На личните нападки шти отговоря на кю, мазен провокатор.


Преди нея препрочетох в оригинал номите и пак им се изкефих безумно, след нея прочетох Thud! и потръпнах нееднократно. Ерго, проблмът не е нито, че пратчет се е променил, нито, че четох книгата в оригинал, нито, че ми е омръзнал.

Са шти кажа какво най-много ме издразни, най-много ме издразни 'хепи енда', в който пак щастливо и задружно тръгнаха на война. И ТОЗИ път нямаха онези толкова стойностни според вас мотиви, които се срещаха първия път. Може да помня грешно, но ако не се лъжа, просто бяха станали част от войната и това беше напълно ок.

Само че това не ме издразни тогава, още бях прекалено зашеметен от обичайното високо ниво на пратчет. Трябваше ми да погледна книгата от дистанцията на времето, за да се замисля върху липсата на желание у мен да си я купя и на български. Отношението ми към нея не се предава върху автора и с нетърпение чакам going postal, но regimenta не е писана за мен и това е. И не само че не е писана за мен, ами даже влиза в конфликт с фанатизма ми - не защото е на противоположна позиция, а защото не е достатъчно радикална в съгласието си.

И последно - съжалявам, но не, не съм широко скроен пацифист. Напълно фанатичен съм. Неведнъж съм си мислил как ако държавата ми обяви война на някоя друга, ще се предал идеала си, ако не отида в съответната с цел да се запиша в армията й, или поне да изпея на когото трябва всичко, с което мога да съм полезен.
За щастие, не се очаква държавата ми да обяви война скоро.



Съвсем последно -

"Ама няма да тръбя, че съм широкоскроен пацифист, седнал зад РС-то у дома. "

компютрите са по-могъщи от плакатите пред президенството. Ако се използват правилно.
Препрочети ендър, ако се налага :)

Редактирано от Here на 30.06.06 02:54.