Гледах филма ночной дозор. (предполаам става дума за това, ама и да не става дума, първите няколко реплики толкова ми харесаха, че реших и аз да се включа - Леля и Баба винаги имат мнение по всички въпроси и то по няколко)

Самата любов е йерархична - да обичаш, да приемеш че си обичан и да споделяме обичта си с човека отсреща. Кое ви се струва най-трудно? Сам Ваймс, а и героят от филма, таткото от стражата, знаят отговора. И за това им е трудно. И Сибил също знае. Както и Керът и Ангуа. А и всички онези Светли и Тъмни...

Когато аз се влюбвам (моля без коментар) то е нещо прекрасно. Когато в мен се влюбват е малко плашещо. А когато е признато и споделено....е повярвайте ми - небесата са ваши. И не се страхувате от други "небесни двойки" нито от човека отсреща.

Мисля си, че трябва да сме по-смели в обичта си един към друг.

Както и никога да не се отказваме от нова, вкусно приготвена, порция снакс.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите