*Б.пр. Доста ми е трудно с тролския така че, моля за извинение ако съм оплела конците при превода му

***
Когато Ваймс излезе навън на ярката дневна светлина първото нещо което направи беше да поеме дълбоко дъх. Второто което направи беше да изтегли меча си, трепвайки когато ранената му ръка запротестира.
Чист въздух, това беше истината. Чувстваше се малко замаян там долу, а и порязаното на ръката го сърбеше зверски.
По-добре да даде на Игор да го погледне. Вероятно можеш да хванеш какво ли не в оная мръсотия долу.
Аах, това беше по-добре. Можеше да усети как изстива. Въздухът там го накара да се почувства наистина странно.
Сега тълпата приличаше повече на стадо, но когато се вгледа за втори път му зприлича повече на стадо от сливов кекс.
Не ти трябват много хора да превърнеш разтревожената, обезпокоена тълпа в стадо. Крясък тук, бутане там, нещо подхвърлено тук ... и при такова старание всеки колебаещ се, нервен индивид биваше привлечен към мнозинство което всъщност не съществува.
Детритус все още стоеше като статуя, очевидно забравил за надигащата се врява. Но Пръстенотвор ... проклятие. Той спореше разгорещено с хората начело на тълпата.
Никога не спориш! Никога не се въвличаш!
- Ефрейтор Пръстенотвор! – изрева той. – При мен!
Половин тухла удари джуджето, то се завъртя, заплува над главите на стадото и шлемът му издрънча. Строполи се като дърво.
Детритус се придвижи толкова бързо, че вече беше преполовил тълпата преди джуджето да се тресне в калдъръма. Ръката му загреба през блъсканицата от тела и издърпа нагоре гърчеща се фигура.
Завъртя се около себе си, гмурна са в пролуката, която още не беше успяла да се затвори, и беше до Ваймс преди шлемът на Пръстенотвор да спре да се върти.
-Браво, сержант! - каза Ваймс с ъгъла на устата си. – Имаш ли план за следващата част?
- Аз съм повече от тактическия вид сър. - каза Детритус.
„ О, добре. Във времена като тези не спориш, и не отстъпваш.” Ваймс извади значката си и я вдигна на високо.
- Това джудже е арестувано за обида на офицер от Стражата! – извика той. – Оставете ни да минем, в името на закона!
И за негово изумление, тълпата се смълча, като много деца които са усетили, че този път учителят е много, много ядосан. Може би това бяха думите върху значката, си помисли. Не можеш да ги изтриеш.
В тишината, друга половин тухла падна ръката на джуджето попаднало под извънредно солидното попечителство на Детритус.
Години по-късно, Ваймс можеше да затвори очи и отново да чуе хрущящия звук от срещата на тухлата със земята.
Ангуа застина, с изпадналия в безсъзнание Пръстенотвор в ръцете си.
- Треснат е яко – каза тя. – И аз ви предлагам сър, да се обърнете назад, само за малко?
Ваймс рискува да хвърли един поглед. Плам, или най-малкото, покрито с кожа джудже което можеше да е той, стоеше в сенките на входната врата. Той привлече вниманието на тълпата.
- Позволиха ли ни да си тръгнем? – каза той на Ангуа, кимайки към фигурата на вратата.
- Мисля че в тръгването е проблемът сър, според вас не е ли?
- Много правилно сержант. Детритус, дръж здраво този негодник. Връщаме се обратно в участъка, всички!
Тълпата се раздели за да ги пропусне да минат, с нескрито недоволство. Тешината ги следваше по целия път до участъка на Стражата...
... където Отто Вик от Вестника чакаше отпред на улицата, със зареден иконограф.
- О не би могъл Отто. – каза Ваймс, докато отрядът му наближаваше.
- Застанал зъм на обжтезтвен път, Гозподин Ваймз. – каза Отто смирено. –Узмивка моля...
И направи снимка на полицай трол държащ джудже във въздуха.
„Ох хубава работа – си каза Ваймс – това си е точно за Първа Страница. И вероятно също и за проклета карикатура!”