При Пратчет едно от нещата, които най-много ми харесва, е именно това, че ако хората повярват в нещо, то ще просъществува. Да оставим мистичната страна на нещата, по която много бих могла да говоря и то все неща, за които другите смятат, че са глупости) - но и в реалния свят е така.

Вземете например религията. (не, благодаря, не щем да я взимаме) Някой си измисля бог. Или богове. Споделя с хората колко справедлив е този бог, колко е красив и как ако повярват в него, ще живеят добре и ще отидат в рая, когато умрат (или аналогията на рая, която върви в комплект с този бог).
Хората си казват: "Брей, къде са ни били очите досега! Та толкова по-изгодно за нас е да вярваме в този бог - ето какви чудни неща ни предлага! (Не ни забранява пиенето, нито плътските наслади; пък и гледай какъв рай си направил - направо да ти е гот да умреш!)" И започват да вярват в него. Не е важно дали е истински, нито дали изобщо съществува - повярват ли в него хората, може и официалната религия да оглави!

Що се отнася до Смърт... Обичам си аз Смърт, но смъртта е друго нещо. Аз лично не си я представям в някакъв облик. По-скоро като усещане, като нещо нефизическо. Като... ами, хем като присъствие, хем като неприсъствие...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите