Тук нещата вече опират малко до лична философия, не толкова до Пратчет...

Питам се - какво е да си от другата страна: да виждаш какво става, без да можеш да го почувстваш; да знаеш повече, отколкото би искал да научиш; да бъдеш на няколко места едновременно и да си на всяко едно от тях поотделно...
Предполагам ти също си се поставял на мястото на всеки от героите. Аз поне го правех. В тялото и съзнанието на Смърт се чувствах... интересно?...
Не знам дали подредих разбираемо мислите си... Обикновено успявам, (в 99% от случаите ;))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите