Хехе, пък аз още не съм стигнала дотам в Глинени крака Обаче ето ти оттам едно големичко, но мнооого симпатично цитатче за ръкописния текст:

- Ами би могъл да запишеш паметна бележка - смили се накрая.
- Охо! Сериозно? Леле! Добре. Няма проблеми.
Ваймс се прокашля.
- Да говоря с ефрейтор Нобс за навременното явяване на служба; да говоря с него и за маркграфството му.
- Ъ-ъ... извинявай, това паметна бележка ли беше?
- Да.
- Съжалявам, но първо трябваше да кажеш „паметна бележка". Убеден съм, че е обяснено в указанията за употреба.
- Добре де, това беше паметна бележка.
- Уви, налага се да го повториш.
- Паметна бележка: да говоря с ефрейтор Нобс за навременното явяване на служба; да говоря с него и за маркграфството му.
- Готово - заяви духчето. - Желаеш ли да ти напомня в точно определен час?
- По нашето време ли? - гадничко подхвърли Ваймс. - Или по клачианското?
- Всъщност бих могъл винаги да ти казвам колко е часът в...
- Предпочитам да си запиша това в бележника, ако нямаш нищо против - промърмори Ваймс.
- Както искаш. Мога да разпознавам и ръкописни букви - гордо съобщи духчето. - Аз съм много усъвършенстван модел.
Ваймс извади бележника си и го разтвори наслуки.
- И това ли ще разпознаеш?
Духчето примижа за миг.
- Ами да. Няма съмнение, че са ръкописни букви. Завъртулки, гуглички, всичко навързано. Тъй, де. Ръкопис. Нямам проблеми с разпознаването.
- А от теб не се ли очаква и да прочетеш какво е казано тук?
Духчето го изгледа недоверчиво.
- Казано ли? Че откога буквите говорят?

Просто неустоим сладур! Искам едно такова за домашно любимче!

Hey you, don't tell me there's no hope at all
Together we stand, divided we fall.