ако можех - щях да напиша трактат по темата.

Искам да кажа, че всичко е толкова объркано. Най ми е лесно да приема Прачет за един бунтар, очукан от живота, видял много, разбрал някои неща, те не му харесали и се ядосал. Много се ядосал. и взел, че почнал да пише за това. хумористично. Пък то взело, че се получило и хората започнали да четат книгите му, да говорят за него и писанията му и да охкат и да ахкат, и да си казват:''Брей аз туй го знам. Мислил(а) съм си го'' и т.н.

И тук идва отклонение едно - водещо да милион паралелни вселени или действителности:

Докато пиша се сещам ту за един ту за друг герой (негови, разбира се). Както се казва оживяват пред взора ми и си казвам:"Това ми прилича на реплика от Шута или пък Едуард Д'Иит искаше да промени нещата пък виж го как свърши, или пък на Патрицият, или пък Баба променя нещата. Ама пък тя може. И керът може. А Ноби? или добрата Маграт? и всички останали"

/води до милиони т.к. са различни герои в различни истории/

Отклонение две:

А после си задавам въпросът след като е толкова голям "борец за правда и свобода" какво прави с всичките си пари, които е спечелил и продължава да печели или какво смята да прави с тях (малко гаден въпрос, но си е на място в определен смисъл). Защото според мен е тъпо да се дават на изпаднали хора или държави като помощи защото всъщност ще ги получат ненуждаещите се. може би за децата, но те не са събрани в детски домове, където мили и добри хора ще се стараят да ги оплзотворят за да пораснат умни, добри и смели възрастни, които не се страхуват един от друг. Нежните революции са умряла работа. по-скапани са и от обикновените. И мисля, че това са си класически примери от историята. Историческата и фактическата (най-вече)

Отклонение три: Но още не съм събрала в достатъчни количества ентусиазъм и време да подредя по хронологичен ред писанията му. Поне тези, които са излезли на БГ. В смисъл развитието на героя на случките, на темите и подобни

напоследък ме хваща страх, че почвам да се разочаровам. И не ми дава мира.


по-ясно не мога. Не и на момента. Сигурно след време ще се качим на още едно стъпало и ще можем да се обърнем и да видим по-ясно

Я 'оди да питаш Леля ти Огъ... за какво иде реч?