Абе не сте ли чели Сьомгата на съмнението? Не ви ли беше мъчно, когато човекът се пресели в другия свят най-ненадейно? Та там има една хм глава, която се казва точно така- Фурнаджийска лопата. Заглавието е достатъчно красноречиво. Човекът обяснява кога, как точно и защо се е отрекъл от принципите си и, че всяка любов, било към човек или идея, си е до време и т.н. И е прав, естествено. Някой тук отбеляза, че всеки е изневерявал на принципите си. така си е. Не можеш да държиш на същите неща, на които си държал, когато си бил на 15. И аз съм в това число. Ама в Пътеводителя все още вярвам така да се каже. А Дъглас Адамс вече не. Нямам предвид, че не е жив. Той вярва в еволюцията. и в технологиите. и че учените са едни страшно умни хора. Умни са, така си е, правят клонинги, ходят до марс, сложиха ни интернет и на телефоните...ама аз все още си мисля, че са прекалено самоуверени. И че надали някой си помисля, че нещата може да не са това, което са. И че все още не знаят всичко. и надали някога ще го узнаят...ама нейсе. Не се разочаровах от Дъглас Адамс, само ми стана тъжно и Пътеводителя вече...абе както и да е. не я обичам тая тема