Парадоксът е във връзка с това, че не можеш да правиш абсолютно добро, без то да се превърне в зло. То е малко като с посоките на света. Ако вървиш прекалено дълго на изток, в един момент се озоваваш по- на запад, отколкото си бил, когато си тръгнал с идеята да вървиш на изток.
В тази връзка доброто и злото, както са представени от Лукяненко, ми се връзват с действителността доста повече отколкото идеята на К.С Луис. Все още не мога да намеря грешката в разсъжденията на Луис, но определено пропуска нещо.
Ох, аз като цяло мисля такива екстравагантни неща за любовта, че ми е интересно да гледам тези лукяненкови романтични представи. Едно мило такова ми става... например момента с Алиса, когато се побърка по Игор. Не мисля, че човек може да изпитва такива чувства към някого след една нощ секс, но пък спокойно може да си мисли, че ги изпитва. Което е винаги в основата на любовта.
Та като стана дума за Алиса - ето, тя се побърка по човека с ясната идея, че той най-вероятно е обикновен човек. Беше готова да му бъде съпруга, да му готви и кърпи чорапите и да понесе подигравките на всички. Явно любовта е присъща само за тъмните Светлите са някакви пресметливи копелета, дето първо се теглят на кантара и ако си по-слаб - байбай.
Е, това, че го осъждам донякъде не значи, че не го разбирам. Хората всъщност се обичат в един конкретен момент и разновидност. Нали ти казах да правата и точките по нея. Обичаш някого, когато ти си точка А, а той е точка Б. Но в следващия момент ти ставаш точка Ц, а той точка Д и тогава наличието на любов между първите два варианта не е предпоставка за наличие между следващите два.
А за брака важи единствено формулата приятелство-със-секс-в-него. Любовта може да бъде чудесна основа на ъъъ една връзка. Нищо повече. Тя просто е временна.
Много е интересно чувството за вечност, когато си влюбен. Сигурен си, че ще ви вечно влюбен и то си е точно така, но важи само за пресичането на точка А с конкретния момент от времето. То си е една отделна вселена, която си има своя собствена вечност. Просто човешкият живот е прекалено дълъг и включва в себе си толкова много редуващи се вселени
|