Трудно ми е да преценя дали книгата ми хареса особено много или твърде малко. Вероятно трябва да я хвана, топла хартиена, да си я чета кротко в трамвая , автобуса или лекцията по линейна алгебра и тогава, когато съм я минал втори път, да я сравня мисловно с дългата редица книги на пратчет, които са ме впечатлявали. От една страна, няма какво да си говорим, дори само растящото количество Тъмнина във всяка следваща книга е достатъчно, за да ги харесвам повече от първите му романи, но някакси от друга страна... Абе имаше два забележително силни момента. И няколко добри. Но не е книга, която... някакси... уф. Представете си множество звуци и мелодии. Хубави, приятни, силни дори. При подходящо съчетание - гениални.
Такова съчетание ли е "Туп!"?
Всеки ще реши за себе си, но аз лично смятам, че това не е Книгата, която ще измести Морис от мястото й в сърцето ми, на което помещавам своята Най-любима книга на пратчет от този век :)


Но.
В крайна сметка -

Това не кравата ми!
Това е хипопотам!
Но какво пък, и това не е малко. :)

Редактирано от ikew на 16.10.05 19:39.