|
Тема |
Нещо на което много се смях вчера:)) |
|
Автор |
dimiana (дим , да така е) |
|
Публикувано | 11.10.05 09:36 |
|
|
Уили Момъка натика парцала обратно в устата му.
- Ама че си кльощаво нищожество - промърмори на гневните очи. - Дори си нямаш лира. Що за бард си ти, като си нямаш лира? Носиш само тая малка дървена издутина. Що за глупост...
- Нарича се лютня - подвикна Калеб, чиято уста бе натъпкана с моржова мръвка.
- К'во?
- НАРИЧА СЕ ЛЮТНЯ, ХАМИШ!
- Вярно, много лют си бях навремето!
- Не, бе, тя е, за да пееш засукани песнички на дамите - обясни Калеб. - За... цветенца и таквиз ми ти работи. Романтика.
Ордата познаваше тази дума, макар че обозначените от нея занимания все си оставаха извън техния изпъстрен със случки живот.
- Направо да се смаеш какви неща правят тия песнички с дамите - добави Калеб.
- Е, аз като бях млад - подхвана Тръкъл, - който искаше да улови погледа на някое момиче, трябваше да отреже оная работа на най-злия си враг и да я поднесе на момичето.
- К'во?
- КАЗАХ, ЧЕ ТРЯБВАШЕ ДА ОТРЕЖЕШ ОНАЯ РАБОТА НА НАЙ-ЗЛИЯ СИ ВРАГ И ДА Я ПОДНЕСЕШ НА МОМИЧЕТО!
- Тъй си е, романтиката е самата прелест - веднага се съгласи Хамиш.
- И какво измисляше, ако си нямаш най-зъл враг? - усъмни се Уили Момъка.
- А бе, ти опитай да отрежеш оная работа на някого и ето ти го най-злия враг - отвърна Тръкъл.
- Напоследък май взеха да поднасят цветя..... - замислено сподели Калеб.
Generations of love has done you wrong
|
| |
|
|
|