Умношлем имаше вид на нещо малко по издигнато от слуга, грижещ се господарят му да е нахранен, и навярно когато е приемал работата си е представял, че е доста по- възвишена от това.
Завесата в ъгъла вероятно прикриваше легло, джуджетата не си падаха трърде по изящния живот.
Бюрото беше осеяно с хартии. Наблизо, на малка масичка имаше осмоъгълна дъска покрита с малки игрални фигури. Ваймс въздъхна. Мразеше игрите. Те караха света да изглежда твърде прост.
- О, играете ли изобщо командире? - каза Умношлем, с гладния поглед на истинския ентусиаст. Ваймс познаваше този вид също. Покажи учтив интерес, и ще висиш там цяла нощ.
- -Лорд Ветинари играе. Мен никога не ме е интересувало. - каза Ваймс.[1]

Б.а.[1] Ваймс никога не се доближаваше до игра много по – сложна от дартс. Шахът, във всеки случай, го отегчаваше. Беше тъп начинът по който пешките се движеха и избиваха събратята си пешки, докато кралете се подмотаваха правейки нищо, това винаги го дразнеше, ако само пешките се обединят, и привлекат топовете, цялата дъска щеше да е република в дванайсет хода.

- Умношлем не е често срещано джуджешко име. Роднини ли сте с Умношлемови дето живеят на Мазната Алея?
Нямаше нищо предвид, само малко неангажиращи приказки за разчупване на леда, но явно беше прокълнат.
Умношлем загледа надолу и замрънка:
- Ъъ, да ....но за ....граг, дори и новак, всички от джуджешката общност са му.....семейство. Не би било ....наистина не би....
Той замлъкна колебливо ала после някаква друга част от мозъка му взе връх. Погледна весело.
- Малко кафе може би? Мога да разпоредя.
Ваймс отвори уста да откаже, но се спря. Джуджетата правеха добро кафе, а и ароматът му лъхаше от съседната стая.
Освен това излъчваната от Умношлем нервност подсказваше, че днес е изпил доста. Няма лошо да го насърчиш да изпие още малко.
Ето нещо което беше казал на подчинените си: хората се притесняват в присъствието на ченгета, ако полицаят си знаеше работата, а нервните хора бяха твърде приказливи.
Докато джуджето отсъстваше той се зае да разгледа стаята по-добре, и очите му разпознаха думите Сборник с Описания от Долината Куум върху корицата на една книга, наполовина закрита с хартии.
Пак проклетата долина, този път с добавена налудничавост. Всъщност, Сибил беше купила екземпляр, заедно с повечето от четящото население на града, и го беше замъкнала със себе си в Кралския Музей на Изкуствата да разглеждат скапаната картина на оня нещастник. Картина с тайни?
О да? И как може някакъв умопобъркан млад човешки художник, отпреди сто години, да е знаел тайната на битка състояла се хиляди години преди него?
Сибил каза че в книгата се твърдяло, че той бил открил нещо на бойното поле, но бил преследван от гласове довели го до убеждението, че е кокошка. Или нещо подобно.
Когато чашите бяха донесени, с малко изсипано по бюрото на Умношлем, защото ръцете на джуджето трепереха, Ваймс каза:
- Трябва да се срещна с граг Трошибут господине.
- Съжалявам, това е невъзможно.
Отговорът дойде гладък и равен , сякаш джуджето се беше упражнявало. Но имаше блясък в очите му, и Ваймс хвърли бегъл поглед върху много голямата решетка в стената.
В този момент, Ангуа се прокашля леко. Добре, помисли си Ваймс, някой подслушва.
- Господин Умно....шлем, - каза той. – Имам причина да предположа, че е извършено много сериозно престъпление на Анкх-Морпоркска земя. По – точно под нея. Но все пак Анкх-Морпоркска.
Още веднъж странното спокойствие на Умношлем го подведе. В очите му се четеше израза на подгонена плячка.
- Съжалявам да го чуя. Как мога ви помогна за разрешаването на проблема?
„Ами добре, помисли си Ваймс. Казах че не играя игри.”
- Като ми покажете мъртвото тяло, което е на долния етаж. - каза.
Остана неприлично доволен от начина по който Умношлем се сгърчи. Време е да притиснем положението..... Той извади значката си
- Моите пълномощия г-н Умношлем. Ще претърся това място. Бих искал да го направя с ваше позволение.
Джуджето се тресеше от страх или от тревога или, вероятно и от двете.
- Ще нахлуете на наша територия? Не можете! Джуджешкият закон -...
- Това е Анкх-Морпорк, - каза Ваймс. Всичко до върха, всичко до дъното. Нахлуването не е изход. Наистина ли ми казвате че не мога да претърся мазето? Сега заведете ме до граг Трошибут или който и да е друг от началниците! Веднага !
- Аз...аз отхвърлям молбата ви!
- Това не беше молба!
„И сега стигнахме до наша собствена малка Долина Куум, си помисли Ваймс, докато се взираше в очите на Умношлем. Никакво отказване! И двамата си мислим, че имаме право. Но той греши!”
Някакво движение го накара да отвърне поглед. Треперещият пръст на Умношлем беше разбъркал в кръг разлятото кафе.
Докато Ваймс се взираше, пръстите на джуджето начертаха две линии през кръга. Той погледна отново в очите изпъкнали от гняв, страх ....и само намек за нещо друго...
- А , Командир Ваймс ли е ? - каза фигурата на вратата.
Звучеше като Лорд Ветинари. Беше същата онази интонация, показваща, че те е забелязал и ти беше, в един много дребен смисъл, неизбежно задължение.
Но идваше от друго джудже, както можеше да се предполага, въпреки че той носеше строга, островърха черна качулка която го издигаше на височина почти колкото среден човешки ръст.
Навсякъде беше напълно забулен, и това беше добре подбрана дума, със застъпващи се като люспи, прачета черна кожа, само с една тясна цепка за очите.
Ако не беше властният глас, фигурата срещу Ваймс можеше да бъде сбъркана с много мрачна украса за Прасоколеда.
- А вие сте..? - каза Ваймс.
- Моето име е Плам командире. Умношлем, върви да си вършиш задълженията!
Щом „ лицето за дневна светлина” офейка скоростно, Ваймс се завъртя на седалката си и позволи на ръкта си да мине през влажния символ, като го избърше.
- И вие ли искате да бъдете полезен? – каза той.
- Ако мога! – каза джуджето. Моля последвайте ме. За предпочитане е вашият сержант да не ви придружава.
- Защо??
- По най-очевидната причина. - каза Плам. Тя откровено е жена.
- Какво? И какво толкова? Сержант Ангуа много определено не е джудже. – каза Ваймс. Не може да очаквате всеки да се съобразява с правилата ви?
- Защо не? - каза джуджето. Вие го правите. Но може ли ние просто, заедно, за момент, да отидем вмоя кабинет и да обсъдим въпроса?
- Няма проблем сър. - каза Ангуа. Вероятно така е най-добре.
Ваймс се опита да се отпусне. Знаеше, че се остави сам да вдигне пара. Беше установил контакт с онези мълчаливи пазачи отвън, а начинът по който го беше погледнал Умношлем изискаше малко размисъл.
Но ...
- Не! – каза той.
- Няма да направите такава малка отстъпка? каза Плам.
- Вече направих някалко доста големи, повярвайте ми! каза Ваймс.
Скритите под островърхата качулка очи се втренчиха в него за няколко секунди.
- Много добре! каза Плам. Моля последвайте ме.
Джуджето се обърна и отвори вратата зад себе си, пристъпвайки в малка квадратна стаичка. Той ги подкани с жест да го следват и, когато вече бяха вътре, дръпна един лост.
Стаята се заклати леко, и стените започнаха да се издигат нагоре.
- Това е... започна Плам.
- Асансьор. - каза Ваймс. Да, знам. Виждал съм ги когато се срещнах с Низшия Крал в Юбервалд.
Подхвърленото име не свърши работа.
- Низшият Крал не е ... уважаван тук. - каза Плам.
- Мислех, че е владетел на всички джуджета?' каза Ваймс.
- Често срещано недоразумение. А, пристигнахме. Асансьорът спря с едва забележимо друсане.
Ваймс се ококори.
Анкх-Морпорк беше построен върху Анкх-Морпорк. Всеки знаеше това. Бяха строили с камък тук още преди десет хиляди години. Откакто ежегодният разлив на Анкх носеше повече тиня, градът беше се издигал върху стените си докато таваните не станали мазета.
Дори и в подземното ниво, той винаги го твърдеше, човек с кирка и добро чувство за ориентация, би могъл да пресече града прокопавайки си път през подземните стени, при условие, че може да диша кал.
Какво ли е било това място? Дворец? Храм на някой бог, който в последствие всички са забравили? Беше голямо пространство, тъмно като сажди, но имаше блясък който успяваше да покаже красивия купол на покрива отгоре. Странен блясък.
- Червеи, каза Плам. От дълбоките пещери под планините около Лламедос. Донесохме ги с нас и те се размножиха доста бързо тук. Вашата тиня е доста хранителна за тях. Убеден съм че дори блестят по-силно.
Блясъкът се раздвижи. Не осветяваше много, но показваше формата на нещата, а имаше и надпис по посока на асансьора, диплещ се по великолепния тават.
- Те се насочват към топлина и движение, дори и в момента. каза закачуленото джудже.
- Ъъ...защо?
Плам се подсмихна леко.
- В случай, че умрете командире. Те си мислят, че сте плъх или малък елен попаднал в пещерата им. Храната е рядкост в Дълбините. Всеки дъх който издишвате е храна. И когато накрая издъхнете, те ще ....връхлетят. Те са много търпеливи. Ще оставят само кости.
- Нямах намерение да издъхвам тук. каза Ваймс.
- Разбира се че не. Последвайте ме моля. каза Плам, докато преминаваха през голяма кръгла врата. От другата страна на вратата имаше още от същото, плюс няколко зяпнали тунелски усти.
- Колко на дълбоко сме?
- Не много. Около 40 стъпки. Ние сме добри в копаенето.
- В този град? каза Ваймс. Защо не сме опитвали да дишаме под вода? А да наречеш това вода си е направо ласкателство.
- Много сме добри и в това да държим водата на страна. Уви, изглежда не сме толкова добри, че да задържим настрана Самюъл Ваймс. Джуджето пристъпи в по-малка стая, чийто таван беше гъсто покрит с блестящите червеи, и премести два стола с джуджешки размер.
- Седнете. Мога ли да ви предложа нещо освежително?
- Не, благодаря ви. каза Ваймс. Той седна внимателно на стола, и коленете му почти се изравниха с брадичката.
Плам седна зад едно бюро направено от каменни плочи и, за удивление на Ваймс, си свали покривалото за глава. Идглеждаше доста млад, с брада която беше всъщност подстригана.
- Колко далеч стигат всичките тези тунели!? попита Ваймс.
- Не възнамерявам да ви кажа. каза Плам равно.
- Значи подкопавате моя град?
- O, командире! Бил сте в пещерите на Юбервалд. Видял сте как джуджетата могат да строят. Ние сме майстори. Не си мислете, че къщата ви е на път да пропадне.
- Но вие не само строите мазета! Вие разработвате мина! - каза Ваймс.
- В някакъв смисъл. Бихме казали, че копаем за дупки. Пространство, командире, за това копаем. Да, копаем дупки. Въпреки, че нашите сонди откриха дълбинен петмез, ще ви е любопитно да чуете .....
- Не можете да правите това!'
- Не можем ли? Но го правим, въпреки всичко! - каза Плам спокойно.
- Вие ровите под собствеността на други хора?
- Зайците ровят командире. Ние копаем. И да така е. Колко надълбоко се простира правото на собственост, в крайна сметка? И колко на високо?
Ваймс гледаше джуджето.” Успокой се , си помисли. Не можеш да се справиш с това. Твърде е голямо. Това е нещо което Ветинари трябва да реши. Дръж се за това което знаеш. Дръж се за това с което можеш да се справиш.”
- Разследвам съобщение за смърт. - каза той.
- -Да. Граг Трошибут. Ужасно нещастие. - каза Плам със вбесяващо спокойствие.
- Чух, че било жестоко убийство.
- Това би било точното описание.
- Признавате ли го?' каза Ваймс.
- Разбирам какво имате пред вид: Признавам ли че имаше убийство? Да командире. Имаше. И ние сме се заели с разрешаването му.'
- Как?
- Обсъждахме назначаването на Задкрдга. - каза Плам, скръствайки ръце. Това е „ онзи който стопява”. Някой който ще открие чистата жилка на истината в шлаката на объркването.
- Обсъждахте? Все още не сте отцепили мястото на престъплението?
- Стопяващият може да се разпореди за това командире, но ние вече знаем, че престъплението е извършено от трол. Сега лицето на Плам показваше изражение на развеселено презрение, което Ваймс копнееше да изтрие.
- Как го разбрахте? Беше ли потвърдено от свидетел?
- Не като такъв. Но тролски боздуган беше намерен в близост до тялото. – каза джуджето.
- И това е всичко което направили? - Ваймс стана. Дойде ми до гуша. Сержант Ангуа!
- Сър? каза Ангуа, до него.
- Да вървим. Отиваме да видим местопрестъплението докато все още има следи за откриване!
- Нямате работа в по-долните нива! кресна Плам, ставайки.
- Как ще ме спрете?
- Как ще преминете през заключените врати?
- Как ще откриете кой уби Трошибут?
- Казах ви , беше намерен тролски боздуган!
- И това е всичко? "Намерихме боздуган и трол го е извършил?" Дали някой ще повярва? Готвите се да започнете война в моя град, с измама, просто ей така? Защото, повярвайте ми, точно това ще се случи, когато това излезе навън. Опитайте и ще ви арестувам!
- И да предизвикам война във вашия град? - каза Плам.
Джуджето и човекът се гледаха кръвнишки един друг, докато си поемат дъх. На тавана над тях, червеите се бяха струпали като на конгрес, пирувайки с плюнки и бяс.
- Защо някой друг освен трол би пребил грага? каза Плам.
- Добре! Задаваш въпроси! - Ваймс се наклони над бюрото. Ако наистина искаш отговори, отключи тези врати!
- Не! Не можете да отидете там, Отговорник по Черна Дъска Ваймс!
Джуджето не би могло да сложи повече отрова дори в думите убиец на деца.
Ваймс зяпна. Отговорник по Черна Дъска. Ами, беше, в онова малко улично училище преди повече от 45 години. Майка му настоя. Само Боговете знаеха откъде изнамираше по пени за дневната такса, въпреки че през повечето време Госпожа Повърхностна беше доволна да приеме плащане със стари дрехи и дърва за горене, или за предпочитане джин.
Числа, букви, мерки, тегла, не беше това което бихте нарекли, богата учебна програма. Ваймс ходи около девет месеца, докато улицата не поиска от него да научи по - трудни и по- остри уроци. Но, за малко му беше поверена задачата да изтърква плочите за писане и да бърше черната дъска.
O, опияняващата, величествена сила на властта, когато си шестгодишен.
- Отричате ли го ? каза Плам. Унищожавали сте написаните думи? Признали сте го пред Низшия Крал в Юбервалд.'
- Това беше шега! каза Ваймс.
- O? Значи го отричате?
- Какво? Не! той беше впечатлен от титлите ми и аз подхвърлих една на ...шега.
- Значи отричате престъплението ? Плам настояваше.
- Престъпление? Бършех черната дъска за да може нови неща да бъдат написани на нея. Как това може да е престъпление?
- Не ви ли беше грижа къде ще отидат тези думи?' каза Плам.
- Да ме е грижа? Те бяха само тебеширен прах!'
Плам въздъхна и потърка очите си.
- Тежка нощ?' каза Ваймс.
- Командире, разбирам че сте бил много млад и навярно не сте си давал сметка какво правите, но трябва да разберете, че за нас вие изглежда сте горд от това, че сте бил съучастник в най - отвратителното от престъпленията - унищожаването на думите.
- Извинете? Да изтриеш "A като Aз" е углавно престъпление?'