Убиецът тичаше. Беше намерил Нео и го бе.... приспособил. Точно в последния момент. Чудно как винаги става така... тази вечер беше крайния срок. Тази вечер беше краят на сроковете изобщо. И двадесет и един от тридесетимата бяха вербувани. Повечето - относително безболезнено. Не му стигна времето за всичките, но най-важните бяха готови.
Полицайката го настигаше. Неудобен факт, но не непоправим. Винаги можеше да се върне в нереалността.... но нещо го караше да чака. Тази полицайка не беше обикновена. Нещо в аурата й... тя не беше една от Тридесетимата, разбира се, но все пак... странното излъчване, типично нито за хората, сред които живееше, нито за върколаците. Докато продължаваше да тича, Тишу Тай Шу се зачуди дали тя щеше да преживее прехода към истинския свят. Образно казано.
Е, ако не успееха, нямаше да има значение. Изобщо.
Извади черното нещоси от джоба и изсъска:
- Сребро, нож. И тухлена стена третата пряка в ляво.
- Нямаш проплем, шефе.
Шу вече усещаше тежеста на кинжала в ръката си. Свърна в ляво, долепи се до стената и се сля с нея. Сега само минава зад върколака, щом тя дойде, и...

vae victis