Аз имах един такъв котарак, ама типичен Грибо! Дърт, уличен, смрадлив, скъсани уши, и едното око продупчено от нокът, бяло... Дойде през прозореца да ми закача расовата нежна сиамка, ма не му се отвори парашута, вече беше кастрирана. Но този миризливец остана, идваше, ядеше, спеше в къщи, кога му скимне изчезва с дни, но се връщаше 4 години.. до един ден де..
Но куче не ми трябваше, май аз бях единствения човек който той не дереше и не хапеше, даже ми позволи да го къпя и ваксинирам. Не беше глупав да дере единствения човек който му дава храна:)) Като прочетох за грибо се сетих за моя Мърльо...

Аристотел: "To do is to be"
Маркс: "To be is to do"
Синатра: "Do be do be do ..."