|
|
| Тема |
 Нищо ново |
|
| Автор |
Haplio () |
|
| Публикувано | 11.08.04 18:12 |
|
|
|
Ринсуинд се събуди от ярката светлина, която проникваше през затворените му клепачите. Но не отвори очи, а трескаво започна да анализира:
1) Ярка светлина. Много ярка... все едно не е в леглото си в Невидимия университет, а някъде на открито и слънцето пече право в лицето му, вместо едва-едва лениво да прониква през прозореца му.
2) Това, на което лежи не е леглото му. Не че леглото му е много меко, но в никакъв случай не е толкова твърдо. Със сигурност не бе паднал на пода, първо, защото щеше да усети и второ, защото подът му е сравнително равен и не създава усещане за камъни, трева и почва. Освен това усещаше слаб ветрец. Нищо не го болеше и не усещаше да му няма някоя част от тялото.
3) Чуваше се бавно стъргане. Стъргане на нещо, което се опитват да вдигнат от земята, но не особено успешно. Всъщност напълно неуспешно през последните три пъти. Освен това звукът идваше от прилично* отдалечено място.
* Под “прилично” Ринсуинд в случая разбира “безопасно”. Или поне достатъчно безопасно, стига това, което се опитват да вдигнат да не е стрела или някакво метателно оръжие.
4) Имаше гаден вкус в устата – нормално.
5) Миризмата може и да е на природа, но със сигурност не е воня на чорапи, дървен скрин – петзвезден хотел за молци и нафталин.
Заключение: Взимайки предвид данните от петте си сетива, то той е:
1) Жив и с всичките си крайници.
2) Извън Невидимия университет.
Което ще рече, че този, който е осъществил преместването му го иска жив и цял. Поне за сега.
Усещаше, че се задават приключения...
Очакваха го интересни времена...
По дяволите!
Нищо ново.
Ринсуинд отвори очи.
Ако искате да прочетете целия разказ - свалете го от тук
Приятно четене!
Vulnerant omnes, ultima necat!
| |
| |
| 
|
|
