Тиери е роден в прогресивно работническо семейство в работническите предградия на Бъкингамския дворец, Северна Украйна. Израства с книгите на прочутите съветски класици, които чете в тоалетната, от страх, че войстващите врагове на "Разораната целина" ще го подстрижат. Трябва да уточним, че такива, там, няма. Това не му пречи да прекарва около 23/48-ми от денонощието във външния нужник, въпреки целогодишно минусовите температури в гази губерня. Важен фактор в развитието и изграждането му като писател от регионална величина играе и всекидневното общуване с природата, изразяващо се в хранене, поене, доене, ресане, чесане, бърсане, яздене, колене, транжиране, затваряне в буркани, складиране /и прочее/ на домашните животни. Ежедневният досег с дворната екосистема го прави особено чувствителен към съдбата на делфините, факт, който досега не беше известен на обществеността. Тук е моментът да споменем, че ДНА си е присвоил "темата за делфините" от този народен певец. Но нека се върнем на темата: Научава се да чете на 2,65 години, за да може да следи класирането във футболното първенство на Украйна и особено на любимият му "Шахтьор" Донецк, който тогава още не съществува. Това е още едно доказателство за неговият визионерски поглед в/у бъдещето на цивилизацията, живота и украинският футбол. Тръгва на училище още 4-годишна възраст, малко след като се научава да кара кънки и за да може да стига по-бързо се спуска по замръзналата Волга, която тече на около 235км от училището му. Първото му произведение е неиздавано, тъй като го е използвал по предназначение при дългите и вълнуващи приключения в нужника. Може да благодарим на местната река, която прииждайки, при краткото лятно разтопяване на ледниците, изпълва ямата и успява да спаси за човечеството тази страници от вестник "Комсомолская правда", ситно изписани с красивият и абсолютно нечетлив почерк на младия Тиери. Истинският успех идва при него през следващата петилетка, когато е пратен да сече дърва в Коми АССР, за да могат после да издават книгите му на хартията, направена от тях. Няма информация как се нарича този роман, тъй като се е разпространявал от ръка на ръка м/у дървосекачите, съвсем апокрифно, но знаем, че се е радвал на широка популярност сред тях. Преписван на ръка, достига тираж от 23 756 532 на степен 12/43, което е абсолютен и неподобрям, вечен и поради това, обожествен рекорд. За съжаление, от тази велика книга до нас са достигнали само изсечените на няколко плочи страници, които очевидно са устояли на вълните на времето и дървосекаческата еякуация. Носят се легенди, че в дълбините на непроходимите гори са запазени вековни дървета, на които влюбени в творчеството МУ труженици, са издълбали избрани части от КНИГАТА. Засега няма потвърждение, но никога няма да изгубим надежда това да се случи. Поради интернационалният характер на дървосекаческите банди работещи там, както и на посещенията на извънземни, произведенията МУ, са преведени на над 15 324 езика, почти всички, от които, мъртви. Има подозрения, че в Зона-21 се пази летяща чиния, претърпяла гравитационен колапс, при опит за отнесе със себе си от Земята текст на Тиери, издълбан в/у Хеопсовата пирамида. Правителството на САЩ, както и Пентагонът, категорично отричат тези слухове, с което на практика ги потвърждават. По-нататък, кариерата на Тиери започва да се развива стремглаво. Обявен е за "Доктор хронотис кауза пердута" на всички университети на Етиопското плато, както и почти цяла Южна Екваториална Гвинея. Вождът на доминиращото по това време пигмейско племе /за съжаление, името му е цензурирано, но става дума за мъжки репродуктивен орган, три пъти превишаващ на дължина, собствената височина на носителя му/ му дава за жена собствената си дъщеря, с която сключват свещен съюз пред Великото Дърво и Вечните Електронни Часовници Паднали От Небето При Несъстоялите Се Въздушни Битки През ВСВ. След това започва да прави деца и се откъсва от писането, но се усеща и спира след 13-тото. Това му носи лош късмет и го откриват скаути на "Арсенал" Лондон, които го отвличат, със съдействието на МИ5 и Мосад. Така приключва писателската му кариера, да се надяваме, временно. Футболът е до време, после пак ще му ревнат чаветата на главата и ще се наложи пак да пише. В заключение може да се каже, че Тиери беше ощетен при връчването на годишните музикални награди, конкурсът за "Футболист на годината", "Мъж на годината", но знаем, че той има най-важното- любовта на семейството си. Освен това, най-голямото признание за него /цитиран от ИТАР-ТАСС/ е съществуването на клуб на негово име във форумът на Дир.Бг. Ох, писна ми да пиша, пък и на кю-то ме чака една мадама, с която се надявам да правя секс скоро.
П.С. Може да видите Тиери довечера от 19,30 по ББТ. Ако не е контузен.