|
Какво тъпо заглавие на тема, нали? Как да го кажа по-добре?
"Тери Пратчет си изпълни дълга към човечеството" - не става, откъде накъде пък някой ще има някакъв дълг към човечеството.
Май е по-скоро "на Тери му писна от простотии и реши да каже някои нелицеприятни истини за цивилизацията на читателите си по неговия си сатирично-арогантен-майтапчийски начин" – това пък е много дълго.
Както и да е, по същество искам да споделя, че според мен с книгите си от поредицата "Науката на Диска" Пратчет влезе в пантеона на социологията и философията. И в този на популярната наука. И най-вече в моя личен пантеон, а надявам се и в този на милиони други хора.
Не че е написал нещо което не знаем или поне сме се досещали. Но го е написал разбираемо, читаемо, неподражаемо като стил и запомнящо се.
Особено втория том. Първия, както и да е, говорим си за наука. Познати интерсни неща (макар да се усеща юмрукът в кадифена ръкавица, когато разисква "вярата" в науката, методите за обучение и същноста на образованието). Популярни книги за науката има много, немалко от тях са брилянтни.
Втория том обаче.... нагазваме в дълбоката вода. Що е мисъл, разум, цивилизация, култура, изкуство, религия? Как сме станали "мислещи" същества и какво произтича от това?
На всеки пет реда се прокарва основния рефрен "не вярвайте на каквото и да било само защото авторитети са го казали, мислете с главите си, търсете фактите, съпоставяйте и анализирайте"
В един момент исках да викна:
"Разбрах, Тери, разбрах! Може ли сега да прочета нещо, което не знам и моля те, нека да е смешно и забавно"
"Не можеш", отговаря той, "защото може би си разбрал, но не си осмислил разбраното. Ето ти още една гледна точка върху която да помислиш. Ето ти още малко фактология над която да се пулиш с недоумение. Ето, забивам още един пирон в ковчега на наивноста ти и те карам да изпиеш горчивата чаша до дъно. Помниш ли Малки Богове? Там изложих някой от тези идеи, ето тук и тук. Помниш ли тези думи на баба Вихронрав? Там исках да ти кажа това и това....." И така нататък.
Брилянто, възхитен съм до дъното на душата си! Значи тоя човек винаги е имал нещо наум пишейки всичките си истории (или поне повечето от тях).
"Еврика, ти откри топлата вода бе, джедай" - ще кажете вие.
Естествено че основните идеи прозираха през веселата шарения на историите, но друго си да ти ги синтезират в една завършена картина. Може би ми е професионален дефект, но обичам да виждам цялото построение, с всички детайли и логически връзки между компонентите.
Така по-пълно мога да му се възхитя и да го проумея.
Знам, ще се намерят хора да кажат: "Е какво толкова пък е направил тоя Пратчет? Прочел де що има по тия въпроси и го написал по друг начин. Старата песен на нов глас! И си рекламира книгите, демек, видяхте ли колко съм умен и печен.”
Ами така е! Пак ще повторя, нищо ново не казва. И е арогантен, но това е привилегия само на умните хора. При другите е смешно и буди съжаление.
Но, слушайте, аз имам известен опит като преподавател по точни науки и знам колко е ТРУДНО да обясниш на друг човек дори най-простата система, твърдение, закономерност или просто да обясниш КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ИМАШ ПРЕДВИД! И това е лесното, все пак науката е точна и логична (по-голямата част де). Я се опитайте да обясните щастието например.
Не напразно трите принципа на школата на скептиците, ако не се лъжа са:
1.Нищо не е познаваемо.
2.Ако нещо все пак е познаваемо , то е неразбираемо.
3.Ако то е все пак разбираемо е невъзможно да бъде обяснено на друг.
Ролята на обяснението, на начина по който ще изкажеш идеята си е ОГРОМНА. Няма значение дали знаеш няй-голямта истина за света ако не можеш да я споделиш разбираемо (стига да искаш да я споделиш , разбира се).
И после, след като това са стари неща, дето още Сократ ги е обяснил и разисквал преди 2000 години, защо човечествето не ги е разбрало? Защо все още се държим по овчи? Защо религията процъфтява, а демагогията направо е вързала? Защо хората са готови да се овържат с бомби и да се взривят в името на нещо несъществуващо? Защо другите хора идват да ги бомбят на базата на не по-реални основания? Защо сами си режем клона на който седим? Защо човекът е способен да измисли най-големите мерзости и да ги приложи върху себеподобните си? Истинкт за самосъхранение? Едва ли; всички животни го притежават и никое от тях не може да ни стъпи на косъма (не на малкия пръст) по гадория.
Имаме нужда от такива обяснения. Имаме нужда от ВСЯКАКВИ възможни обяснения докато ни просветне в главите.
Не знам дали на Тери това му е било на ума като се е захващал с тази книга (да не забравяме и съавторите, които изглежда са първокласни хора и учени), но така ми се струва на мен.
„Дай да напишем всичко накуп да покажем цялата картина. Дори и да ме обвинят че си правя реклама на другите новели. Нека го направим веднъж завинаги и да ни е чиста съвеста. Защото ни пука.”
Освен това жестоко му е писнало на човека, личи си от километър (не само от километър ами от „Шовинист” насам, даже и от по-рано). Рано или късно всеки човек с ум в глават стига до подобни изводи, но мнозинството нямаме възможност да го кажем публично. Или имаме интерес да си държим устата затворена.
За съжаление тази книга ще достигне основно само до феновете на Тери, които макар и много, са пренебрежимо малко спрямо цялото човечество. Но все пак е нещо.
Мисля си че оттук до края на живота ми понятията „лъжи за деца” и „наративиум” ще са основни в речника ми.
Невероятно, Тери, свалям ти шапка и се покланям! С нетърпение очаквам третата книга.
П.С. Нарочно не съм споменавал в подробности основните идеи на книгите за да не развалям удоволствието на тези, които не са ги чели (доколкото знам не са издавани у нас, аз ги четох на английски).
Приятен ден!
|
Тери си изпълни гражданския дълг!
