|
Навремето като бях по-млада:Р много ми хареса и мисля да отворя 1 тема за любимите ни фикшънчета, след малко ще шпусна 1 мое и 1 мое стихче даже 2 ако имам време:
Богове
Звънеца издрънча. Всичко живо се втурна навън. Само двама излязоха бавно, продължавайки очевидно отдавна започнал спор. Това бяха двама малки бъдещи богове, в последния си стадий на обучение. В продължение на няколко милиона години, старателно изучаваха принципите на създаване и управление на малки самостоятелни Вселени. Вече дори разполагаха със собствена такава. Но непрестанната им вражда, относно правната концепция, и съответното й прилагане, върху отделния индивид, спъваше работата. Тези наблюдения, накараха пряката им дипломна ръководителка, да въведе задължителен курс по “Работа в Екип”. Към общообразователните предмети. Сега вече и двамата разполагаха с изключителното качество “Лицемерие”. Никой така и не прие възгледите на другия, но външно, сякаш работеха в пълна хармония. Та сега, бяха възкресили вечния си спор, изказвайки се отчаяно любезно.
- При все цялото си уважение към вас, колега, не мога да се съглася с така направените изводи, въз основа на непроверени догадки.
- Това което казвате, е наистина изключително интересно, и аз бих желал да насрочим дата, за нейното обсъждане, и записването й в регистъра, на така наречените “Особени случаи”.
Разговаряйки по този изключително достоен и високо духовно просветлен начин, стигнаха края на коридора. Огледаха се. Бяха сами, на любимото им тайно местенце. Тук никой не можеше да ги види или чуе.
- Абе ти тъп ли си бе?! Не можеш ли да разбереш, че Той никога не би направил това!
- Не аз, а ти си уникално прост! Не си ли спомняш, какво е вложено в Нейната същина?!
- Господи боже! Ама това няма никаква връзка!
- Добре - очевидно му писна - искаш ли да проверим?
- Хайде.
Събраха ръце. Затвориха очи. Бавно започнаха да отдалечават длани. Измежду искрящата светлина, озаряваща средата на дланите им, се появиха Той и Тя. Веднага, още в бесъзнание, ги пуснаха стремглаво в Новия Свят. Все още в процес на Безкрайна концентрация, малките богове създадоха име, родители и отминало детство, на двамата си новосъздадени експеримента. И за да изчистят опита от излишни неясни вероятности, нагласиха Времето на желания час, с точност до милисекунда. А и не разполагаха с много време. Година-две, едно междучасие. Кръстосали крака, седнаха на земята, да наблюдават кулминацията и развръзката.
Той... ходеше забързано по улицата. Трябваше да започне нова работа, и не беше абсолютно сигурен в силите си. Все още всичко му беше много неясно. Знаеше само, че имаха тридневно обучение. В началото. А после... не знаеше. Влезе в стаята. Запозна се с новите си колеги. Семинарът започна.
И тогава влезе Тя. Смутено се извини за закъснението, и седна. Носеше адски къса пола. Сядайки, Той без да иска видя част от бикините й. Срещнаха погледи и... искрата премина.
- Казах ли ти! - възбудено ръкомахаше единияг бог. - ако не й бе видял глупавите бикини, изобщо нямаше да я забележи!
- Глупости! Със самото си влизане, вече му беше приковала погледа.
- Млъкни, после ще спорим. Чакай да видим какво ще стане...
Говорейки си, вече бе минала почти половин година. Той и Тя бяха невероятно щастливи. Най-накрая се бяха открили. Всеки свободен миг, бяха заедно.
- Видя ли? Връзката им е на Духовно ниво.
- Как пък не. Виждаш ли черното петно, което се заражда в съзнанието му?
Той и Тя седяха вкопчени един в друг. Плачеха. Взаимно изпиваха с устни сълзите си. Притискаха се един в друг, сякаш знаеха, че всеки миг ще се загубят. Нещо ставаше. Но какво и защо, никой от тях не можеше да определи. Единствено можеха да се питат - “Къде отиде нашето невинно щастие?”
- Виждаш ли, виждаш ли... - тържествуваше първият бог.
- Чакай, има още малко време...
Той забързано крачеше сам по улицата. Вървеше към работата си, макар днес да бе в почивка. Но знаеше, че Тя е там. Вчера вечерта си бяха казали, че се разделят. И няма да бъдат повече заедно. Но Той не издържаше. Нещо отвътре го човъркаше. Не бе спал, не бе ял. Мислеше само за нея. Трябваше да я види.
- Това имах предвид. Сега ще се сдобрят и всичко ще се нареди - доволно каза вторият
- Да не мислиш, че тя ще се съгласи?
В това време, Той слизаше от трамвая. Погълнат от мислите си за Нея, и как иска да я прегърне, целуне и...
Някаква кола прелетя отнякъде. Блъсна се в кошчето за боклук на ъгъла, и Го помете като сламка. Шофьорът беше бесен, защото една от най-елитните му проститутки, които държеше, умряла от свръх доза кокаин. Той умря на място. Сутеньорът, остана само със счупен нос. Благодарение на новите системи за въздушните възглавници...
Боговете седяха онемяли. С движение като едно, и двамата унищожиха експеримента.
Звънеца отново издрънча. Влязоха омърлушени в клас. Нещо се беше объркало...
В този момент влезе млада учителка. Седна зад катедрата и каза:
- Здравейте. Аз съм новата ви учителка. Името ми и Съдба.
В самотен и тъмен бар, седяха двама приятели. Свеща на масата догаряше. Пиеха поредната водка. Мълчаха.
Единият въздъхна.
- Някой ден... ако ми паднат онея горе... колко имам да им връщам...
- Наздраве... - отвърна другият.
И отпи.
|
Нещо от Davie
