|
Преди време прочетох един пост за очевадните неточности и липси при превода на Дядо Прас. Намерих книгата на английски и се втрещих от разликите - на края на книгата липсва превод поне на три страници и не само. Затова си позволих да направя един любителски превод на тези липсващи страници за тези, които като мен са закъснели с четенето на английски. Преводът на имената на прасетата на Дядо Прас(не че е чак толкова важно как се казват, по важното е че в книгата издадена на български тези персонажи почти са елиминирани) е направен според скромните ми възможности. Приятно четене!
Просяците се движеха с нестабилната си и понякога назадничава походка през градските улици, когато започна да вали свеж утринен сняг. От време на време някой от тях се оригваше щастливо. Всичките носеха хартиени шапки, с изключение на Дъртия Гнусен Рон който изяде своята. Тенекиено канче се подаваше от ръка на ръка. Съдържанието на което включваше смес от изтънчени вина, алкохоли и нещо което Страничния Арнолд открадна от задната врата на бояджийската работилница на Федърско Шосе.
- Гъската беше вкусна! – каза Човекът с Патока, чистейки зъбите си.
- Учуден съм , че ти яде от нея, заради тоя паток на главата ти. – каза Ковчега Хенри, докато си бъркаше в носа.
- Какъв Паток? – каза Човекът с Патока.
- Какви бяха онези мазните неща? - каза Страничния Арнолд.
- Това драги ми приятелю, беше пастет от гъши дроб. Направо от Генуа, бас държа. И то много добър, при това.
- Ням` ли да т` кара да пърдиш?
- Ах, светът на висшата куня! - каза Човекът с Патока щастлива.
На пресекулки те приближиха задната врата на любимия си ресторант. Човекът с Патока го загледа замечатано, с очи замъглени от възпоменания.
- Вечерях тук почти всяка вечер! – каза той.
- Защо престана? - каза Ковчега Хенри.
- Аз .... аз наистина не знам! - каза Човекът с Патока. Като .....в мъгла ми е. Да се върна в дните когато аз ....мисля че бях някой друг. Но все още, каза той, потупвайки Арнолд по главата, както казват ”По-добре да ядеш стари ботуши с приятели, отколкото чисто говеждо с омраза в добавка.” Напред Рон, моля!
Те настаниха Дъртия Гнусен Рон точно пред задната врата и тогава почукаха. Когато един келнер отвори вратата Дъртия Гнусен Рон се вкопчи в него, разкривайки онова което беше останало от зъбите му и вонящия си дъх, който пък си беше на мястото.
- Хилядолетна ръка и скарида! – каза той, докосвайки перчема си.
- Поздравления за празника! – преведе Човекът с Патока.
Човекът се опита да затвори вратата, но Страничния Арнолд беше готов за това и вече беше заклинил ботушу си в процепа [25]
[25] Арнолд нямаше крака, но пък по улиците имаше много случаи при които ботушът беше удобен за употреба, Ковчега Хенри беше закрепил ботуша за един прът. С това приспособление ставше смъртоносен, и всички крадци изпаднали в такова затруднение, че да правят опити да оберат просяците, често се оказваха ритани по главите от човек висок три стъпки(т.е-около метър).
- Помислихме си , че вие може би ще искате да дойдем на вечеря и да изпеем някоя и друга Прасоколедна песничка на вашите почитаеми клиенти! - каза Човекът с Патока. Зад него, Ковчега Хенри изпадна в един от неговите вулканични пристъпи на кашлица, които дори звучаха в зелено. – Безплатно разбира се.
- Прасколеда е! - каза Арнолд.
Просяците, толкова презрени и с лоша слава дори за да принадлежат към Гилдията на Просяците, си живееха доста добре по техните си ниски стандарти. Това ставаше, в по-голямата си част при внимателно прилагане на Принципа за Неизбежност. Хората бяха готови да дадат какво ли не , само и само да им видят гърба.
Няколко минути по-късно те залъкатушиха отново по пътя, бутайки щастливият Арнолд, който беше обграден от набързо скалъпени пакети.
- Хората могат да са толкова добри! - каза Човекът с Патока.
- Хилядолетна ръка и скарида!
Арнолд започна да изучава съдържанието на благотворителните дарения, докато те маневрираха с количката му през преспите и кишата.
- Има вкус на... нещо познато! – каза той.
- Познато като какво?
- Като кал и стари ботуши.
- Cam! Т`ва си е контешка кльопачка, т`ва е.
- Аха, аха ... - Арнолд подъвчи малко. – Нали не мислиш че внезапно сме станали контета а?
- Н`знам. Ти конте ли си Рон?
- Мамка му...
- Ъхъ. Звучи ми контешки.
Снегът продължи да се трупа кротко върху Река Анкх.
- Все още... Щастлива Нова Година, Арнолд.
- Щастлива Нова Година, Човеко с Патока. И на патока ти.
- Какъв паток?
- Щастлива Нова Година, Хенри.
- Щастлива Нова Година, Рон.
- Да им го...!
- И бог да ни благослови, всичките, каза Страничния Арнолд.
Снежната завеса ги скри от поглед.
- Кой бог?
- Н`нам. Който ти се падне?
- Човеко с Патока?
- Да, Хенри?
- Сещаш ли се за онова чисто говеждо дето го спомена?
- Да, Хенри?
- Как така чисто? Без тлъстините ли, що ли?
- Аа.... беше по-скоро сравнение, Хенри.
- Не говеждо?
- Не точно. Това което исках да кажа беше......
И тогав остана само снегът. След известно време, започна да се топи под слънчевата светлина.
THE END
Gouger – Мошенник. Rooter- Коренчо. Tusker – Бивньо. Snot Snouter – Сополивия Зурльо.
|
Истинският завършек на Дядо Праз
