Амммии....

за последната точка - промяна на Пратчет през годините.... Не ангажирам никого с мнението си, особено пича, но от оптимистичен непуклив талантлив симпатяга, избъзикал се едва ли не от скука с няколко клишета, на един етап той решава, че има какво да каже (общо-взето преразказвам едно негово изказване , беше нещо като "Към десетата книга за света на диска започнах да откривам радостта от сюжета")

И според мен след Много добри и силни книги като Интересни времена, Глинени крака, Малки богове е продължил да получава основно писма, в които феновете го хвалят какви яки лафчета ръси. Колко готино се майтапи с нещата. Може би дори е имал нещастието да прочете, че е например "Най-добрият жив британски хумористичен писател" или нещо подобно.
На негово място щях да започна да губя вяра. Както в хората, така и в писателския си талант. Пратчет помрачнява - тук сме с няколко години назад, но все пак вече Морис излезе... Чакаме фри-уи-мен и Шапка от небе, първата не съм я чел, но втората според мен също е плашеща на моменти. Всъщност, в нея срещаме отблизо един герой, който доста ми прилича на *спойлер* от Туп, като ги прочета по още веднъж ще знам със сигурност дали връзката е само нарочна или са си един и същи. Но и да не е, тъмнината и може би дори страхът са се настанили стабилно в книгите му. Общата тенденция е към тотални хоръри, за което аз съм принципно "за", но честно казано смятам, че е редно да се обезпокоим за човека. :/


мдам, само обобщих няколко мисли, повечето не мои, които се носеха насам натам. Не че това за мрачността може да се пропусне де :)

Такива ми ти работи.

◙◙◙