`еерно!
Аз например се влюбих в "Ерик" - това беше първата негова книга, която прочетох и оттогава не пропускам историите за Света на Дискъ.
Само "Последния герой" не съм го прочела, но и това ще стане.
Учудвам се на друго - възможно ли е да прочетеш 100 страници от "Фантастична светлина" и да кажеш, че / Цитирам дословно моя позната, нагърбила се с тъй изтощителното нещо / - " А бе аз вече съм излязла от фазата на детските приказки, к`ва е тая тъпотия, дето толкова ми я хвалиш?!?"Послепис: Не е учителка по л-ра.

А има и 1 въпрос, дето живо ме вълнува.
В един от предговорите самия Тери е казал, че да не четеш фентъзи на 13 или там някъде беше е твърде странно, но да продължаваш да го правиш и след 35 вече е подозрително. Цитатът не е точен, но смисълът е горе-долу подобен.
Щото, аз съм я прехвърлила тази "подозрителна" възраст, ама някой хора цял живот си остават в пубертета, де да знам, може и от тях да съмл Но не смятам да спирам с четенето на фентъзи. На Тери също няма да му се размине да не го чета. Не бих могла да се откажа.

Вие как мислите?