Ъм, към Коелю вече имам известни резерви.
Навремето ми подейства доста добре. Побутна ме в правилната посока и ме наведе на размисли над неща, които някак си бях приела, че са такива по дифолт (а реално не бяха).
Изгълтах набързо всичко, което беше излязло. Но май след "Демонът..." изведнъж осъзнах, че почва да ми става безразличен.
Някой ден може би ще прочета и следващите, но едва ли ще е със същия интерес.

С какво започна? "Алхимикът"?


"Ще тръгнеш ли по пътека, за която знаеш, че няма да те отведе доникъде?"