Въздухът нежно пращеше, дочуваше се ритмично подрънкване на вериги, външната страна на куполът беше обагрена в октаринови шарки, идващи от постройката за Високо енергийна магия. Вътрешната страна на купола се губеше в седмото си измерение.

Една купчина кротко похъркваше под бюрото си. Черепната кухина, намираща се там някъде, беше изпълнена с повече банани, отколкото пастички можеше да изяде Деканът на закуска. (Което беше причинено от мудността на взаимозаменяемите Поли, Моли и Доли, не от физическите качества на магьосника, разбира се.)

Нещо черно се материализира над бюрото на Библиотекарят.
Туп! Хрррасс...
Туп!

Черното нещо се озова върху самият Библиотекар. Той от своя страна, макар и сънен, се опитваше да се озове където и да било другаде. От бананите бе останала само каша със съмнителни цвят и мирис.

Леля се изправи, остави върху бюрото чаената си чашка, чието съдържание бе разляла само наполовина, изтупа се достолепно и бавно промърмори:
- Какво беше това, мамка м...
Последното не довърши, защото точно в този момент пред нея от нищото се пръкна и Баба Вихронрав, а тя не одобряваше такива приказки по време на следобедния чай.

От далечината се чу интензивно скърцане на вериги, след това звук, който би издала пищяща книга, ако книгите можеха да пищят, после леко дрънчене, и отново тишина изду Библиотеката. Леля Ог изпусна звучна въздишка – нямаше да се притеснява за пухкавото си коте, Грибо беше при тях.

Но Библиотекарят също бе при тях. Той събра кураж, оголи горните си зъби и се изправи в цял ръст. В неговото състояние това не беше чак толкова внушително. Ръста, имам предвид.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите